Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Подобни места плашеха. Не че беше лесно да ме уплаши човек... или поне аз така твърдях... но определено мястото можеше да изкара акъла на много хора. Не, че беше толкова ужасяващо, но подобни места привличаха хора, които търсят Забавление с главна буква. Това значи никакви задръжки, нито в пол, нито във възраст, нито в отношения, нито в мярка. Хората, които държаха заведението, плащаха тлъсти подкупи, за да не ги пипа полицията, а самите те имаха орана в заведението, която се грижеше за реда по неписаните закони на Клуб Бразилия. Но това имаше странични ефекти. Подобна разпуснатост привличаше много индивиди, които не принадлежаха към човешкия род и се отдаваха на собствения си вид забавления, затваряйки очите на охраната по различни начини - пари, услуги или просто хипноза.
Силната музика под мен ме караше да се чувствам неудобно и да усещам пулсиране в стъпалата си. Лекият нощен вятър разтвори плаща ми и аз придърпах високата яка по-плътно около главата си. Сега трябваше да чакам, преди да се вмъкна в ВИП отделението. Отскочих и с известно усилия се удържах на крака, когато се приземих на паважа долу. Останах в сенките и тъкмо мислех да се раздвижа, когато почувствах, че не съм сам. Някой друг също беше в пределите на сградата, доста по-близо до мен от колкото очаквах. Обърнах се и зашарих с поглед наоколо.

Moriko Tsukino

avatar
Вече виждах блещукащите светлини на града. Те ме омайваха и запълваха съзнанието ми с мисли за небето и нощите обратно у дома, когато лежах да по-високите клони на дърветата и да гледам към безбройните звезди в опит да ги преброя. Трябваше да спра тези мисли. Не биваше да позволявам на носталгията по дома да замъглява съзнанието ми.
Пристъпвах бавно в първите улици на Мистик Таун. Повечето хора биха помислили, че да вървиш между градовете е пълна лудост, но като елф това не само, че беше напълно нормално нещо за мен, но и ми носеше удоволствие. Единствената пречка беше, че бях леко облечена и ми ставаше хладно. Освен това бях вървяла твърде дълго без да спра и да почина.
След около половин час вече бях в центъра на града. Беше полунощ, може би, и нямаше много отворени места. Вероятно бях на улица с барове, защото само това виждах около себе си. Родителите ми бяха твърдо против такива места. Винаги са ми забранявали да ходя в барове, но те не бяха тук в момента. А и къде другаде мога да отида в напълно непознат град.
Докато слизах надолу по стълбите към отворената светеща врата, от която излизаше тежка топла атмосфера смесена с аромати и дим, се зачудих как изглеждат баровете. Макар и да бях в Америка от една година никога не си бях позволявала да вляза на подобно място. Щом прекрачих прага силна вълна от шум, или може би музика, ме обгърна и аз притиснах силно длани към ушите си. Не бях свикнала с такива честоти и чувствителните ми уши едва я понесоха. Трябваше да се настроя психически и може би да си подпомогна с магия, за да ги защитя от тройна повреда.
Навсякъде около мен имаше хора. Някой танцуваха, а други стояха на високи столчета и пиеха алкохол. Бях опитвала алкохол и не ми се стори непоносим. Дори беше приятен до някаква степен. Но бях твърде изморена, за да пия това сега. С бързи крачки стигнах до бара и си поръчах вода. Гърлото ми беше пресъхнало и водата беше единственото, което желаех. Бармана ме изгледа странно и ме игнорира, а няколко от хората на бара ми се изсмяха. Дарих ги със злобен поглед и отметнах дългата си коса. Нямах намерение да стоя тук още много. Само докато се постопля и след това щях да се махна с бързи крачки.
Обикалях просторното място, което изглеждаше малко заради многото хора тук. Не беше кой знае какво. Чудя се защо ли родителите ми не ме пускаха да видя баровете в Япония. Не внимавах къде вървях и без да искам докато се оглеждах се блъснах в някакъв мъж. Беше два пъти по-висок и широк в раменете от мен. Той се обърна намусено и дори агресивно, но щом ме видя някаква неприятна усмивка се появи  на лицето му. Започна заваляно да говори странни неща:
- Хай, малкатааа..внимавай къде вървиш. Ела с мен, за да ти покажа *хлъц* едно тихо местенце. *хлъц*
Аз го изгледах неразбиращо, но не само тежката миризма на бъчва, която идваше от него каза на сетивата ми, че трябва да се махна от него. Обърнах се, за да се отдалеча колкото мога повече, но той хвана ръката ми и продължи:
- Къде отиваш? В другата посока сме. - след което отново се усмихна по онзи отвратителен начин.
- Пуснете ме. Не искам проблеми.  Ще ме пуснете, ако не искате да пострадате. - казах учтиво, но в тона ми беше и заплашителен.
Той май намери казаното за много забавно, защото веднага започна да се смее. Намръщих се и отдръпнах ръката си от хватката му. Той спря да се смее и погледна към мен като леко свъси вежди. Но точно, когато щеше да каже нещо, някой се приближи до нас.

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Усещането за нещо, което не е както трябва се засилваше. Познато чувство, лек намек за аромат на цъфнали череши. Неее, не бях усещал това ухание от години. Дори не помня от колко. Реших да пренебрегна основното и реших да вляза. С леко разсейване се вмъкнах заедно с един отряд от колоритно облечени младежи. Дори моята нескромна премяна не правеше впечатление в хаоса на "Бразилия". А вътре? Същински ад! Точно както си го представях. Жестоко млатене на колони, по-големи от дома ми. Силната миризма на алкохол и до болка познати химически смеси ме накара да се намръщя и да се понеса между тресящите се танцуващи. Преминах странично, после се изнизах, почти чак до стената, за да избегна двойка облечени в черно охранители от персонала на заведението. Затворих очи и се съсредоточих. Постепенно съзнанието ми отблъсна гласовете и музиката назад, отделяйки само тези чувства, които наистина бяха важни за мен и за моята професия.
А онова ухание на далечната младост, се просмукваше в съзнанието ми. Значи не беше наистина миризма, а долавяне на аура. Аура на нечовешко същество. Но не и характерна за жител на Мистик. Макар в града да се появявах десетки видове създания, точно Елфи... се появяваха за първи път. Преминах в настъпление през тълпата, в търсене на Елфа... и на още едно присъствие, което не му беше мястото тук. Второто присъствие беше на нещо слузесто, оставящо неприятно сърбящо чувство под кожата, каквото човек изпитва когато гледа някой вид особено неприятна плесен или насекомо. И по някаква неясна за мен самия причина - двете аури сякаш се застъпваха. Да не би Елфът да е с този неприяник? Неее, не беше в природата им да се докосват или общуват с подобни на него.
Щом засякох двамата, моментално се насочих натам, толкова целеустремено, че разбутвах танцуващите като ледоразбивач. За отрицателно време бях до един доста пийнал блатен демон, навлякъл не особено приятен на вид човешки образ и висока жена или по-точно - момиче, които сякаш разговаряха, макар че по-скоро приличаше на сцена от картината "Жена и Просяк" от Съмърс. Без предупреждение спипах огромното рамо на мъжа и стиснах. Той замръзна и се обърна към мен. Леле, този беше по-едър от планински трол на анаболи...
- Здравей, Слик - надвиках музиката, кръстосвайки поглед с великана, - Много си далеч от блатата. Не нарушаваш ли малко територията си?
На Слик това хич не му хареса. Придоби зеленикав цвят, докато алкохолът бавно се отцеждаше от вените му, изблъскан от адреналина. Той замига бързо-бързо, сякаш се притесняваше, че очите го лъжат:
- Дредмастър, сър...
- Не ме дредмастъркай, Слик - отвърнах със студен глас, който дори високите басови колони не можеха да прикрият, - Знаеш разпоредбите. Ако не се върнеш от където си дошъл, утре ще има детска площадка на мястото на блатото ти, ясно ли е?
Очите ми уловиха светлината от прожекторите и теменужено синьото пламна в неприятно мрачно виолетово. Бях се упражнявал за този ефект с години при всякакво осветление. Слик се изнесе с вид на ошашкан бик, набит от патица. Не го виня. И аз не искам да се излагам пред момиче, било то и не толкова хубаво. Преместих погледа си върху нея, след като изпратих с очи Слик.
- Добър вечер - поздравих сковано. МАй не ме биваше чак толкова в запознанствата...

Moriko Tsukino

avatar
Непознатият се беше приближил от изневиделица до мен и грубиянина. Той моментално и по някакъв начин дори властно постави ръката си на рамото на пияния, при което той замръзна и някак сковано се обърна към новодошлия. Последва някакъв разговор между двамата, който не изгарях от желание да слушам, затова се огледах за удобен изход от това заведение.
Определено бях объркала мястото за почивка и стопляне. Трябваше по-бързо да намеря място, където да се настаня за вечерта, а по-късно и за повече време. Слуховете, които бях чувала за това място ме бяха заинтригували твърде много, за да се откажа и да си тръгна още преди да съм разучила.
Точно щях да се отправя към изхода, когато нещо, казано от новодошлия. Май той беше висшият в ситуацията, защото пияният набързо замълча и арогантността и вулгарността му се смалиха до минимум. Обърнах поглед към двамата и забелязах някаква промяна в цвета на кожата на единия, за спасението на чието блато се говореше, и смяната в цвета на очите на другия, който раздаваше заповедите. До този момент бях срещала нещо подобно, когато бях в Лос Анджелис за една седмица. Там се бях натъкнала на подобен индивид като първия, който беше уличен побойник със собствена банда. Говореше се, че живеят до някакво блато и там се събират вечер. Тогава за пръв път се бях сблъскала с блатен демон, или поне така го наричаха жителите, които знаеха за свръхестественото. Възможно ли е и този индивид тук също да е блатен демон? Вероятно липсата ми на опит отново ми е изиграла шега в този момент, защото в мига, когато осъзнах какъв е отново опитах да разпозная миризмата, идваща от него. Когато преминем тежката воня на заклет алкохолик, можеше да се усети и някаква отвратителна миризма на гниещо и разлагащо се тяло.
Присвих устни като опитах да проследя останалата част от разговора. От нея разбрах, че блатния демон се казва Слик, много хитро измислено, помислих си. Също така по-високопоставеният новодошъл се казваше Дредмастър, което ми се стори доста необичайно име. Била съм в Америка само една година, срещала съм всякакви имена, но такова - за пръв път. Вероятно беше някакъв прякор, с цел да уплаши същества като Слик. Мога да кажа, че му се получаваше общо взето.
Малко след края на разговора, или по-скоро заплахите, Слик се изниза от бара с подвита опашка. Това наистина беше гледка, но хората, очевидно и съществата, трябваше да се научат да не съдят книгата по корицата и. Това, че някой по-дребен, че жена, или дете стоеше на пътя им, не означаваше, че те са безсилни. С няколко кратки думи щях да превърна този миризливец в блатна жаба, или да го продупча със стрелите си като швейцарско сирене. Тъкмо щеше да мирише горе-долу като такова. Появата на този Дредмастър просто спаси арогантния глупак от подобна съдба. Макар, че не беше удачно да изваждам лъка и стрелите си тук. Най-малкото, което щеше да стане, е че щяха да ме изгонят. И все пак, така или иначе възнамерявах да се махна от това място възможно най-скоро.
Тъкмо възнамерявах да намеря по-добро място за моето пренощуване, когато Дредмастър се обърна към мен и малко по-официално ме поздрави. Изгледах го преценяващо набързо и реших, че е лоша идея да се заяждам с него, когато още няма и час откакто съм в града.
- Добър вечер. - казах учтиво, отвръщайки на думите му.
За миг се зачудих дали не трябва да се усмихна, но нещо ме дразнеше и не можех да го оставя така, без да кажа и думичка.
- Благодаря Ви за помощта, но можех да се справя и сама със ситуацията. - казах уверено.
Не винаги ми харесваше някой да ме мисли за безпомощно малко момиченце и да ми се втурва на помощ.  В доста от случаите дори беше обидно. Но от друга страна можеше да бъде и полезно, той като човека срещу мен няма да очаква нищо особено от мен. Така винаги владеех елемента на изненадата.
Отново огледах мъжа срещу мен и след това и обстановката. Май наистина нямаше да е лоша идея да се махна от тук. Обърнах се и в този момент ми се зави леко свят. Май дългото пътуване пеша, и тежките отровни аромати на цигари и алкохол тук си казаха думата. Щях да залитна, но опитах да запазя равновесие и премигнах набързо няколко пъти. Браво на мен, сега какво впечатление направих на мъжа. казах му, че мога да се справя и миг след това почти не припадам. Чудесно!

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Замълчах много значително. Момичето пред мен ми направи впечатление на онзи тип силни момичета, които не приемаха да бъдат спасявани да се грижиш за тях и подобни джентълменщини. Признавам, можеше да е грубо, да се навирам в разговора ѝ със Слик, но не бях голям почитател на джентълменето самият аз. Продължих с кадифен и учтив, но твърд и доста остър глас, като меч увит в коприна:
- Не се притеснявайте, въобще не съм се съмнявал, че можете да се справите с него и сама.
Поклоних се едва едва, сякаш повече кимнах, от колкото се покланях. Ако се кланяш прекалено много пред елф, те обикновено приемаха това за раболепничене и чиста проба подмазване, което те приемаха за унижение както за човека срещу себе си, така и за тях самите.
- Убеден съм, че щяхте да се правите със Слик бързо и експедитивно, но искам да подчертая, че нито исках да останете с погрешно впечатление за града ни, нито да водя Слик в болница, за да му гипсират ръката. Всъщност това нямаше да е чак такъв проблем, понеже тялото, което виждате не е негово.
Разперих ръце и продължих, въпреки силната музика наоколо. Бях си намерил някой да ме слуша и щях да му тегля такова обясняване, че ум да ти зайде:
- Слик е местен воден дух. Неговото блато е в пределите на града и аз, лично аз, съм единственият административен представител на магическите създания в града, който може да спре местни предприемачи да строят къщи върху дома му. Да ви се представя...
Протегнах ръка в черна копринена ръкавица:
- Аз съм Иридиъс Дредмастър, детектив в местното полицейско управление.
Навъсих се и подхвърлих недоволно:
- Не че нещо, но имате ли нещо против да отидем някъде, където не бумти толкова силна музика. Мозъкът ми се натъртва.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите