Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1 Бостън, (14 септември, 2013) on Пон 28 Окт 2013, 11:43

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Бавно събрах длани над момичето. То се усмихна слабо и затвори очи. От гърдите му се изтръгна немощно издишване, сякаш въздишка. Щом разтворих длани, между двете черни ръкавици заблестя дребна подобна на светулка искричка. Изскърцах със зъби и затворих очи. От Шинигами никой не очаква да проявяват емоции, да съжаляват жертвите си. Най-голямата милост, която можеш да проявиш към тях, беше да им дадеш правото да напуснат света, оставяйки болката и пречупеното тяло зад себе си и да продължат.
Изправих се разтворих длани, издигнати високо над главата ми, оставяйки светлинката бавно да се понесе нагоре, като снежинка на вятъра. Останах загледан нагоре още известно време, след което се обърнах и поех обратно. Наметалото ми леко се изду зад гърба ми, докато се отдалечавах от кървавата баня зад гърба си. Който и да беше кучият син, направил това, то той беше болен, направо луд за връзване.
Излезнах от пресечката и поех бавно на далеч. Тялото щеше да бъде намерено от полицията след по-малко от половин час, ако следваха оказанията ми по телефона внимателно. След това не беше моя работа... не беше моя работа...
След две пресечки се оказах пред денонощно кафене с ярко светещ неонов надпис и голяма витрина. Имах нужда да се подкрепя след отвратителната картина, която видях. Отворих вратата и се настаних в едно от сепаретата в дъното - канапе в П образна форма с масичка на средата. Загърнах се по-плътно в плаща си и събрал леко треперещи длани пред себе си на масата, със сплетени пръсти, чаках кафето си.

2 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Чет 06 Фев 2014, 03:06

Елена Смит

avatar
Днес бях доброволка - помощничка в едно от кафетата наблизо. Много се радвах, защото за първи път в живота ми се отдаваше да свърша нещо без зоркия поглед на чичо. Усмихнах се на сутрешното слъце и започнах да се обличам. След като напуснах къщата и се отправих към кафето, реших да оправя косата си. Пуснах я да пада на раменете ми. Когато влезнах вътре за моя най - голяма изненада беше полупразно. Оправителя ме посрещна от вратата с крясъци, че съм била закъсняла и ме вкара в кухнята където да облека подобаващи дрехи. Не знаех, че за него нещо подобаващо означава пола и блуза, която тряббваше да вържа плътно към талията си. Докато отивах към залата да взема поръчката на хората едно от момичетата ми подаде табла и посочи масата с канапе в П образа форма в края на стаята.
- Моля те , занеси кафето, защото имам куп други поръчки. - каза тя и бутна таблата в ръцете ми.
- Добре. - извиках след нея.
Надявах се само да не обърнат внимание, че не съм обула лускавите им обувки, а нося любимите си черни маратонки. Оправих черната пола, която ми бяха дали и се запътих към момчето, което седеше навярно от доста време там и чакаше поръчката си.
- Заповядайте. - поставих малка чинийка пред него и после сложих върху нея чашата с кафе. - Ще желаете ли нещо друго към кафето си, сър? - попитах любезно, а момчето втренчено гледаше чашата си и не отвръщаше.
- Господине? - докоснах рамото му, явно това ми действие го стресна, защото той бутна чашата си и кафето се разсипа по цялата дължина на масата.
- Извинете, толкова съжалявам. - започнах да попивам масата с една бяла кърпа. - Ведага ще ви донеса.. - но преди да кажа каквото и да било забелязах погледа му върху себе си. Гледаше ме, все едно ме изпитваше. Беше до някъде плашещо, но и странно. Нямах представа колко време съм стояла така - зяпайки го, но не можех да се отделя от очите му - бяха божествено красиви.

3 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 07:59

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Истината е, че не внимавах, вниманието ми въобще не беше тук. Сцената, която бях видял ме беше поразтърсила. Признавам, бях виждал да вадят едва роден демон от горящото тяло на прокълнат рицар. Но това, на което се натъкнах днес беше лошо, не защото беше толкова противно само по себе си, а защото беше зловещо като деяние. Като шинигами, получавах списък с хората, които трябваше да прибера и да предам на следващото ниво така да се каже. Признавам, бях препавен, не роден "Косач". Но все пак ме потрисаше идеята за смърт, при която няма надежда, няма я онази искрица, която трябва да погледнеш и да знаеш, че нататък продължава нещо. Беше абсолютния черен край, сякаш изключваш електрически уред. А телата бяха... бяха в ужасно състояние, някакси бяха подложени на това, без да могат да издадат и звук и все пак в пълно съзнание през цялата операция.
Потреперих и се стегнах. Не можех да си позволя да се издам колко съм стреснат. Предполагам, че беше от мачо-гордост. А можеше и да е страх? Никога не се бях хвалил със страхотна смелост, но никога не се бях хвърлял в нищо без да го обмисля и да го манипулирам така, че да се окажа винаги отгоре, така да се каже.
-Не, няма нищо, аз не внимавах... - смотолевих, докато обирах със салфетка кафето от ръкава си. Бях много разсеян, беше изключително лошо за всеки, особено за ме, да го зяпам. Добре, че момичето беше с по-бързи рефлекси и успя да удържи чашата, преди да се е търкулнала на пода и пръснала. Тогава вдигнах очи към нея... и замрях.
Беше впечатляваща. Такова момиче не можеш да очакваш да бъде сервитьорка. Е, вярно е, че аз пък съм си изградил представа за келнерките по кафенетата от американските пародийни комедии, където тя е представена като чорлава рижа коса и неприлично работеща, мляскаща дъвка уста, в униформа на СтарБъкс.
Сега обаче аз гледах в очите момиче, много по-привлекателно и много по-... породисто, което беше в униформата на персонала. Не беше момичето, на което поръчах кафето си. И, между нас казано, не съжалявам и на йота за настъпилата внезапно промяна.
Лице с деликатни и изтънчени черти и с нежна кожа, тъжни очи с приятен оттенък на някак ониксово тъмно. Като скъпоценни камъни. Устата ми пресъхна и успях само да издам гълголещ звук, докато умът ми преглъщаше на сухо информацията, която получаваше. Защото аз не виждах само хубаво момиче... аз виждах Посестрима в Занаята, както има една приказка. Хлопнах с меко тракване на зъби неволно провисналото ми чене. И се прокашлях.
- Аз.. не - заявих с учудващо самообладание дори за себе си, като имам предвид тъпото си състояние до преди миг. - Искам компенсация, млада госпожице...
Надух се като пуяк в сауна и продължих с по-мек, кадифен глас.
- Бих искал да седнете и да ми позволите да ви почерпя едно кафе самият аз... ако нямате нищо против?

4 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 08:58

Елена Смит

avatar
За мой късмет и той ме гледаше в очите. Опитвах се да прикрия зачервеното ми от срам лице, което перфектно ме издаваше в ситуацията. Не бях свикнала някой да ме гледа, а момчето изглеждаше толкова зашеметяващо, че с усилие се опитах да не мисля как добре му прилягаше всичко. Беше съвършенно изваян, а очите му ме караха да потреперя. Взех чашата, която за щастие не беше успяла да падне и я сложих на подноса. Тогава отново го погледнах. Забърсваше ръкава си от кафето, изглеждаше ми някак унил. Може би дори притесне, не можех да разбера. За миг се ядосах на себе си, че все още не бях развила способностите си до такава степен, за да прочета мислите му.
Ама какви си ги мислех само! Да му чета мислите! - опитах се да заема сериозен вид, но от погледа му , чак краката ми омекваха.
Очите му бяха така топли и в същото време решителни, а устните му все едно ме приканваха. Тръснах глава и тогава той се прокашля, като ме извади от унеса.
- Искам компенсация, млада госпожице... - каза той и нещо в мен ме накара да потреперя. Дишането ми като чели спря за части от секундата.
- Бих искал да седнете и да ми позволите да ви почерпя едно кафе самият аз... ако нямате нищо против? - продължи той. За миг останах потресена. Нямаше как да откажа подобна покана. Но дали беше правилно да приема? Не му мислих много и поклатих глава в знак на одобрение.
- С удоволствие. - опитах се да задържа усмивката си и да стана по сериозна, но опитите ми бяха напразни. Не можех да спра да му се усмихвам. Опитвах се да се държа мило, но в същото време и да не попадам в неловко положение от компанията му.
Седнах до него като повдигнах рамене към шефа си. Той на свой ред ме погледна ядосано, но въпреки това не каза нищо и докато говореше с някого на бара - можех да се закълна, че може би видях усмивка зад намръщеното му лице.

5 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 11:08

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Гледах я внимателно докато си сядаше на мястото. Проследявах с любопитство и известна доза удоволствие как сяда на седалката срещу мен. Гъвкавите, леко котешки движения на тялото ѝ изглеждаха като танц, макар, че си личеше ясно, че не го прави нарочно тя не го правеше нарочно. Личеше си, че е вещица, и то родена такава, не от онези, дето учат заклинанията си... като мен.
Засрамих се от себе си. Всеки друг на мое място би вдигнал сериозно глава и би заявил, че е уплашен. А аз издърпвах на страна едно момиче да си говоря с него, вместо да намеря кучият син, който беше убил онова другото момиче. Все пак изчаках събеседничката си да седне и се втренчих в очите ѝ. Спокойно протегнах ръка за поздрав и казах:
- Аз съм Норис Спайдюд. Приятно ми е.
Втренчих се в очите ѝ и погледът ми пламна на светлината на лампите.
- Но това е името, което ползвам пред хората. Защото никой не иска да знае име като Иридиъс или Соларис...
Прокашлях се малко сухо и погледнах на страни.
- И двамата знаем, че и двамата не сме... като тях.
Килнах леко глава по посока на тезгяха, където собственика червенееше като репичка на слънце. Изглежда идеята не му се харесваше, келнерката му да говори с клиентите повече от необходимото.
- Знам, че се занимаваш с окултни сили, че притежаваш искрица в себе си...
Пробивах като със свредел с погледа си право в нея. Синкаво-лилавият отблясък в тях създаваше илюзията че светят. Магьосниците си падаха и по театралниченето.
- Защо се принизяваш, да работиш като едно обикновено слугинче за някакъв... немагьосник?

6 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 11:35

Елена Смит

avatar
Отне ми няколко минути докато проумея случващото се. Седях срещу страхотно момче, което ми подаваше ръка. Запознанството му, щеше да ми довлече големи неприятности с чичо, но поне можех да опитам да се държа към маниерите си и учтиво му подадох ръката си. Когато хванах неговата усетих изкрата в душата му. От части беше като мен. Имаше нещо необичайно в това момче и бях готова на всичко, за да разбера какво толкова ме теглеше към него.
След като и той каза името си, реших и аз да го направя.
- Елена Смит! - казах и се опитах да задържа усмивката си, която бавно гаснеше. Бях убедена. Напротив, вече бях сигурна, че беше като мен.
- Норис. - повторих аз. - Харесва ми, звучи уверено.Макар и каквото и друго име да ми беше казал нямаше да ми пречи да си говоря с теб и може би, пак щях да поискам да знам истинското ти име. - и придърпах ръката му в своята. Беше странно, но енергията му се изливаше във вените ми. Можех да почувствам силата и биещото му като барабан сърце.
Той се прокашля и аз пуснах ръката му. Засрамих се от поведението си. Попринцип не бях такава, но сега се почувствах в свои води. Тогава той каза нещо, от което сърцето ми щеше да изкочи от гърдите.
- Знам, че се занимаваш с окултни сили, че притежаваш искрица в себе си... - каза като явно ме четеше като отворена книга.
Премигнах няколко пъти и се опитах да задържа признанията си. Но явно и той беше усетил силата в мен. А и как нямаше, беше необичайно силна.
- Моля те, по тихо. - наведох се към масата като прошепнах в ухото му. - Не искам никой тук да разбира каква съм. - и отново седнах на мястото си. Може би бях прибързала със заключението за него. Той ме поставяше пред свършен факт и ме разгада толкова бързо, че дори губих самообладание. И погледнах към шефа си, който не изглеждаше никак доволен от присъствието ми на масата. Особено, че нещо подшушнах в ухото му, което той не беше изтълкувал като хората. Може би си мислеше , че заговорнича против него. Въздъхнах тежко и се обърнах към момчето като отново погледа му ме извади извън релзи.
- Защо се принизяваш, да работиш като едно обикновено слугинче за някакъв... немагьосник? - попита ме накрая той, а аз дори не знаех акво точно очакваше да чуе от мен.
- Помагам тук, защото персонала не им стига, а и чичо.... - засмях се след което замълчах. Не знаех до колко мога да му имам доверие, но все пак ако не му кажех, той щеше да разбере всичко за мен. Сигурна бях, че притежава тези способности и изтръпнах от мисълта да разбере всичко за мен,затова изплюх камъчето.
- Чичо... не дава да се мотая навън, само по този начин мога да съм сред хора, макар и немагьосници.
Прехапах долната си устна. Знаех какво щеше да последва. Щеше да ми се изсмее и да ме помисли за малко дете, което не може да се оправя само с живота си. Натъжих се от тази мисъл и сведох глава. Прекалено много се бях унижила.

7 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 11:56

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Теглих едно дълго и замислено "Хммммм....". Не работеше тук за пари. Не беше тук защото искаше. Но и не искаше напълно да расне на някъде. Крайно необичайно и все пак някак... ясно.
Кимнах на себе си повече, от колкото на казаното от Елена. Елена Смит звучеше обикновено. Не беше някое гръмко име с много дълги обяснения. Преглътнах. Леко и за първи път отделих поглед от нея. Споменът ми ме удари като мокър парцал.
- Моето име си е Норис Спайдюд. Това е името, което моята майка ми е дала. С времето обаче се промених. И смених много имена. Сред нашето общество съм известен като Иридиъс Дредмастър.
Примигнах няколко пъти настоятелно.
Споменът за майка ми не беше сред най-приятните. Когато Църквата започна гоненията срещу вещиците в средата на миналия век, майка ми се заклела никога да не посяга към магията си. Дори след като станах чирак на старият Артас, не ми призна нищо. Едва след като прегледах дневника ѝ, след погребението открих истината. А тя умря като бедна жена, издържана от чиракуването на 12 годишният си син. Беше потресаващо.
Изглежда днес ми беше чувствителен ден. Сигурно ми идваше месечното неразположение. Добре, че не бях жена. Сигурно щях да се вбесявам сам от себе си. Вдигнах отново поглед.
- Помагаш на чичо си... това е похвално. Аз бих искал да поговоря повече с теб... някъде, където няма да се мотае някой с дълги ушил. Взех лъжицата си и без да поглеждам я метнах през рамо, нацелвайки колежката ѝ право в бедрото, след което се чу метално дрънчене, когато приборът се удари в пода.

8 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 12:18

Елена Смит

avatar
Бях разбрала грешката си - бях го натъжила прекалено много. Явно спомените му бяха повече от тежки. Не исках да го карам да страда.
- Името ти е великолепно, наистина ми харесва. - направих му комплимент като се опитвах да не се изчервя отново. Но когато нацели колежката ми с лъжицата си за кафе, тогава не можех да се сдържа и прихнах в смях. Но никак не ми стана смешно как ме изгледа.
- Знаеш ли... - започнах аз. - Да се махаме от тук. - и го дръпнах за ръката като го изведох навън. Бях забравила, че все още съм с официалните си дрехи и, че с тези токчета малко трудно се тича, но въпреки всичко излезнахме навън, а аз не спирах да се смея.
- Ти си най - великолепния човек, когото имам честта да познавам. - и заливайки се от смях свалих токчетата от краката си.
- Нали нямаш нищо против? - и го погледнах, защото беше малко неловко от моя страна. Усетих тревата под пръстите си и се почувствах ужасно щастлива на случващото се.
- Да знаеш... - усмихнах му се аз. - ... това ми се случва за първи път! - и отново се засмях. - Впрочем на каква възраст си? - не ми изглеждаше толкова голям, но все пак бях длъжна да питам.
- Повече май няма да отида на работа, ти как мислиш? - и седнах на тревата, притискайки колената си, плътно към тялото си.

9 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 12:40

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
УСмихнах се малко притеснено. Момичето изглеждаше наистина доволно от живота. Дали не беше грешка да я въвличам във взаимоотношения със себе си? НО от друга страна, тя можеше да се грижи за себе си. После ме връхлетя леко стресиращ въпрос.
- Ами аз също се радвам, че се познаваме... макар че да си призная, се познаваме само от няколко минути.
Погледнах несигурно към джобния си часовник.
- Може да ни се вържат 15 минути познанство....
Ухилих се.
- А за възрастта може и да не ми повярваш... но съм на 43...
Заради различните начини на практикуване на магията си, бях успял да съхраня вида и тялото на почти 21 годишен младеж, но истината си оставаше същата.

10 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 12:57

Елена Смит

avatar
Докато го слушах как говори се прехласнах към прекрасния му тембър на гласа. Хареса ми и начина, по който движеше тялото си, беше така добре синхронизирано. Не можех да повярвам на очите си колко съвършен беше всъщност.
- Хм, 15 минути запознанство. Интересно. А те чувствам толкова близък. - и се опитах да не гледам в момента към него, защото започвах да губя контрол. Но когато чух годините му рязко се изправих. Бях потресена от това, което чувах. Как можеше да е на толкова. Още не ми го побираше главата. Неусетно разбрах, че съм се отдръпнала от него на поне петнайсетина крачки и само се взирах в тялото му. Поклатих глава като се опитах да се успокоя, но нещо не ми даваше мира. Дали наистина не бях сбъркала, че мму се бях доверила.
- Ами аз.. - не знаех какво да кажа. Все още търсех точните думи, с който да изкажа възхищението си. Или по - скоро разочарованието, което се изливаше в мен, макар да не исках да мисля и да му давам място в съзнанието си.
- Невероятно. - накрая успях да кажа като не спирах да го гледам. - Само ще ми трябва минутка! - казах като се подпрях на близката лампа и започнах да дишам тежко.
Нямах представа какво да кажа или да направя. Стоях така поне няколко минути докато не усетих ледената му ръка върху рамото си. В първия момент се стреснах като го видях, но после се почувствах неловко, че беше толкова близо до мен. Деляха ни поне няколко сантиметра един от друг. Той стоеше, а лицето му беше студено и безизразно.
- Виж, не изках да те нараня, ако съм го направила, моля да ме извиниш. - и скасих разстоянието помежду ни. Вече усещах прекрасния му дъх въпху лицето си. Стоях и само чаках присъдата си. Знаех, че го бях обидила с действията си, но се надявах да ми прости.

11 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 13:18

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
НАведох глава и се осулих. Не иска да я нараня, нито да я отблъсна, но така с получи. Вдигнах ръка за да я спра, но реших да я оставя сама докато се съвземе. Положението се скапа още повече, когато дойде да ми се извинява. Почувствах се доста гадно да си призная. Поразмърдах се нервно на място и я погледнах виновно:
- Сърдиш ли ми се, че съм толкова стар? Признавам, времето за мен е значително по-разтегливо. Просто някак си се заклещих в тази възраст и не се променя...
Вдигнах ръка и я сложих на рамото ѝ.
- И все пак си прекарваме страхотно, нали не искаш да развалим веселото, само защото съм малко старичък? Все пак вампирите са значително по-стари от мен и никой не се кара с тях за това, нали?
Усещах, че въпреки тона ми, положението се разпадаше под краката ми като мост, направен от лед. Направо си се дънех по всички параграфи.

12 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 13:28

Елена Смит

avatar
Начина, по който се бях отнесла към него никак не беше правилен и се опитах да оправя нещата.
- Ти шегуваш ли се? Аз да ти се сърдя? За какво? - и започнах да се смея. - Слушай, най - малко аз бих ти се сърдила. - и макар ситуацията да беше неловка аз я направих още по неловка като го претеглих към себе си и го прегърнах. За миг времето за мен беше спряло. Чувствах се толкова хубаво в прегръдките му, че съжалих, че трябва да се отместя. Все пак наистина се познавахме едва от няколко минути.
- Определено не искам да си разваляме веселбата! - и отново му се усмихнах като този път се отдалечих от него. Прегръдката ми навярно му беше като гръм от ясно небе.
- Всъщност... - опитах се да не обръщам внимание на погледа му. - ... няма никакво значение за мен на колко си. - и това беше самата истина. Просто малко се бях стреснала. - Важното е, че си изкарваме добре, нали? - и го погледнах съмнително в очакване и той да потвърди думите ми.
- Ти си прекрасен човек и ако никой не ти го е казвал до сега, ще се радвам аз да съм първата! - и се засмях като закачливо го бутнах.
- Ще е неловко ли ако те попитам дали може да ми покажеш някои от техниките си? Как ги наричате Тайджуцу? - полюбопитствах аз.

13 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 14:08

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Все пак се поуспокоих. Не ми се сърдеше. Добро момиче, макар и излишно нервно. Държеше се сякаш наистина никак не искаше да ме нарани. Нямаше опасност за това.
- Да те уча на ... ?
После зацепих и се ухилих:
- Не, не... джутсу не е моята специалност. Тези работи ги можеше моя приятел, Саске. Те деляха своето изкуство на Нинджутсу, Тайджутсу и Генджутсу...
Прокашлях се и продължих нататък. Ако момиче видеше самия Саске, можеш да помахаш за сбогом на всякакъв ви внимание, което може да получиш самия ти.
- Магията, която практикувам аз, е всъщност сбор от заклинания, които съм събирал през време на своите странствания. Те не са много надеждни, понеже са изкуствено създадени и затворени в определена схема. Например, твоите заклинания са си само твой, правиш ги със щракване на пръсти. А моите са описани, стандартизирани и преди всичко - изобретения на други магове. А в замяна, аз мога да ползвам техните само по веднъж. Максимума ми е 3 заклинания, след това правя заклинание за да се зареда, след това още 3 заклинания и почвам да губя съзнание и сила. Лимитиран съм в определени рамки, за сметка на това мога да ползвам повече заклинания....

14 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 14:23

Елена Смит

avatar
Стоях и го слушах с любопитство. Наистина ми беше много интересно и забавното беше, че ми беше приятно, че говорим за това. За първи път можех да споделя с някого за моите практики с магиите.
- Значи презареждаш. - и поклатих одобрително глава. - Но пък това ти дава право да правиш повече магии. - усмихнах му се. - Хубаво е!
Трябваше да се сближа с него, пък и можеше да науча нещо полезно от практиката му. Все пак беше много по - опитен от мен, а и за сметка на това на него му беше позволено да използва заклинания, без да се страхува да стане прокълнат. Докато при мен - те първа щеше да настъпи ритуалът, в който трябва да бъда призована и да избера на коя страна съм - на доброто или злото. Погледнах дланта си и с усмивка заявих:
- Е, радвам се за теб. - и скрих ръката си отзад с надеждата да не е разбрал за тайната ми. Може би беше твърде рано да му кажа за това. Макар, че започвах да мисля, че ако му споделя може би щеше да ми помогне по - лесно да преодолея трансформацията и да стана истинска вещица. До някъде можех да разчитам на него, че няма да ме остави да премина към мрака, поне така се надявах.
- С какви същества се бориш? - внезапно попитах и се усмихнах. Колкото повече разбирах за него, толкова повече се успокоявах, че мога да разчитам на него, когато имам нужда.

15 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пет 07 Фев 2014, 14:39

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Кимнах спокойно.
- Ами да си призная, аз работя в полицията на Мистик Таун. Нарекли са отдела ми Специална Дивизия 7. Всъщност в този отдел работя само аз и няколко мой помощници, които основно се занимават с това да ме дразнят. И да служат за връзка с други отдели.
Замълчах за миг, давайки си време да помисля внимателно над собствените си проблеми. Исках а съм искрен с Елена, но и да не ѝ казвам неща, които е по-добре да не знае.
- След като Мистик Таун започна да привлича всевъзможни върколаци, вампири, духове, таласъми, джуджета, елфи и въобще всякаква магическа сган, престъпленията промениха своя облик. Различните мистични убийства на хора и магически създания, измами, правени с магия, откраднати магически предмети и артефакти - всичко това са моя задача.

16 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пон 10 Фев 2014, 06:04

Елена Смит

avatar
Елена само го погледна и не каза нищо. Кръстоса ръцете и се усмихна. Стоя повече от минута така. Беше впечателена от това, с което се занимаваше.
- И това те прави щастлив? - опита се да прикрия изумлението в гласа си. - Но рискуваш живота си по този начин. - гледката как се бори с някакви създания я накара да потрепери.
- Не те ли е страх за живота ти? - и се доближи към него като не откъсваше очи от неговите.
Близоста му я караше да се чувства спокойна.
- Значи докато съм с теб , няма какво да ми направят! - и се засмя.
Беше повече от доволна, че беше срещнала такъв човек като него.

17 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пон 10 Фев 2014, 13:28

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Поуспокоен, че тя вече не се притеснява аз само махнах с ръка. Дългото мълчание ми позволи да се съвзема самия себе си. Беше далеч по-... успокояващо да знаеш, че събеседника ти не е уплашен.
- Правя го, защото е безсмислено да имам умения и сили, а да не правя с тях нищо. Освен ако не реша да завладявам света. НО не мога. Защото, първо, няма смисъл, само ще си усложня живота. И второ и по-важно - Моментално ще почнат да изникват хора, които ще ми пречат. И то пречене като рязане  на крайници, стреляне и прочие. Както и да е.
Прокашлях се и се засмях за да не я стресна с приказките за рязане на хора. По-добре да мисли, че имам скапано чувство за хумор по-добре. Вместо това си придадох пуешко самодоволен вид и продължих високопарно:
- Смъртта не е страшна. Самия процес на умиране е скапан. Боли. Освен това... аз имам заклинания за да се връщам от мъртвите.
Последното го прошепнах съзаклятнически.
- А и живота е за да се живее, не да си го къташ на скришно. За това ще се постарая... Искаше да те обучавам, нали така? Какви заклинания искаш да учиш?
Потрих ръце и продължих:
- Ти си вещица. Искаш ли да учиш моите вещерски заклинания?

18 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 11 Фев 2014, 06:19

Елена Смит

avatar
Останах изумена колко всъщност е смел. Дори смъртта не го плашеше.
- Значи.. - за миг замълчах. Опитвах се да разбера цялата информация, която ми беше казал за себе си. - Можеш да се върнеш , ако умреш? - усмихнах му се. - Жестоко. - бях като малко дете, което не спираше да му се възхищава.
- А за това да ме научиш.. - опитах се да прикрия срама от лицето си. - Нека бъде ещо по - простичко. - и се засмях. - Като за начало. - довърших и махнах с ръка.
- Ако разбра се би искал да ме научиш на нещо. - и се завъртях пред него, правейки пирует след което му се поклоних в знак на уважение. Така ме бяха научили и се опитвах да покажа, че не съм някое невъзпитано хлапе.

19 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 11 Фев 2014, 11:36

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Почесах се по слепоочието, озадачено загледан в нея. Изглежда момичето беше разумно. По-добре да дадеш на някого магия с която може да се справи, пред това да крънка от теб магия, с която може да предизвика катастрофа и да погуби много невинни. И магьосника с тях. Нейната сдържаност и известна скромност щеше да ѝ спечели много учители във Ватикана или на Авалон. Но на мен се беше паднала честта....
Вдигнах рамене и отстъпих назад.
- Добре тогава... нека започнем с нещо простичко. Но преди това...
Затворих очи и се съсредоточих. Чу се тихо пукане и след това силен блясък озари за миг малкото пространство където бяхме. В следващия момент тя видя двама Дред - единият, облечен в кожено яке и джинси, лежащ на земята по очи, и втори облечен в старинен кадифен костюм и наметало с висока яка.
- Така, за да не се плашиш, ще ти обясня какво имам тук...
Наведох се и започнах да влача лежащия Дред.
- Това е изкуствено тяло. Някой ги използват за да ходят сред хората. Изкуствените тела са обвивки от тела, които използвам за да мога да крия истинския си облик. Причините са две. Първата и най-важната е, че така имам втори шанс. Когато положението се скофти, а господи, то се скофтя доста много често и твърде бързо - хората ме убиват. Те се нахвърлят на тялото ми и го секат, пробождат или горят. Това тяло може да понесе всичко това и да умре, но аз съм вътре в него, но не съм него. Аз не понасям никакво нараняване докато не изляза от него. Освен ако не се стигне до много сериозно нараняване, например да падне влак отгоре ми и да ме смаже.
Замълчах и натиках тялото в една канавка, след което го прикрих с малко усилия.
- Втората причина е тривиална. Всеки магьосник е прочут за това, че носи наметало. Некромантите имат качулати плащове, белите магове се фръцкат в бели мантии... а аз нямам клас, за това си избрах наметало без принадлежност. Но много малко хора оценяват плаща като дреха... и много ми се смееха за него.
Изчервих се. От мен се очакваше да бъда сериозен, а не да си признавам, че носех изкуственото тяло, само за да не ми се смеят за жабото или яката на наметалото...
- Та... заклинанията... - обърнах се към нея и се усмихнах, сякаш нищо не беше станало. - За да ти кажа какъв вид магия ще ти отива, се налага да те поразпитам за теб самата. Искам да се оцениш сама за мен. Дали си търпелива, гневлива, лесно ли се отказваш, на какво си способна.... нещо в този сорт на действие.

20 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 12 Фев 2014, 02:50

Елена Смит

avatar
Всичко беше нормално, докато нещо странно не озари наоколо. Лумналата светлина ме накара да притворя очи за секунди и да се фокосирам над това какво да очаквам, затова и бях готова да използвам магия, но когато всичко стихна погледнах и видях двама Дред. Почувствах се объркана. Не разбирах какво точно означава това. Единият стоеше изправен, а другият легнал по очи, дори не реагираше. Поклатих изумено глава и огледах лежащото тяло, което Дред пренесе в една канавка и го прикри.
Когато започмна да ми обеснява за това, че използва този вид магия, като с цел прикритие и всъщото врее може би и изненада към противника бях повече от поласкана, че ми показва какво може. Не всеки ми показваше така елементарно магията си и най - вече не всеки беше благосклонен да ме научи на нещата, който знае.
- Изумително. - само успях да процедя аз, след което се почувствах глупаво заради реакцията си.
Може би трябваше да се уплаша от случващото се , но напротив това ме накара да искам още от нещата, който може.
- Та.. заклинанията - каза той и ме извади от унеса ми. - За да ти кажа какъв вид магия ще ти отива се налага да те поразпитам за теб самата. - в първия момент се наложи да си помисля над думите му. Знаех, че вече мога да му имам доверие, но дали можех да споделя всичко. Изчаках го да довърши преди да кажа каквото и да било. - Искам да се оцениш сама за мен. Дали си търпелива, гневна, лесно ли се отказваш, на какво си способна...нещо в този сорт на действие.
Смръщих вежди. Каква вдействителност бях. Може би от всичко по - малко.
- Добре. - поклатих глава и се усмихнах. - Значи... - и започнах да изброявам - Аз съм търпелива, до колкото една магьосница може да бъде - и се засмях, а той ме погледна сериозно. - Добре де... - казах сериозно. - Мога да си сдържам нервите и не нападам първа, лесно се приспособявам и с лекота боравя с магията на изкуството. - и се засрамих. Кой знае какво си мислеше сега за мен. Опитах се да не излизам толкова горда и допълних. - Бързо се уча! - и подритнах едно камъче.

21 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 12 Фев 2014, 05:40

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Нацупих се замислено и извих ъглите на устата си надолу. Изглежда говореше за магията като изкуство, а не за нея като за наука. Беше леко притеснително да мислиш по този начин. Когато работата опре до чувства и изкуство, историята се простираше в напълно погрешна посока. Не, погрешна не беше вярно. Може би беше по-правилно да се каже, че това правеше магията по-особена и по-трудна за дефиниране.
- Това е много... интересно. Преглътнах и се загледах на страни. - Магията като изкуство предполага, че ще имаш много по-голям капацитет от мен. Заклинанията, които аз учих, бяха строго систематизирани и ограничени в начина си на употреба и поставяне. За това ще те науча на заклинанията и как да ги ползваш... а след това трябва сама да се научиш как да ги направляваш и да ги правиш по свой собствен уникален начин.
Отново се замислих и погледнах към хоризонта. Успокоителната светлина на звездите и някак нервното неоново сияние на града се смесваха и някак си ме караха да избистря погледа си за нещата. След кратка пауза, просто казах:
- Дай да го направим по лесния начин. Ще те науча на заклинанията на жените магове, които познавам, а ти вече ще прецениш какво да правиш с тях, съгласна?

22 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 12 Фев 2014, 07:41

Елена Смит

avatar
Кимнах с глава в знак на съгласие и му се усмихнах. Може би не беше много редно от моя страна да искам нещо такова от някого, но сега след като той ме гледаше така уверено и аз не се поколебах да отвърна на погледа му.
- С радост приемам. - усмихнах му се широко.
- Кажи ми само какво трябва да направя. - и се приготвих. Очаквах нещо феноменално, което няма да мога да направя от първия път и се надявах само да не му писне да ме обучава.
Вързах косата си с ластичка и се опитах да не мисля за предстоящето, просто да се отдам на самото сътворение.
Затворих очи, поемайки си дълбоко въздух и изпускайки го на малки струйки.
- Преди да започнем. - казах като не отварях още очите си. - Трябва да направя нещо. Коленичих пред него и призовах духовете да бъдат благосклонни към мен в опита да науча нещо. Докоснах ръката му, произнасяйки думите, който се вричах, че ще бъда послушница на човека, който ме обучава и след това се изправих.
- Дано не съм те шашнала. - усмихнах му се аз. - Трябва да го правя преди всеки път до мига в който бъда призована за вещица. Оу! - и притиснах устата си с ръце. - Малко повече говоря. - намръщих се и се опитах да не поглеждам отново към него.Макар да бях сигурна, че вече ме беше разгадал като отворена книга. Въпреки всичко не трябваше да говоря за ритуала, защото щяха да последват наказания, но както се виждаше, едва успявах да си затварям устата.
- Е? - опитах се да не мисля, за това , което му бях казала, като се надявах и той да не е разбраал. - Покорно благодаря, че искаш да ме научиш! - и направих реверанс като се поклоних в знак на учтивост.

23 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 12 Фев 2014, 08:41

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Признавам си без бой, бях леко озадачен. Вещиците от самото начало бяха преследвани от Църквата за това, че... са вещици. Но никога не бях виждал вещица, която се моли на някого. Обикновено те бях прочути с това, че бяха свободомислещи и не се ограничават. Но това бяха други вещици. Тези така наречени "свободни" вещици обаче бяха си плюли на петите пред Инквизицията. И бяха захвърлили магията си и бяха се покрили... като майка ми. Преглътнах слабата бучка във гърлото си и се постарах да се усмихна:
- Не се притеснявай. Учил съм при Белите Магове от Ватикана - те се скъсваха от молене. Като че непрекъснато се извиняваха на Господ, че са магьосници. И му се молят да не намалява светлината на жезлите им. Виж, когато не се молеха, те се мразеха до полуда.
Спомените ме връхлетяхме. Именно заради завистта на другите Паладини, аз самият бях обвинен в предателство и едвам не ме обезглавиха. Тогава се наложи да се бия със зъби и нокти, докато не ме покриха Некромантите от Култа на Прокълнатите в Камелот. И така смених професията си за първи път.
- Добре, щом служиш на духове, значи ще трябва да те уча на нещо свързано със духове. Така че забрави за момичетата в магията. Има само една Архимагьосница, една нинджа, една Жрица на Луната и една Морска вещица от Индия. А, да, и една Банши. Водачката на Баншите. Но това са много сложни заклинания и ще трябва да те прекарам през дълги заклинания, докато стигна въобще до тях. Но предлагам да останем на духовно ниво...
Бръкнах под наметалото си и извадих едра и тежка на вид книга, обкована в сребро и черна кожа, като цялата тая красота висеше на верига, закрепена в двата края на гърба на книгата като чанта. - Това са личните ми записки, надявам се, че си готова за света на духовете. Пръв в духовното изследване са... Шаманите. Така че, започваме със шаманизма.
Прокашлях се и поех внимателно лекцията си. Аз си харесвах обучаването. Никоя стихия в магията нямаше толкова чувственост и по-малко математика от Шаманизма. Точно за насочена към Изкуството В Магията вещица, ако питате мен.
- Шаманизмът е основната магическа школа в индианското общество. Точно тук, в Америка е много силен и е насочен в две посоки - стихията на метеорологичното време и след това към духовете на земята и животните и птиците. Развитието ѝ започва толкова отдавна, че дори хората на историята не си я спомнят. А те помнят, те са специален човек в племето, който не прави нищо друго освен да запомнят историята на племето и племената. Като човек - учебник по история. До тук нямаш проблеми, нали?

24 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Чет 22 Май 2014, 02:08

Елена Смит

avatar
Всичко беше като детска игра за мен, много бързо схващах нещата за които говори. Беше ми повече от приятно да го слушам и да следя ръцете му, който с лекота ми обясняваха и разясняваха тайното съвършенство на магията. Това от една страна ме направи и много уверена. Така можех без проблеми да покажа на Реджина какво съм научила и да я поставя на мястото което и се полагаше - при останалите долнопробни плъхове.
Няма да забравя как ми се беше изсмяла за това, което владеех, но сега щях да стана по - силна. По - добра.
Усмихнах му се в знак на разбиране, като го подтиквах да продължи по - нататък, а мислите ми бяха съвсем другаде - в опит да ги загържа, започнах да си играя с пръстите си, като ги огъвах.
- Извинявай! - видях, че това го разсейва и побързах да скрия ръцете си, зад тялото си. - Моля те продължи! Наистина ми е интересно. - не исках да остане с впечатлението, че не ми харесва, а и все пак се съгласи да ме научи на нещо.

25 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Пон 21 Юли 2014, 00:19

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Поклатих глава и разперих ръце:
- Не, не се притеснявай. Магията е наука, но е е като математиката. Духовните науки си имат правила и закони, но човек ги усеща с душата си. Съзнава какво се иска от него и го прави, дори несъзнателно. За това, ако нещо пропуснеш или не разбереш, значи не си имала нужда от него. Но не бива и да се размотаваш много. Трудно е за обяснение и не знам дали ще го разбереш. И по-скоро - ми е трудна до разбера дали ще мога да ти го обясня вярно.
Почесах се по веждата:
- Ще го направим по друг начин. Хайде покажи ми едно заклинание или магия, която знаеш как се прави. За да знам как да те обучавам от тук нататък. Съгласна?

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите