Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Изпънат като дъска, само стърчах и чаках началника на полицейското управление да приключи с четенето на заповедта. Кметът беше "получил" предложение за назначаването на специален агент Норис Слайс, неизвестен никому полицейски следовател от друг щат, като полицай във полицейското управление на Мистик Таун. градчето се разрастваше застрашително и съответно местната полиция се налагаше да получава нови и нови попълнения. В резултат на това, появата на нови райони в града предполагаше управлението да се разрасне до няколко отделни полицейски управления и съответно, да назначи много хора. Местната полицейска академия минаваше през строг контрол и за това местните отказваха да се записват в нея с особен ентусиазъм. За това предимно се назначаваха професионалисти с опит, най-често от други полицейски управления от съседни градове и дори, както в случая, от съседни щати. С една мъничка разлика - аз кандидатствах за собствената си длъжност. Щях да влезна в управлението, щях да се помотая като редови инспектор за около месец, след това щях да получа мястото си като ССС - Следовател по Свръхестествени Случаи. Щях да продължа по задачите си, без никой да разбере, че Иридиъс Дредмастър отново заемаше длъжността си.
Полицейкият началник, Комисар Бенджамин Райли, около педесет годишен едър мъжага с рошави руси мустаци и червеникаво лице, вдигна очи към мен и въздъхна. По принцип, той ме познаваше. Получаваше доклади от мен почти всеки две седмици за случаите със свръхестествен произход. Всеки друг на негово място щеше да пита кмета на Мистик, защо назначават магьосник в полицията и въобще какви са тия глупости. Но самият Бен Райли беше върколак, поставен тук от Съвета на глутниците.
Понеже върколаците много страдали от постоянните сблъсъци по между си, както индивидуално, така и между отделните глутници, броят им значително взел да намалява. По-принцип за тях това не би имало значение в началото, но след като ЦПВ - Църквата на правата вяра, специално подразделение на Ватикана, насочено за регулация и контрол на магическите присъствия в света, - започна избиването на върколаците с помощта на свещеници, рицари под прикритие и екзорзисти - магове, върколаците се бяха обединили и поставили свой представител в по-голяма общност - Магически Създания. Така имахме един върколак, контролиращ полицията и един вампир, контролиращ банковото дело в Мистик, използвайки влиянието си за да пазят местните вампири, върколаци, духове и дори фениксите от посегателствата на Църквата.
Кръстосахме погледи и той подхвана с излишно висок и многозначителен глас:
- Добре, господин Слайс... детектив Слайс. От този момент нататък, получавате наша униформа, значка и шкафче в съблекалните.
- Да, сър - отвърнах със същия глас.
Не викахме, за да е официално, а защото винаги имаше опасност от поставянето на подслушвателни устройства от страна на разследващи свещеници и религиозни фанатици.
С още няколко усмивчици и малко полицейски бъзици, се разделихме с Райли и аз излезнах в коридора, за да се видя със специалния си помощник - Ренесме. Щеше да се навърта край мен и никой нямаше да задава въпроси на детектив.

Ренесме

avatar
С Дредмастър се бяхме върнали в Мистик таун, да не споменавам, че нямахме много голям избор, след като тотално съсипахме една от улиците в града, в който бяхме отседнали. Все пак бяхме там заради разваленото прикритие на Дредмастър, но сега той имаше план, който дори аз одобрих и всичко изглеждаше наред... освен това, че той щеше да се занимава със съвсем обикновени случаи, а аз да се мотая около него, докато ги разрешава. Звучи като градска история от селски тип, но все пак май няма да е толкова зле или поне така се опитвам да убедя и себе си.
Бягахме достатъчно, крихме се като скотове и се бихме с неземни гадини, но отношенията ни не се бяха подобрили кой знае колко. Да не споменавам, че и живеехме заедно, а това не промени нещата помежду ни. Е, не мога да кажа, че не бяхме приятели, но има нещо, което винаги малко или много ще ни разделя, а твърде различните ни характери са само бонус в цялата тази история. А може би трябваше да спра да мисля глупости, тъй като той излизаше от полицейското управление, а аз нямах търпение да разбера всичко от игла до конец.
- Е, как мина? - попитах, когато бях сигурна, че може да ме чуе, макар че бяхме на няколко метра разстояние.
Когато вече и двамата имаме работа можехме да се съсредоточим и върху някой и друг свръхестествен случай, но можехме и да се отдадем на изцяло човешките си занимания. Въпросът беше "Сега накъде?!"

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Ухилих ѝ се като хлапе.
- Ти как мислиш? Лапнаха ме обратно като топъл хляб. Изглежда случаите от нашия вид са зачестили наскоро. Нашият човек ми го подметна с няколко тъпи полицейски лафа. Но сега ще сме под прицела на Вътрешния Отдел. Ще се правим на редови ченгета, после ще се настаним обратно на работа. Простичко като шашка динамит в шепи.
Спокойно се отдалечих от сградата на централното и прегледах документите. Назначението ми беше в западната част на града, далеч от предишната ми месторабота.
- Ще отидем в новото полицейско управление и ще пробутаме, че съм ти инструктор, понеже си изпратена от Полицеска академия в Орегон. И си в Мистик като временно изпълняващ длъжността. Сиреч - тук си на практика. Сега...
Погледнах отвъд улицата и преминахме на зеления светофар, по пътя към управлението.
- Ако ще си полицайка, а само така успях да те вмъкна в управлението, ще се срещнеш с полицейската действителност. И нямам предвид престъпления и подобни работи - ти ги знаеш от само себе си, сигурно си виждала повече трупове от колкото половината ченгета в града. Но като жена-полицай, очаквай предимно да ти подхвърлят сексистки шеги и дори да те шляпат по дупето. Казвам ти го, за да не се наложи да обяснявам на Райли защо си откъснала главата на еди кой си...

Ренесме

avatar
Усмихнах му се в отговор, продължавайки да вървим към отсрещната страна на улицата. Добре, че като прилежни ченгета предичахме на зелено. Не знаех колко време бях чакала Дремастър, но бях жадна, а знаех, че ще трябва да чакам поне още час-два. Това ме изнервяше допълнително.
- Значи отново сме в играта... - измърморих, а още преди да съм довършила моят партньор вече бе подел някаква дълга тирада за работата в полицейско управление пълно с мъже.
Ако знаеше с колко по-гадни работи се бях занимавала...
- Дред, Дред... успокой темпото. Всичко ще бъде наред. Или ще наритам няколко задника и толкова. - Усмихнах му се по най-чаровния възможен начин и видях как очите му грейнаха. - Не късам глави заради едно шляпване по дупето.
Бях сигурна, че ще е забавно, както всичките ни приключения досега, така че бях оптимистично настроена към предстоящото предизвикателство.  
- Сега отиваме към новото управление, нали? - попитах след като бях спряла да си представям всичките възможни сценарии, които можеха да се случат.

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Кимнах няколко пъти кимнах, докато вървяхме към основната сграда на полицейското управление. Напълно съзнавах, че тя е достатъчно твърда, че да издържи на дребни закачки.
- Ами шляпането по дупето се смята за сексуален тормоз, но можеш да го проследиш до даден човек. Става дума за дребни момчешки бъзици - секси бельо и револвер в шкафчето ти, по средата на проверка на съблекалните.Нещо от този вид. Или поничка със стърчащ кренвирш в средата... нали разбираш, като еди-какъв-си-полов-орган. Понеже такива са си.
Влезнахме и на рецепцията на "портиера" както го наричат местните загубеняци. Новите две ченгета бяха Ренесме Женевиев Мороа, белгийка, и Норис Слайс, моя милост. Извиних се на ум на Ренесме за добавените имена, а работехме достатъчно дълго, че да знам, че ще чуе/усети моето извинение. Появихме се в общата стая на свободните ченгета - общото помещение, където киснеха ченгетата, когато нямат какво да правят. От него се стигаше до съблекалните, тренировъчния салон и подземния паркинг.
Преглътнах и влезнах в осветеното помещението, готов да срещна съдбата ни.

Ренесме

avatar
Не слушах много внимателно, но усещах общия смисъл на разговора. Дредмастър се тревожеше за всичко, сякаш бях малко бяло зайче.
- Дред, аз наистина ще държа секси бельото си в шкафа! - отвърнах вяло, преди да влезем в сградата. - Недей така, сигурна съм, че ще е забавно.
Не знаех дали това управление няма да е нашият личен ад, но принципно ние докарвахме адовите изчадия до гибел, така че едва ли щяха да ни се опрат обикновени хора. Въпреки това беше странно да си единствената жена в стаята.
Като се има предвид що за "животно" съм, то вероятно щях да се справя доста добре с група мъже, били те в униформи или не... да не говорим, че се оправям с оръжия от векове, един автоматичен пистолет едва ли би ме затруднил. Така че дано тези изтрещели откачалки не се закачат с нас, за да не се наложи да стрелям по нечий задник.
И така Дредмастър влезе преди мен, а аз плътно го следвах, все пак трябваше да си давам вид на стажантка, която се учи внимателно. Може би трябваше да имам уплашено изражение.
- Здравейте... - промърморихме и двамата с Дредмастър и около дузина погледи се извърнаха към нас.
На ум се усмихвах, но външно приличах на горска сърна - кротка и плаха, а Дредмастър стоеше до мен масивен и заплашителен като скала, която е готова да ме брани, ако се налага.

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Вдигнах рамене и се усмихнах тъжно:
- Права си, не си толкова беззащитна колкото си мисля понякога. Трябва да ме разбереш, аз съм малко старомоден.
Преди обаче да имам време да продължа, бяхме наобиколени от новите колеги. Общо взето те се деляха на три групи. Свръхестествени хуманоиди, внедрени от различните местни раси. Обикновени ченгенца, който мислеха, че сме цивилни, заблудили се по някакъв необясним за интелигентните хора. Да, някои полицаи си мислеха, че са умни. Третата група и това бяха повечето от тях и се познаваха по това, че са захилени, изглежда мислеха, че Есме е някакво много завързано момиче, приятелка или роднина на някой от присъстващите. Дори дочух неприятно подмятане, че сигурно има рожден ден и Есме е стриптизьорка. НО можеше и да е дебелашка шега, никога не се научих.
Вдигнах ръце и започнах да обяснявам, че сме трансферни ченгета, че Есме е cool със всички, че аз съм cool със всички и въобще всичко е много cool. Постепенно започнаха момчетата да се отпускат и да насочват вниманието си към нея по професионално или не чак до там. Въздъхнах на ум. А аз си мислех, че аз не мога да се сдържам. Но и тя си беше сукуба. Просто нямаше какво друго да се каже.
Отдръпнах себе си и Есме на страни, към поверените ни шкафчета. На пейката пред шкафчетата имаше едно лице, което не изглеждаше нито ухилено, нито озадачено. Беше мрачно и сериозно, с мъжествена брадичка и сериозни намерения. Приличаше на Супермен ако беше ченге. Мускулест и страховит на вид, той приличаше на супер-ченгето от сериалите. Той ни кимна и ме изгледа, сякаш най-малко му бях показал среден пръст. Аз се втренчих в него и той в мен, а Есме къде беше?

Ренесме

avatar
След като премина патардията с посрещането вече прецених, че с тези момчета би било прекалено лесно. Те приличаха на малки и недресирани кученца, които би било лесно да манипулираш. Бих ги разигравала като клоуни, ако за това бях тук, но работата беше прекалено сериозна, за да се занимавам със закачки. Но имаше още един въпрос - моето захранване. Един от тези заблудени редови полицай щеше да е моята лична храна.
Оставихте всички тези бъбрещи униформи да се закачат с предназначението ми в това управление, и с Дредмастър отстъпихме по дълъг коридор. Вървях до него, водехме съвсем неангажиращ разговор, а аз поглеждах назад, когато се обърнах отново... партньорът ми вече не бе до мен.
- Слайс? - използвах новото му име, но това не помогна, тъй като никой не отговори.
Почувствах се като предадена, защо не ми беше казал къде отива?! Какво беше станало, за да се отдели от мен? Нима досега не се чудеше как ще ме опази, а сега ме бе изоставил сама?
Въздъхнах и продължих по същия коридор с намерението да го намеря и да разбера причината, заради която ме заряза така безсрамно.
Като повървях още малко... чух приглушени гласове.
- Ето къде сте... Търсих ви господин Слайс. - отвърнах с тъничко гласче, но исках да му викам. Единственото, което ме спря бе да гледам смълчано, тъй като стояхме пред човек, който всяваше невероятен респект, с него всичко трябваше да се прави, както трябва. Кой бе той?

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Стреснато вдигнах очи към нея и се изчервих.
- Ау, извинявай - изтърсих стреснато и се свих неволно. Беше ме спипала неподготвен и да си призная, малко ми беше неудобно, че се бях отдалечил толкова. А и не мислех, че ще ми се сърди, че съм я оставила сама с цяла тълпа тъповати момчета.
- Не знаех, че съм се отдалечил от теб толкова на далеч... - повторих мислите си до тук, когато чух силен, режещ глас. Беше огромния Копа от преди малко. Изправи се и се приближи до нас. Усещах, че нещо му е криво. Сега не бях подготвен да си играя с него, защото знаех, че останем ли насаме, тя щеше да ме скастри. Но в случая, ставаше дума за нещо съвсем различно.
- Вие двамата... какво си мислите?
Примигнах и изпелтечих неволно:
- Моля?
- От къде идвате, зайци? - подметна грамадния домашен Шварценегер. - Не мислете, че ще ви се размине... тук всичко е различно, независимо от къде идвате.
Той се приближи и застана в поза мирно:
- Детектив Суонсън. - представи се той и многозначително посочи новичката си лъскава значка на детектив на униформата си, - Добре дошли в Ада.
Погледнах озадачено Есме. Направо се чудех как не му е отхапала главата още. Беше по-добра актриса от мен, това ѝ го признавам.
- Ако си мислите, че градче като Мистик Таун е само сбивания в барове и селяндурски свади? Слушайте, градски зайчета, каквото и да сте видели, още не сте доживели да видите, каквото аз съм виждал. Този град... е свърталище на изроди, които не сте ѝ сънували.

Ренесме

avatar
Като седях и гледах Суонсън, щеше да "отдава чест", докато и ние не го направим. Но в тази ситуация не беше само честта.
- Сержант Мороа, сър. Изпратена съм от Полицейската академия в Орегон за обучение и повишаване на ранга, сър.
Ако бяхме отново старите Ренесме и Дредмастър щях да покажа на този идиот къде му е мястото, но сега нещата бяха по-сериозни, имахме прикритие, което да пазим. Трябваше да се замисля и за това, че подхранването на егото на по-висшестоящ винаги е за добро, но не винаги е приятно деяние.
След като вече всичко бе изяснено, бяхме му обяснили всичко, изражението му омекна и той свали ръката си. Дотук добре, но нещо все още ме глождеше. Някак си не можех да го оставя да си мисли, че сме пухкави зайчета.
- Позволете, сър. Ние сме виждали много тежки случаи в нашата практика, сър.
Дори това беше съвсем меко казано, като се има предвид, че спряхме чудовище от такова адско ниво, което срещнахме при предишната ни мисия. Преди това също се бяхме сблъсквали с изрод като Нощникът, който обезвредихме именно тук, в Мистик Таун.

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Суонсън само присви очи и проговори надуто.
- Ако ти кажа половината от нещата, които живеят в Мистик Таун, ще се учудиш. Направо ще се ужасиш. Тук има неща, които не са за полицай, дори не са за армията...
Той придоби мрачният вид, който имат филмовите герой, когато се върнат от Виетнам. Или беше страшен позьор, или се гъбаркаше с нас. Или по малко и от двете. Реших да го сдрусам малко, за това поеh бавно нататък със страхопочитанието което се очакваше от мен.
- Аааа, не мисля, че разбирам точно за какво говорите, сър...
Той ме изгледа мрачно и с известно превъзходство. Аз не обичах да ме превъзхождат. Беше ми лош навик да мразя надутите пуяци, докато не открия какво ги прави надути. А като го откриех и ако не беше нещо, в което наистина да са по добри от мен, ги издухвах с нещо.
- Тук има всякакви гадове. Говоря за канибали, които се мислят за вампири, изроди, които обличат кожени костюми и се преструват на върколаци... това място е бъкано с ненормалници и се страхувам, че някои от тях... не са просто лунатици.
Той замълча и продължи поглеждайки над раменете ни, сякаш за да види дали някой не ни следеше.
- Това място е адска дупка. Оплачете се на началството, че ви говоря ненормални приказки... но именно за убиването на един такъв, станах детектив. Скоро ще има нов отдел, за преследване на подобни... и аз ще го оглавя.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите