Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Бостън, (14 септември, 2013) on Пон 28 Окт 2013, 11:43

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
First topic message reminder :

Бавно събрах длани над момичето. То се усмихна слабо и затвори очи. От гърдите му се изтръгна немощно издишване, сякаш въздишка. Щом разтворих длани, между двете черни ръкавици заблестя дребна подобна на светулка искричка. Изскърцах със зъби и затворих очи. От Шинигами никой не очаква да проявяват емоции, да съжаляват жертвите си. Най-голямата милост, която можеш да проявиш към тях, беше да им дадеш правото да напуснат света, оставяйки болката и пречупеното тяло зад себе си и да продължат.
Изправих се разтворих длани, издигнати високо над главата ми, оставяйки светлинката бавно да се понесе нагоре, като снежинка на вятъра. Останах загледан нагоре още известно време, след което се обърнах и поех обратно. Наметалото ми леко се изду зад гърба ми, докато се отдалечавах от кървавата баня зад гърба си. Който и да беше кучият син, направил това, то той беше болен, направо луд за връзване.
Излезнах от пресечката и поех бавно на далеч. Тялото щеше да бъде намерено от полицията след по-малко от половин час, ако следваха оказанията ми по телефона внимателно. След това не беше моя работа... не беше моя работа...
След две пресечки се оказах пред денонощно кафене с ярко светещ неонов надпис и голяма витрина. Имах нужда да се подкрепя след отвратителната картина, която видях. Отворих вратата и се настаних в едно от сепаретата в дъното - канапе в П образна форма с масичка на средата. Загърнах се по-плътно в плаща си и събрал леко треперещи длани пред себе си на масата, със сплетени пръсти, чаках кафето си.


26 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 01:51

Елена Смит

avatar
Кимнах в знак на съгласие. В следващия миг се впуснах в големи размисли. Наистина не знаех какво да му покажа - от части знаех нещичко за съвършенството и знаех, че трябва внимателно да подбирам , за да не преобърна магията срещу мен самата. Не знаех дали да не му демонстрирам нещо впечатляващо или просто нещо обикновено, не исках да се главозамайвам, затова прецених да е нещо просто. Може би не ми беше нужно да го впечатлявам и без това достатъчно му приковах вниманието - предполагам.
Разперих нагоре ръце като леко ги завъртях и промълвих: "Нека да вали" - тогава от небето вместо палави бели снежинки се разлетяха малки розови на цвят листенца, който галеха ръцете ми и се посипваха върху косата ми. Беше повече от красиво, а на мен не ми се искаше да свършва. Погледа ми все така беше вперен в небето, от което падаха безброй листчета. Засмях се, след което погледнах към него. Гледаше ме леко строго и скептично. Знаех си, че не беше уместно, точно това да правя! След продължително взиране на лицето му се появи лека закачлива усмивка.
- Виж... - започнах аз като притисках ръцете си една в друга. - Не искам да ти демонстрирам колко велики са в действителност заклинанията, защото ти навярно сам го знаеш това. А призоваването им... особено от вид на сезони е игра на нерви. Мога ли да те помоля за нещо? - тогава реших да действам направо. - Научи ме, как да се справя с Реджина! - казах аз и в този миг все едно изрекох проклятие. Дъжда от листчета спря , а на негово място се появиха бърни ветрове, който ги разнесоха по улиците и ме наобиколиха злокобно. Заплитаха косата ми и се опитваха да вдигнат полата ми, която беше като залепена за тялото ми. Знаех,че искам много, но в същото време се и надявах да ми помогне.
- Знаеш, какво е да ти отправят закана, нали? - приближих се бавно към него. - Е аз получих такава. Каза ми, че при следващата ни среща ще погуби мен и хората, който обичам! - вятъра започваше да утихва, а очите ми не спираха да го следят. Изпивах го с поглед. Нуждаех се от него толкова силно, като наркотик, който не можеш да откажеш.
- Моля те, за помощ! - казах последно като взех ръката му в своята. - В замяна.. - продължих. - Печелиш един съюзник зад гърба си.

27 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 02:55

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Почесах се по главата. Чакай да видим Реджина...
- Да не говориш за почитателката на времева магия Реджина Милс? Важна персона в пределите на града ни. Известна само на себе си и на роднините и приятелите си?
Отупах няколко розови листчета от рамото си и въздъхнах. В нея нямаше боен дух. По магия можеше да се сравнява само с фейте.
- Ще трябва да помисля хубаво за теб. Изглежда не си почитателка на битките.
Събрах длани рпред лицето си като за молитва, след което замислено допрях палци до носа си. С какво ли беше привлякла гнева на Реджина? Едва ли с върховни постижения в магията. Не можеш да убиеш почти никого със розови листенца от небето, освен ако не е алергичен.
- Изглежда не мога да те науча на много. - кимнах замислено и се приближих на крачка до нея. Вече бяхме почти лице в лице, можех да помириша дъха ѝ. - Но мога да те предпазя. Ако си съгласна да ми разкажеш защо сте се скарали с Реджина. Хайде, знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Е, ако не знаеш, вече знаеш, че можеш.

28 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 04:00

Елена Смит

avatar
Разбирах го напълно - определено бях разочарование за всички и все още бях слаба. Погледнах ръката си - оставаха 65 дни, в който щях да бъда призована - между злото и доброто. Опитах се да не мисля за това. Усмихнах му се мило и реших все пак да му окажа честта като благородна вещица.
- Сигурен ли си, че искаш да се замесиш в това? - погледнах го като се опитах да задържа сърцето си да не изскочи. Бяхме толкова близо един до друг, че можех да надзърна чак в мислите му. Сърцето ми биеше лудо, а очите му се опитаха да се задържат върху неговите, докато накрая се предадох и отклоних поглед. Беше станало повече от неловко затова се и отдръпнах леко, на не повече от крачка, за да не го притискам.
- Ще ти разкажа... - опитах се да събера смелост и да си припомня какво всъщност се беше случило. - Беше късно вечерта, когато от тъмнината излезе Реджина Милс, която започна да ми задава куп въпроси. Коя съм, от къде съм, къде отивам и най - вече какво правя в града. След като и разясних и се опитах да и кажа по най - милия и удобен начин, че нямам нужда от нейната помощ и демонстрациите и започнаха. Започна да ми се присмива на магията и на това, колко "непохватна" вещица съм била. По всичко си личеше, че нещата започваха да излизат извън контрол и когато Реджина извади сърцето ми - това прекрати очакванията ми за нея. Накара ме единствено да искам да я унищожа! - придърпах ръката му към себе си и я сложих на гърдите си, като го накарах да докосне сърцето ми. То биеше все така неудържимо, че го чувах чак в ушите си. - Тогава тя ми се закани, че няма да ми се размине и "атракцията", която си бяхме спретнали двете щеше да продължи пагубно за мен. Сега ме търси и определено, скоро ще ме намери. - все така се взирах в него, а ръцете ми започваха да треперят. Не от страх, а от това, което той щеше да ми каже.

29 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 05:43

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Гледах като че ме шамаросват двеста песни пъстърви в минута. Искам да кажа - какво по дяволите значи това?
Замислено се втренчих в гърдите ѝ, което при всеки друг момент би изглеждало перверзно. Всъщност и сега изглеждаше, но само аз не бях на ясно с това. Наведох се към тях и опряледна ръка на коляното си, а другата на съответното място. След това промърморих озадачено:
- Амаааа... това да не е като онзи странен ритуал от Индиана Джоунс и храма на обречените?
Изправих се, преди да е решила да ме зашлеви,ч е зяпам и се прокашлях.
- Добре, не ми е много ясно защо е решила да вдига толкова шум, но ми звучи като някакво много глезено момиче, което си търси причина да вдига шумотевица. По-интересно ми е друго. Как така някой ти бръква в гърдите, вади сърцето ти, а ти си жива здрава и спокойно го разказваш. Искам да кажа... аз бих се разтекъл от страх.
Погледнах я в очите и се усмихнах:
- Ей, изглежда си по-куражлия от колкото си мислиш или показваш. Добре, дай да си поговорим с нея. Ако се наложи... може да ти дам да извадиш нейното сърце.

30 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 07:16

Елена Смит

avatar
- Ама ти си бил и забавен - засмях се аз. - Все пак добрата новина е, че сърцето ми си е още на мястото, но до кога не се знае... - замислих се аз, знаейки в какво положение се намирам. - И определено не го смятам за забавно, че ти разказвам всичко това - все пак ти предложи услугите си! - и се завъртях с гръб към него. Може би не беше добра идея да му казвам всичко това. - Знаеш ли... забрави... ще се справя. - вдигнах сакото си от земята и се опитах да не мисля за случилото се. Когато се обърнах отново към него промълвих:
- Повярвай ми. С говорене не става. - и вдигнах рамене. - Вече опитах!
Преди да си тръгна, защото не знаех дали е добра идея да разгръщам още повече от себе си и моята история реших все пак да го попитам:
- Какво ще кажеш за една вечеря? И преди да ми откажеш или да се изсмееш... - погледнах го, защото определено си личеше, че ще избухне в смях. - Бих искала да ти кажа, че правя най - страхотната лазаня, която някога си ял! Какво ще кажеш?

31 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 08:24

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
- Първо - казах сериозно и най-после махнах ръката си от гърдите ѝ, - Да махнем тази ръка от тук... даааа....
Прибрах ръката си с леко зачервено лице.
- Второ - ще се радвам да се забавляваме заедно, и честно казано, не мисля да излизаме, Ако искаш у вас да хапнем, не съм ял домашно приготвена храна през последните 20 години. Повярвай ми, искам да се видим.
Прокашлях се и внимателно я подхванах през рамото с една ръка, преминавайки в адски самодоволно изражение.
- И трето, единственото, което мисля да говоря с Реджина е колко силно трябва да ти се извини, преди да я пръсна на атоми.

32 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 10:12

Елена Смит

avatar
- Страхотно, значи с разбрахме - усмихнах му се аз. След което се замислих - от 20 години не е ял домашно приготвена храна. Не можех да повярвам.
- В такъв случай - след минута мълчание продължих. - Ще ти приготвя моя специалитет! - кимнах равнодушно все едно съм открила нещо нетипично.
- Колкото до Реджина, дано ти успееш да стигнеш до някакъв консенсус с нея. - и се опитах да задържа гнева си при изричането на името ѝ.

33 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Вто 22 Юли 2014, 21:39

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Подхилих се тъпо.
- Консенсус, да, да... Ако те дразни само защото не си "силна", едва ли ще е проблем за мен. Хората винаги пренебрегват силата на хората само и единствено, защото не е насочена към разрушаване.
Погледнах я замислено, докато вървяхме нататък.
- Може би трябваше да те уча на друидизъм. Заклинания за говорене с животни и дървета. Ако ти предам шаманизъм, може да те нараня повече от колкото да те обуча.
После се навъсих и свалих ръката си от раменете ѝ.
- Ъъъ, извинявай за това, малко се расеях. Надявам се, че не съм ти нарушил личното пространство или нещо подобно?

34 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 23 Юли 2014, 00:10

Елена Смит

avatar
Говореше ми много увлекателно, все едно ми четеше приказка за лека нощ. Не можех да не призная смелостта му - да се изправи срещу Реджина.
След малко размисъл от моя страна казах:
- Друидизъм? - замислено казах думата. - Харесва ми как звучи. - допълних и му се усмихнах. Знаех, че от него наистина ще науча много и затова и бях щастлива. Рядко се сблъсквах с такава сила.
- Колкото до ръката - засмях се. - Не ми пречеше изобщо - и я дръпнах отново като я сложих на раменете си. - Всъщност дори ми вдъхва увереност. - направих крива усмивка като се опитвах да не го притискам. Докато вървяхме надолу допълних:
- Възхищавам ти се! - и погледнах напред, беше ми неловко да го погледна след като изрекох това. Чувствах се като малко детенце, което беше издигнало култ на някой любим герой.
След дълго мълчание се усмихнах и промълвих едва чуто:
- Дано да ти хареса имението и мисля, че забравих да ти кажа.... - направих леко угрижена физиономия - Живея с Чичо.

35 Re: Бостън, (14 септември, 2013) on Сря 23 Юли 2014, 10:21

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Малко притеснен от начина, по който ми се радваше, аз се усмихнах.
- Не, не ми се възхищавай. Можеш да го правиш, но като го казваш, ме караш да се изчервявам.
Имението пред мен беше скромно, но загадъчно, точно като момичето до мен. Не живееше сама, което беше обяснимо и доста по-практично. Ако аз живеех в такова самотно и голямо място,  без дори да имам някого с когото да си разменя по някоя и друга дума, сигурно бих откачил
- Изглежда невероятно - казах загледан във фасадата, - И предполагам, че е доста старо. Предава се в семейството ви или сте я купили със чичо ти преди време?
Огледах стените, като се наложи да спрем пред входа. Не можех да открия магически защити или предупредителна система. За момиче преследвано и преследващо Реджина Милс, Елена определено вярваше, че нейният дом е нейната крепост.
- Как защитаваш толкова голям дом? Правиш ли някакви магически защити?

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите