Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Someday, somewhere.... on Съб 05 Апр 2014, 12:32

Allen Walker

avatar
Все пак денят не беше толкова скучен. Бе леко гаден за Алън, но поне не беше скучен. В Рая отново имаше проблеми, и дори нашият човек беше набеден от събратята си, че не си върши работата и е мързелив. Той - мързелив? Глупости....просто беше апатичен и му беше омръзнало.
Както и да е, в крайна сметка се оказа в човешкия свят. Нещо тук го успокояваше, макар отново да се разхождаше сам и безцелно. Имаше си някакви приятели, може би....но техният живот беше рутина. Вероятно отново бяха заети, напълно погълнати от сивото си ежедневие, поне доколкото ги познаваше, в момента наистина беше такова. Зеро беше прекалено сериозен, взимаше работата и заниманията си по насериозно от всеки друг, а Деница пак се беше запиляла нанякъде.
Може би трябваше да смени компанията, но защо ли всички го избягваха. Външния вид може би? Рядко се срещат албиноси като него. Щом сме на тази тема, отново беше облечен в бяло. Харесваше белия цвят и почти винаги носеше такъв. Ако беше човек, и переше дрехите си, сигурно щеше да изкупува запасите от белина в магазина.
Замисли се дали не му трябва малко от тази човешка течност...алкохолът. По принцип не му действаше както при хората, а и не знам дали някой би искал да види пиян ангел....но все пак храната ни алкохола му бяха приятни, дори да не действаха. С тези мисли в главата си, се разхождаше из красивия голям парк на града. Имаше си няколко тайни местенца в него, които му харесваха. Запъти се към едно от тях, което се намираше зад едната малка борова горичка и до едно езеро. По това време на годината беше красиво, и наистина Алън никога не бе забелязвал хора там. Точно затова си го беше присламчил като "тайно място". Само че този път беше различно. Пристигайки на мястото, той забеляза жена. Макар да беше с гръб към него, той можеше да каже, че е доста красива, и съвсем необикновена.
- А аз си мислех, че това е моето тайно място. - каза спокойно Алън, приближавайки се и с вялата си усмивка. Както винаги очите му изразяваха апатия, спокойствие и дори малко скука. Разбира се с казаното нямаше намерение да се заяжда, просто беше някакъв извъртян опит за поздрав.

p.s: извинявам се за забавянето :)

2 Re: Someday, somewhere.... on Нед 20 Апр 2014, 05:51

Elizabeth Van Heller

avatar
Слънцето грееше, птичките пееха.. Толкова банално, но и толкова добре описващо днешния ден. Топлината не понасяше никак на Елизабет вампирката, затова и тя сега спеше някъде в дълбините на общото съзнание. Вещицата обаче се радваше на пролетното време, на възможността за прятната връзка с природата и всичите нейни творения, които именно сега кипяха от енергия и сякаш всичко се събуждаше. Е, щеше да е много по-приятно да е в някоя гора, на някоя пуста полянка или из планинските стръмни пътечки. Градът обаче я ограничаваше само около парка, тъй като свободното време бе прекалено недостатъчно за продължителни самотни пътувания из дебрите на непокътнатите природни места. А и на вмпирката това не би й харесало - оставаше я няколко дни на животинска диета, далеч от хората. За щастие градския парк бе доста голям и имаше своите тайни, изолирани от човекия поглед местенца или предимно такива, които не се пълнеха по цял ден с пищящи деца. Дребосъчетата бяха сладки, но струпването на повече от пет на едно място не бе приятно.
Именно в този момент Елизабет се бе спотаила на едно от безлюдните места, радвайки се на тишината. Тишина, която обаче скоро бе нарушена от нечий глас. Момичето се обърна назад, за да види кой идва. Преметна назад един от дългите, черни кичури, които й се пречката пред очите, а после огледа младежа насреща й.
- Съжаявам, но очевидно ще трябва да го споделиш. - отвърна му по-скоро закачливо, отколкото със заядливи нотки.
- Надявам се, че не е някакъв проблем.

3 Re: Someday, somewhere.... on Чет 22 Яну 2015, 10:53

Allen Walker

avatar
Госпожицата му отговори някак закачливо и това му се хареса. Беше му писнало от спорове, дразги, войни и дразнещи същества. Точно сега не му се искаше да се кара с никой.Още повече, ако е красив представител на противоположния пол.Даа, мразеше да се кара с женски, не само заради това, че са такива, но и защото не обичат да губят.
- С радост. А и реално не е толкова мое...- отвърна и, приближавайки се, докато най- сетне не се изравни с нея. Загледа се към пейзажа, в който тя се беше взирала доскоро. Наистина нищо тук не беше негово. То беше на хората. Всевишният го бе отредил на тях. Беше един мини Рай, ако съдим по природата.
- И все пак...преча ли на усамотението ти? Предполагам хората, обикалящи тези места търсят точно това. - гласът му отново наруши тишината, а той продължи нехайно да се заглежда напред. Не го интересуваше наистина дали е досаден. Беше прекалено апатичен за този свят. Прекалено апатичен и разсеян за всеки свят. Нямаше място за него никъде в тази Вселена, но така или иначе нямаше да престане да съществува.
- Аз съм Алън...а ти? - най - сетне извърна неестествените си по цвят очи към момичето. Не и досаждаше просто от скука, тя не беше обикновен човек. Изглеждаше доста по - интересна, отколкото всъщност показва.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите