Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Имението Джеферсън on Вто 22 Юли 2014, 10:29

Елена Смит

avatar
В края на града в едно старо имение получено на търг живее Макон Смит. Човек без много ясни представи за неговото съществуване, защото никога не е излизал навън. Елена Смит - момиче, което няма родители, израснало по сиропиталища, разбира наскоро , че има чичо и решава да отиде да живее при него.

Имението Джеферсън




Стаята на Елена Смит
Стаята на Макон Смит
Трапезария
кино залата
1 етаж
2 етаж
кухня

2 Re: Имението Джеферсън on Сря 23 Юли 2014, 04:54

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Малко притеснен от начина, по който ми се радваше, аз се усмихнах.
- Не, не ми се възхищавай. Можеш да го правиш, но като го казваш, ме караш да се изчервявам.
Имението пред мен беше скромно, но загадъчно, точно като момичето до мен. Не живееше сама, което беше обяснимо и доста по-практично. Ако аз живеех в такова самотно и голямо място, без дори да имам някого с когото да си разменя по някоя и друга дума, сигурно бих откачил
- Изглежда невероятно - казах загледан във фасадата, - И предполагам, че е доста старо. Предава се в семейството ви или сте я купили със чичо ти преди време?
Огледах стените, като се наложи да спрем пред входа. Не можех да открия магически защити или предупредителна система. За момиче преследвано и преследващо Реджина Милс, Елена определено вярваше, че нейният дом е нейната крепост.
- Как защитаваш толкова голям дом? Правиш ли някакви магически защити?

3 Re: Имението Джеферсън on Сря 23 Юли 2014, 10:58

Елена Смит

avatar
Нямаше как да пропусна начина по който гледаше домът ми. За първи път водех някого тук и малко бях притеснена от факта, че щом види къде живея, ще избяга. Но с него явно не беше така. Усмихнах се щом видях, че му харесва и казах тихо:
- Използваме магия за объркване. - и моментално се огледах, но нямаше никой друг освен нас. Не биваше да казвам как предпазваме имението от зли сили, но на него знаех, че мога да се доверя. - Нека ти покажа. Ако нямаш нищо против! - и се отместих в страни като изрецитирах бавно думите, след което му посочих пътя зад нас. В съвършенство се издигаше абсолютно същото имение, нямаше и най - малка следа, от това, че беше имитация на първото. След като го обърнах да погледне отново напред, където беше истинското - домът ми вече беше изчезнал. Все едно не е бил никога пред нас.
- Заблуда на противника, а всъщност... - бръкнах в нищото и се чу едно изщракване на ключалка - .... е реалност! - и го поканих да влезе. Когато прекрачи прага започна да разглежда и остана доста впечатлен.
- Не е кой знае какво съвършенство като магия, но десетки пъти ни е спасявало "задника" , по думите на чичо ми, а на него определено може да се вярва. - засмях се аз.
- Питаше от къде го притежаваме. Ами това е забавната част - и го поканих да седне на едно от креслата в трапезарията. След като се убедих, че се е настанил удобно - продължих:
- Чичо ми Макон Смит го получи на търг. От тогава нищо не е пипнато по имението - той казва, че всичко тук има забележителна стойност, която не трябва да се пипа просто така и да се променя. - повдигнах рамене аз. - Но това все пак е неговото мислене. - засмях се.
- Да ти предложа нещо за пиене? Какво ще обичаш?

4 Re: Имението Джеферсън on Чет 24 Юли 2014, 04:52

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Загледан в интериора, можех да зяпам само нагоре и на страни, като коза, която са ваксинирали във врата и се извива, защото я боли.
- Ааа,... - проточих, докато е мъчех да се синхронизирам със ставащото наоколо, - Да, само чаша вода. Алкохолът не ми е приятен. Ако имаш и безалкохолно, няма да откажа.
Ухилих се доволно и я последвах с притеснено изражение. Къщата беше хубава, макар и малко старомодна. Макар че старомоден и класически имаше само една крачка.
- Много хубав дом. Откривала ли си нещо магическо в него? Или чичо ти? Или той не е вещер?
Малко прекалявах с въпросите, но беше въпрос на съществен интерес от моя страна да науча, защо вещица би избрала именно подобен дом. Повечето магове избираха модерни жилища, за да прикрият истинската си същност. А в случая имахме Хралупата на семейство Уизли от Хари Потър, малко по-скъпа и обзаведена.

5 Re: Имението Джеферсън on Чет 24 Юли 2014, 11:11

Елена Смит

avatar
Веднага отидох да донеса нещо за пиене. Първо отворих рафтовете и извадих една от многото стъклени чаши, който бяха наредени една до друга. Изплакнах я, за да съм сигурна, че няма прах и сипах безалкохолно, когато отидох при него в трапезарията му подадох чашата като я поставих на една от малките поставчици, който имахме. В другата си ръка държах и друга стъклена чаша, в която налях същото.
- Не знам дали обичаш Фанта. - казах и отпих една глътка от течността, която правеше малки балончета в чашата ми. - Ако искаш имаме и Спрайт. - казах като понечих да стана, но той ме хвана за ръката. При което аз седнах отново на мястото си.
- Радвам се, че ти харесва. - усмихнах се като отметнах кичур коса назад, за да не ми пречи. - До колкото знам... - приближих се леко над него. - .... някакво ковчеже е намирал чичо, което казва, че не бива да се отваря. Нямам представа какво има вътре, но е защитено с черна магия. Това ме навява на мисълта, че и преди нас човека, който е живял тук е бил вещер. Чичо не говори много за това какво е сполетяло семейство Джеферсън. Носи се слух, че са били щастливо семейство, докато един ден г-жа Джеферсън не била намерена мъртва в средата на помещението. Никой не знае за сполетялото ги бедствие много, но малко след това и децата им били убити. А за г-н Джеферсън няма и следа. - отпих още една глътка, при което направих знак да изчака. След минути се върнах с чиния пълна със соленки. Поставих ги на масата, така, че да му е удобно да ги достигне и продължих:
- Чичо е вещер, но не точно като мен. До колкото знам аз бил избрал тъмната страна на вещерството, но заради мен решил да се промени.
При което му показах най - накрая ръката си. Надявах се да не го стресна и да не му дойде в повече от моята информация, но имах нужда да споделя с някого, който наистина може да ме разбере - от части.
- Това, което виждаш ... - запъхтяно казах аз. - ... е моят живот. След 67 дни ще бъда призована. - ръката ми потрепери във въздуха при мисълта, затова се наложи да я поставя на масата. - Когато бъда призована, ще се изправя пред съвета на вещерите и бъдещето ми ще бъде предначертано. Ще стана или добра или зла вещица. - при което от думите започваше да ми се гади.
- Извинявай, не исках да ти надувам главата с моите глупости. Всеки има участ! Макар и такава! - и отново се отместих в страни.
- Разкажи ми за теб. - накрая казах аз. - Знам изключително малко за теб. Защо си в града например?

6 Re: Имението Джеферсън on Чет 24 Юли 2014, 23:59

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Вгледах се замислено в чашата си. Изглежда това място имаше история, която малко или много беше предизвикателна. Реших да не бъда неучтив и да ѝ отговоря подобаващо.
- Не, не се притеснявай, ти ми надуваш главата, защото видиш ли, аз те попитах, нали така?
Ухилих се предразполагащо, може би малко по-объркано и зъбато от колкото ми се искаше.
- Добре, ще ти кажа защо съм тук. - подхванах тихо, - Виж сега... Преди няколко години, в това градче е живял демон. Не демон от типа - рога, крила и копита - ами много древен и могъщ демон. Единственият, който се отрекъл от мястото си до Луцифер и избягал от Ада. След като се заселил в човешкия свят, избррал именно Мистик Таун, за своя... резиденция. започнал е упорита вътрешна борба за премахването на демоните като такива. Бил враг на злото, независимо, че произлизал от него. Името му е променяно много кратно през вековете - Кел'Тузад, Кабраксис, Кзазакс, Ануб'Арак. Последно се знае, че е живеел в човешки образ, наричайки се Александър Андерсън. Не знам много за него, но съм заинтересован от плановете му по отношение борбата с демоните...
Замълчах и замислено се втренчих в газираната оранжева течност. После погледнах ръката ѝ. Имаше нещо като татуиран пясъчен часовник, който беше разграфен от двете страни на стъклото си. Сто разделителни линии бележеха двете части. едва успях да преброя 30 от тях, който разделяха горната част на часовника от гърлото, през което изтичаше черния, татуиран пясък.
- А, ако не е много нахално от моя страна - вдигнах глава, - Ще ми кажеше ли каква вещица искаш да станеш? Защото каквото и да решават, човек сам определя какъв да бъде. Например аз мога да призовавам демони, да съживявам мъртвите и да правя жертвоприношения, но това не ме прави зъл.
Хванах голата ръка и я почувствах учудващо топла, дори през кадифената ръкавица.
- Няма добри и зли, Елена. Всеки има свой поглед. Ако имаш устой, ако имаш граници. Ако си състрадателна, ако следваш пътя си, без да губиш представа за ценността на живота... Тогава дори черен магьосник може да бъде добър. Или обратното. Ето например. Знаеш, че ангелите са смятани за върха на добротата, нали така? Но те нямат съвест, не са състрадателни. Те са чистата светлина, огряваща и прогаряща всяка сянка и мрак. А демоните - те се мъчат да задушат всяка светлинка, всяко пламъче на надеждата.
Погледнах я право в очите и моите уловиха светлината, пламтейки в теменужено.
- А човек не може да живее без грехове, не може да живее само с тях. Човекът не е територия, която Доброто и злото могат да си разделят. Човекът е границата - и тъмнина и светлина, събрани в едно. За това не служим на Ада или Рая, не се нуждаем от господар. Ние самите сме съвършени... в това, че сме несъвършени.
Прокашлях се и се изчервих, пускайки ръката ѝ. Взе да ми става навик да я мачкам и пипам. Нарушаване на личното пространство и прочие, човече.
- Ааа... може ли да погледна това ковчеже, за което спомена по-рано?

7 Re: Имението Джеферсън on Пет 25 Юли 2014, 01:26

Елена Смит

avatar
Харесваше ми как мислеше и дори останах очарована, че не ме помисли за чудовище. Всъщност много добре знаех каква искам да стана и каква искам да бъда, но не беше точно така както той си мислеше. Не решавах аз това, а съдбата. А тя беше против мен както се виждаше от далече. Бях една неопитна вещица, която все си търсеше белята. Не можех да използвам големи магии от висшето общество, защото автоматично преминавах в черния списък и душата ми започваше да става черна. Дори сега усещах в себе си някаква странна черна светлина, която ми харесваше.
- Много хубаво звучи това което ми казваш, но при нас - преглътнах тежко. - Няма такова нещо. За нас има отделени рязко две граници. А аз... е аз съм между тях. Искам да не съм зла вещица, защото съм виждала какво разрушение причинява и убива хора бе да и мигне окото. Защото в действителност липсва разсъдък. Искам да съм нормална... - това накрая прозвуча ужасно изтъркано, но беше така. Не исках да съм такава, никога не съм искала да бъда такава. - В действителност - продължих аз.- Има два варианта - да изгубя разсъдъка си и да стана като останалите убийца, а другия вариант е да запазя човечността си и да бъда по - добър човек , което на мен повече ми харесва.
Когато отпих още една глътка се усмихнах. Харесваше ми как ме гледаше, но може би аз прекалявах със зяпането.
- Колкото до .... ковчежето... - преглътнах тежко. - Не мисля, че трябва, не заем с какво точно си имаме работа.
По стълбите до нас се чуха стъпки.
- Елена, ти ли си? - мъжки глас долетя до ушите ми. - Мисля , че чух гласове. - когато слезе при нас беше облечен в бял костюм и бели италиански обувки. Косата му беше щръкнала в единия край, а на лицето му беше лепната небрежна усмивка.
- Не знаех, че имаме гости. - каза той като го погледна с поглед, с който на мен не ми хареса.
- Да, всъщност, извинявай, че не ти казах. - казах аз бързо, като тръгнах да ги запознавам. Но чичо ми ме спря.
- Знам кой си! - рече той преди да научи името му. -Радвам се да те видя в дома си. -  като му направи лек реверанс. - Е, ще ви оставя да си бъбрите. Не правете глупости! - като последното беше адресирано по мои адрес.
- Чичо. - казах аз като се засмях на сила. - Той си е такъв. - знаех, че прозвуча глупаво и не знаех как ще реагира. И от къде го познаваше? Доста неща вече започвах да не разбирам. След като чичо ми си тръгна и бяхме отново сами реших да го попитам:
- Извинявай, но от къде познаваш чичо? Изглежда има някакъв респект към теб. Не се е държал така преди. - казах аз малко объркана.

8 Re: Имението Джеферсън on Пет 25 Юли 2014, 04:21

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Мигах като халосан по главата. Нещата се развиваха малко бързо за мен. започнах да се ровя в спомените и като в кошница с мръсно бельо.
- Ами... не знам. - признах замислено. - Макон Смит, нали така? И сама призна, че е бил зъл. Не знам... аз съм си имал работа с много магьосници по пътя си, не помня всички. Дори да са малки, аз пак не си спомням. Да е имал друго име преди това?
Малко бях разочарован, че не можем да видим ковчежето. Предположих, че Макон Смит би ми го показал. Но от друга страна, да си пъхаш носа там където не ти влиза пръста... си беше опасно. Не исках да отворя ковчежето и от вътре да излязат пипала и да ме приберат вътре.
- Ами има вероятност да е бил маг, с когото съм работил. Може само да е чувал за мен. Трудно е да се каже. Славата ми, ако мога да я нарека така, ме е разбила на атоми. Според слуховете, съм нещо като магически Батман. Половината от нещата, които се знаят за мен са преувеличения. Предполагам, че най-сигурния начин да научиш, е като питаш него. Така и аз ще разбера накрая.
Ухилих се весело. Не можех да очаква от нея да се интересува чак толкова от мен. От друга страна...
- Ами ти? Щом мислиш, че ще се промениш... не можеш ли да избягаш?

9 Re: Имението Джеферсън on Пет 25 Юли 2014, 07:33

Елена Смит

avatar
Засмях се накрая.
- Спокойно не го приемай толкова навътре. - казах бързо. - Чичо е странен, може и да е в грешка. - предположих, макар до сега да не съм го виждала така да се отнася с някого.
- Да избягам? От съдбата не се бяга. - и му се усмихнах след което казах:
- Ще съм ти много благодарна, ако пренесем разговорите в кухнята. Какво ще кажеш? - все пак трябваше да правя лазаня, а аз държа на обещанията си. Той ми помогна да пренесем чашите и чинията със соленки.
- Всъщност, видях колко си любопитен относно ковчежето. - започнах аз. - Какво мислиш, че има там? - питах, защото и на мен ми беше ужасно интересно, а и недостъпното те изкушава още повече. Измих си ръцете и започнах да изваждам от хладилника необходимите продукти.
- Само да те питам ... - завъртях се към него. - ... вегетарианец ли си?
Осъзнах, че ще правя вечеря, а дори не знаех, дали обича такова нещо и дали все пак няма нещо против каймата.

10 Re: Имението Джеферсън on Съб 26 Юли 2014, 00:56

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Махнах спокойно с ръка и ѝ се усмихнах притеснено:
- Не, ям всичко - зелено или месно, мен винаги ми е вкусно. Ако знаеш нещата, които съм ял. Преди време, когато живеех в индиански резерват, ме учеха да се храня с такива корени, репести билки и подобни неща, че дори обувки да ми сервираш, ще ги изям с връзките.
Изкисках се спокойно и се настаних на кухненския стол по-удобно. Трябваше да сваля наметалото до сега... Откачих го от раменете си и го провесих на стола до себе си.
- Честно казано, учуден съм, че готвиш. Много малко момичета все още го правят. Обикновено или ходя на ресторант или имам замразени храни от фризера. Ще е добро разнообразие да хапна нещо... нормално, домашно приготвено... макар че мисля, че вече ти го казах.

11 Re: Имението Джеферсън on Съб 26 Юли 2014, 04:05

Елена Смит

avatar
Зарадвах се и продължих да вадя от хладилника съставките. Надявах се да му хареса. Извадих тенджерата от горния скрин и сложих две три капки олио, като предварително бях включила котлона. Докато чаках олиото да се загрее, измих една главичка лук и я нарязах. Сложих го в тенджерата и започна да се пържи. През това време нарязах на ситно чесън. Работих доста сръчно. След като лука беше придобил златист цвят , прибавих към него чесъна и каймата. Вече започваше да се долавя прекрасния мирис. Започнах да разбърквам, докато каймата се запържи хубаво.
- Доста често готвя - казах му аз, като се опитах да не скромнича. - Чичо казва, че трябва да се науча да бъда добра домакиня. - след което се засмях.
Видях, че гледа с интерес как приготвям храната.
Взех доматеното пюре, което седеше до мен и го прибавих вътре като продължих да разбърквам. Оставих яденето само да се готви за секунда, докато аз измия и нарежа на ситно магданоза. Прибавих черен пипер и сол на око, след което нарязания на ситно магданоз. Разбърках добре и отново оставих яденето без наблюдение. Извадих от долния скрин една правоъгълна тавичка и започнах да нареждам корите корите за лазанята. След което от горе изсипах вече подготвената смес за плънката и така започнах да редя. Кори, плънка, кори, след като сложих цялата плънка и запечатах с кори, настъргах малко кашкавал и сложих да се пече във фурната при 180 градуса.
- Тадам.... - казах аз като измих ръцете си и се захванах да мия тенджерата. - След 30 минути вечерята ще е сервирана. Надявам се не бързаш - обърнах се към него, докато подсушавах съдовете, който бях използвала за приготвянето на лазанята.
- Имам изненада за теб. - казах аз. - Докато чакаме да стане вечерята ще ти приготвя един шейк. - забърках на бърза ръка една разхладителна напитка от банан и му я подадох. - Заведението черпи. - засмях се, като му сложих на чашата и резенчета банан, да придобие класически вид на шейк.

12 Re: Имението Джеферсън on Вто 29 Юли 2014, 03:21

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Следях я с очи, изпълнен със смесени чувства. Не ми се искаше да става зла. Знам, че се водех от философията, че целта оправдава средствата и няма наистина чисто добро, както няма чисто зло.
- Аз... поласкан съм от вниманитието, което ми обръщаш. - Изчервих се неволно и зарових пръсти под наметалото си. - Не знам дали ще ти хареса, но реших да ти дам нещо, в знак на благодарност... понеже не са много хората, които биха ме приeли в дома си.
Най-после изчегъртах от вътрешния си джоб нещо, което отдавана бях забравил, че го има. Вдигнах го пред очите ѝ, преди да го оставя с театрален жест на масата.
- Това е Нощен Камък. Обикновено се ползва за правенето на магически пръстени и талисмани, това е последния, който имам и искам да го задържиш... като подарък за деня, в който ще станеш добра вещица и ще го ползваш за добри дела. А ако не си добра.. е, тогава просто няма да проработи. Доста капризни предмети са Нощните кристали. Имат неприятна резистенция към черна магия. Засичат...
Естествено не споменах, че нарочно съм го направил, за да прекъсва на черна магия. Когато го взех, исках да направя от него артефакт, който да блокира, ако се използва срещу мен, но бях зациклил на блокирането на черна магия и не успях да го накарам да работи повече.

13 Re: Имението Джеферсън on Пет 01 Авг 2014, 08:20

Елена Смит

avatar
Гледах камъка и не можех да откъсна очи от него. Понечих да го докосна, но реших, че е глупаво от моя страна.
- Не мога да го приема. - казах аз. И как иначе, не можех да взема нещо толкова ценно. - Благодаря ти, но не мога. - но очите ми продължаваха да се взират. - А и няма за какво да ми благодариш. - усмихнах му се аз. - Не , че не ми харесва. - отново погледнах към камъка. - Просто не бих могла. - но той хвана ръката ми и сложи камъка в дланта ми. За миг не знаех какво да кажа. После бавно отмести ръката си. Взирах се в камъка все така хипнотизирана,от неговата красота и крехкост. От една страна ми напомняше на мен, в момента аз бях като този камък - крехка и тъмна отвътре, както и силна и все така стъпила здраво на земята. Знаех, че ние си принадлежим, но все още не осъзнавах напълно колко много ме привличаше този камък.
- Аз... аз... - не знаех какво да кажа, затова пък той ми се усмихна и каза:
- Става и само с едно Благодаря! - засмя се накрая.
- Благодаря! - повторих и аз, след което поставих камъка в джоба си и взех готварската кърпа. Отворих фурната да проверя как е лазанята. Имаше още време докато стане, затова затворих отново печката и се обърнах към него.
- Ще ти е неприятно ли ако чичо вечеря с нас? - попитах, при което се усмихнах от казаното, все пак това не беше среща.

14 Re: Имението Джеферсън on Вто 05 Авг 2014, 03:42

Irridius Ar. Dreadmaster

avatar
Аз погледнах озадачено кристала в ръцете си. Малко ми стана криво, че не го иска. Предположих, че или не искаше подарък от мен, или беше чувала, че Нощните камъни носят лош късмет. Не исках да ѝ подарявам нещо, което носи лош късмет, макар че лично аз не вярвах в тия неща с късмета. Притеснено прехвърлих камъка между пръстите си и се изчервих.
- Ами, както прецениш, аз не искам да те насилвам...
Прибрах камъка и се насилих да се усмихна. Все още ми се струваше, че правя нещо, което я обижда. Или може би просто я беше страх, че разкрива толкова много неща пред мен, а аз ѝ подарявам камък в замяна. Момичетата харесваха книги, бонбони и цветя, а не прозрачни камъни... или нещо грешах момичетата с видрите...
- Разбира се, че няма да има проблем, нека вечеря с нас. Но да знаеш, че аз ям малко бързо, така че не се притеснявай, ако приключа с вечерята за отрицателно време....

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите