Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Елизабет Батори

avatar
Сбръчках недоволно вежди, погледнах още веднъж счупения си ток, а след това и глупака чиято бе вината за инцидента. Мислено си представих как забивам тънкото дълго острие в челото му, но само множеството от хора заобикалящи ме, ме въздържаше от това да превърна фантазиите си в реалност.
- Хей... - Извиках гневно на... гърба на непознатия и го потупах или май беше по-правилно да кажа ударих с токчето по гърба. - Имаш ли представа колко... - Мъжът се завъртя и в първия момент не осъзнах, но в следващия разпознах Дийн... Всичко се случи прекалено бързо. Докато мигна и пищящия звук на светофара, накара всички около мен да се втурнат като стадо овце напред, избутвайки ме право в ръцете на Дийн, който между другото в момента ми идеше да убия.
- Пусни ме... - Избутах го от себе си, веднага щом намерих равновесие и го изгледах така злобно, че все едно той бе виновен да се озова в здравата хватка на ръцете му. Всъщност ако трябва да сме съвсем честни, ако не беше той, вероятно сега лицето ми щеше да изучава от близо съставките на асфалта.
Поизтупах несъществуващия прах от дрехите си и отстъпих в страни, преди да са ме прегазили наистина, после отново кръстосах поглед с Дийн, който бе не по-малко изненадан от мен да ме срещне на светофара в една от най-оживените улици, в пиков час на деня. По изражението му съдех, че се радва да ме види, точно толкова колкото се радвам да го видя и аз.

Дийн Уинчестър

avatar
Естествено бях се запътил към библиотеката да търся информация за белега на Кейн, който наскоро наследих от самия Кейн и който ми трябваше, за да убия един от рицарите на Ада. Все пак трябваше да знам в какво съм се забъркал и се надявах да намеря нещо, но уви нямах късмета да достигна до това място... Една неочаквана среща с една приятелка провали всичко. Тази така наречена приятелка, която беше демон, с нея имахме доста дълга история и да можехме да се наречем приятели...
Естествено, бях се запътил пеша до библиотеката, където по пътя до един светофар, усетих как някой ме удря в гръб с нещо остро, но не като нож, а нещо различно и докато се обърна, да видя кого е, светна светофара и всички тръгнаха да пресичат и изведнъж моя нападател беше избутан от хората право в мен... Моя тайнствен нападател си отскубна веднагически от мен и тогава разбрах кой е той, тоест тя - Елизабет Батори, странно как се срещнах с нея след толкова дълго време... Е от една страна беше хубаво да се видя със стар познат, но от друга ми проваляше деня, но предпочитах така или трябваше да седя в куп книги и да търся дадена информация....

- Ех Лизи, Лизи, Лизи, от кога не сме се виждали скъпа моя приятелко? - попитах я, като споменах прякора, който мразеше толкова много, и се усмихнах чаровно, след което явно трябваше да продължим да вървим на някъде, не трябваше да останем така на светофара.... Докато чаках отговора и, светофара за пешеходците отново светна в зелено и без да чакам я хванах за ръка и пресякохме, пуснах я и тръгнах бавно напред, след което се обърнах и казах:
- Е, идваш ли? - звучеше тайнствено въпроса ми към нея, но нямаше вечно да седим там, затова спрях и я изчаках да видя какво ще направи....

Елизабет Батори

avatar
Лизи? Приятелко?! Май сериозно бе решил да ми лази по нервите. Нищо ново под слънцето.
- Къде? - Заковах се по средата на улицата, отново в епицентъра на минаващата тълпа. - Така ли? - Май беше по правилния въпрос и погледнах към "осакатената" си обувка, чийто ток все още държах в лявата си ръка. Не можех да ходя така по улиците. Дано не очакваше от мен да го направя.
- Няма да мръдна от тук, докато не поправиш това! - Заинатих се по възможно най-детинския начин, все едно имаше какво да направи и аз очаквах точно това от него.
- Не ме гледай така, говоря сериозно. Ти си виновен... - Не знам дали се беше усетил, но той ме беше избутал и благодарение на него, сега ходех като еднокракия пират.

Дийн Уинчестър

avatar
Да както обикновено тя започна да се заяжда, че и точно по средата на улицата и естествено аз бях виновен, еми дори и да е демон, тя трябваше да внимава от всичко и всеки... И докато погледна напред светофара светна червено и това беше лошо за нас и казах набързо:
- Добре бе, добре красавице, ще ти купя нови, щом толкоз ми мрънкаш ама нали знаеш, че сега не е точното място да спорим... - погледнах и явно колите на чакаха ... Лошо, лошо, много гадна ситуация, но какво да се прави...
- Лизи давай по-бързо, дай да пресечем, пък после ще мислим как да ти оправим проблема. Или предпочиташ да те сгазят и да загубиш, това което си заложила на карта? - все пак се познавахме, знаех за сделката и с Дявола, който по някаква причина беше в това градче Мистик Таун и се спотайваше и най-големия късмет все още не съм се срещал с него.... След което се усетих, че все още се намираме по средата на улицата и я погледнах нетърпеливо, и я чаках да тръгне....

Елизабет Батори

avatar
Послушах гласът на здравия разум, който в случая звучеше точно като Дийн и пресякохме почти на магия улицата. Виждах като на забавен каданс как колите профучават покрай нас, а Дийн ръсеше ругатни, докато преминаваше сякаш през минно поле. Беше някак забавно и не сдържах смеха си, когато стъпихме на сигурно на отсрещния тротоар. Той ме стрелна с поглед. В очите му блестяха пламенни искри. Вероятно в момента искаше да ме убие или пък съжаляваше, че ме е превел непокътната през лабиринта от коли.
- Това беше забавно... - Казах развеселено. Настроението ми значително се бе подобрило. Кой да предположи, че вдигането на адреналина ще ми подейства по този начин.
- И между другото... - Повдигнах високомерно вежда, отбелязвайки един неоспорим факт. - Не може да си позволиш обувките които нося... - Не се бе променил много. Не го бях виждала от известно време, не знам колко точно, но сякаш не бе минал и ден. В съзнанието ми нахлу спомен от последната ни среща. Бях го зарязала в някаква мотелска стая, докато си взимаше душ... Тогава не очаквах, че ще го видя някога отново.

Дийн Уинчестър

avatar
Е, тя пък, от къде знае, че не мога да си ги позволя, ами ако мога хахаха, просто в момента нямах пари в себе си, не очаквах да я срещна тук и като общо въобще да я срещна днес или все някога...  Но поне малко и повдигнах настроението, не беше вече като преди малко ядосана от факта, че по някаква причина съм я блъснал и си е счупила тока... а вече си беше по засмяна, не толкова мрачна ха...
- Уффф преминахме, най-накрая... Много са размотаваш бе Лизи, недей така, най-малкото ще ти коства и някоя друга обувка. - след което се разсмях, но естествено трябваше и да се оправдая. - Еми в момента да, нямам как да ти купя нови обувки, нямах си и на представа, че въобще ще срещам някого днес, но дали ме разбираш малко вероятно. - и отново се изкикотих, за жените, особено тези, които гледат повече на красотата си, отколкото за други неща, това че събеседника им няма пари в момента, сигурно нямаше да им се отрази много добре, особено в моя случай с нея, да определено щеше да продължи да си ми вика...
- Е накъде си се запътила толкова рано и защо бързаш толкова, че от толкова бързане се блъсна в мен и си счупи тока? - естествено малко трябваше да се защитя, не съм блъскал никого нарочно....

Елизабет Батори

avatar
Стрелнах го с предупредителен поглед. Не беше момента да си насилва късмета. И двамата знаехме кой е отговорен за счупения ми ток и това със сигурност не бях аз.
- Кой каза, че отивам някъде? - Наистина не отивах никъде. Движех се безцелно по улиците и размишлявах над мои си неща. Неща които не желаех да му споделям, нито сега нито никога.
- Просто се разхождам... Помага ми да се концентрирам... - Странно, но факт. Обикновено хората търсеха тихо и закътано място, за да съберат мислите си, аз обичах шумните и прашни улици, претъпкани с коли и хора, за да канализирам умствения поток в главата си, в нещо продуктивно.
- Ти за къде си се разбързал толкова рано? - Не го питах от учтивост, нито защото се вълнувам къде отива, просто исках да насоча вниманието му и самия разговор в друга посока.

Дийн Уинчестър

avatar
- Аз ли къде отивам, отивам да търся информация за едно същество в библиотеката... - естествено нямаше как да и кажа за белега, понеже пълното му наименование е белега на Кейн, но всъщност Луцифер е дал този белег на Кейн, един от най-могъщите демони, който е обучавал четиримата рицари на Ада.... Но по тази логика, с нея имаме едно общо нещо - Луцифер или по-точно Дявола...
- Е като те помня ти не обичаше да се разкарваш сама или това се е променило, а Лизи? - нямаше да ми омръзне скоро да я наричам така, но поне така и припомнях миналото хаха...
- Но ето, че съдбата ти изневери и направи така, че да се срещнеш с мен, по какво ли причина? - зачудих се и тогава се усетих, че може да знае нещо за този белег, но последния път, когато ходих при Кейн, с демона Кроули, разбрах по неговата преценка, че всички демони се страхуват от Кейн, или поне тези които са чували за него, а това са по-старите така да ги наречем демони. Елизабет би трябвало да е чувала за него, но има и вариант да не го е чувала, при този вариант не трябваше да го споменавам, но нямаше да разбера дали за това са ни отредили тази среща с нея...
- Та Лизи, как си прекарваш живота от последната ни среща? Има ли нещо вълнуващо като последното, което правихме или може би не? - запитах я. Това бе един от начините да се отърва да мисля за това нещо на дясната ми ръка, но дали щеше да се получи, трябва да видим....

Елизабет Батори

avatar
Библиотеката?! Погледнах го подозрително. Никак не изглеждаше като човек, който често се отбива в библиотеката. Всъщност ако трябваше да предположа, бих казала че лъже или това ще е първото му посещение, но вече бях отделила прекалено много внимание на маловажната информация свързана с неговото житие и битие, за да продължавам да разсъждавам над това.
- Виждаш ли, има си причина да не се разхождам... - И отново размахах тока на моите супи Маноло Бланик, които бяха съсипани, подсказвайки му, че точно такива инциденти се опитвам да избегна.
- И съм почти убедена, че съдбата няма нищо общо с това... - Сбръчках недоволно чело и за миг се загледах към краката си. Спомних си, че се препъвах подскачайки към врата на мотелската стая, в опит да обуя и двете си обувки... Вдигнах рязко поглед към него:
- Помниш последната ни среща?! - Че как би могъл да я забрави. - Колко мило... - Подхвърлих иронично.
- Надявам се това да не е било най-вълнуващото нещо, което ти се е случвало от тогава до сега...

Дийн Уинчестър

avatar
- Всъщност се случиха, доста по-вълнуващи неща, за които и не вярвах, че ще се случат... - е за някой неща може би, но за последното, трябваше да стане...
- Имах наскоро среща с Луцифер, явно е в Мистик Таун по незнайна причина. Надали ще ти хареса тази новина, за това което преди време ми сподели, тоест сделката ви... - все пак реших да и го кажа, да не се разхожда току-така, че вземе да го срещне реално, край с нея...
- И според начина по който ме погледна, след като разбра за къде съм тръгнал, да точно за библиотеката, с такова същество не съм се срещал досега, трябва да преровя документи, какво ли не.... - е всъщност наистина за белега на Кейн не знаех нищо, освен историята, която Кроули ми разказа, но това не е цялата истина, би трябвало да има начин да се разкарам от него...
- Но да си призная бих поискал и малко помощ от теб, може и да знаеш за какво имам предвид, поне да си го чувала, но надали. - реших след тези думи да не и казвам за белега, прекалено рисковано е и не знаех все още на какво е способен белега... Разбрах, че е жадувал само за убийства и това не вещаеше добро, докато съм с Елизабет...
- Та понеже, явно ще се откажа за днес от библиотеката, искаш ли да се поразходим някъде? - попитах я, аз и останах в мълчаливо състояние, докато чаках отговора и...

Елизабет Батори

avatar
Говореше твърде много, докато мозъка ми бе зает със съвсем други неща.
- Може... - Отвърнах разсеяно. - Но първо трябва да си намеря нови обувки... - Огледах се за някакъв магазин, но наоколо имаше само бизнес сгради.
- Знаеш ли няколко преки по-надули мисля че имаше едно магазинче... - Не бях сигурна, че е там, нито пък дали все още съществува, но си струваше да се опита.
Дийн нямаше друг избор освен да ме последва. Оказа се, че магазинчето си е там. Не продаваха обувки, които аз бих носила, но сега нямах особено голям избор. Взех едни, които щяха да ми свършат работа докато се прибера, после щяха да отидат в коша естествено, но за сега можех да се задоволя и с тях.
След като приключихме с пазара и отново се озовахме на улицата. Погледнах Дийн, на който вече не бях чак толкова ядосана.
- Луцифер не ме тревожи... - Казах изведнъж. Той сигурно мислеше, че сме приключили с този разговор, но истината беше, че едва сега можех да му обърна истинско внимание. - Повече ме притесняват новите ми обувки, но това е друг въпрос... - Тръгнах уверено напред.
- Гладна съм... Може да хапнем някъде и да ми разкажеш за този белег...

Дийн Уинчестър

avatar
Трябваше да я последвам, нямаше как... И отново трябваше да чакам, докато си избереше с какви обувки да бъде и отново трябваше да чувам как някой се тревожи за красотата си... Естествено сделката и с Луцифер беше за красотата и или нещо от сорта, така бях разбрал аз преди време, но щом имаше в едно изречение думата "сделка" и думата "дявола", бях много добре запознат за какво става дума и естествено тя му се е вързала...
- Е не го знаеш, все пак е Дявола, той не забравя лесно своите сделки. - не че исках да я уплаша, но просто така си го казах, защото знаех на какво е способен той, все пак той беше провалил не само моя живот, а и на брат ми и на баща ми, който не е сред нас вече, заради неговия план...
Естествено не само моето семейство беше усетило ужаса и силата на Луцифер, по света има прекалено много хора, които са го усетили също...
След което чух, че Лизи е гладна, което ми се стори странно, явно имаше все още навика да се прави на човек, много добре знаех, че демоните нито ядат, нито спят, но тя си беше изключение, както и много други, които се смятат за добри един вид... Но се стигна и до белега, не щях да и казвам, но ми се изплъзна от устата и тя знаеше, но не беше шокирана, явно не знаеше за какво говоря. Но това беше по-добре за нея... Все пак, ако притежавах и Първото острие - митично оръжие, и имах като сега белега на Кейн, бях просто непобедим и то буквално... Но не знаех дали действат срещу Бог и Дявола, но това беше друго тема, аз трябваше да събера достатъчно информация за нещото на ръката ми, което жадува за кръв и да разбера как да се отърва от него...

- Ами честно да ти кажа, по-добре е да не знаеш за белега, защото е и дълга история, а и все още не знам за него почти нищо, за това се бях запътил към библиотеката, но явно някой се изпречи на пътя и сега аз съм му виновника. - след което я погледнах, защото този някой беше тя - Елизабет Батори, избягала от последната ни среща и сега се появява от нищото при мен точно...

Елизабет Батори

avatar
С Дийн нямахме много дълга предистория. Всъщност почти не се познавахме, но пазех топъл спомен за него. Харесвах го по някакъв странен и необясним начин... Беше забавен, когато си позволеше да бъде такъв и преди време ми бе помогнал да преодолея тежък емоционален момент за мен. Едва ли подозираше, но беше така. Сигурно поради тази причина му бях споделила толкова много неща за себе си. Например това за сделката с Луцифер, но бях пропуснала да му кажа за връзката си с Джон. Щеше да е трудно да му обясня и едва ли щях да го направя и сега, не смятах че го касае.
- Знам какво имаш предвид, но повярвай ми... - Погледнах го за един дълъг миг. - Луцифер не е заплаха за мен... - Джон не би позволил да ми се случи нещо, без значение в какви отношения сме в момента.
- Що се отнася до белега ти... - Наистина нямах представа за какво говори. Бях толкова далеч от този свят... - Може би си прав, че не знам нищо и е по-добре да не знам, но... - Бях на път да кажа нещо, за което вероятно щях да съжалявам след това, но все пак го направих.
- Може и да познавам някой, който е в състояние да ти даде отговорите от които се нуждаеш... - Не конкретизирах, защото все още не бях сигурна, че искам да замесвам в това Джон, но не го изключвах като опция.
- Но за целта ще трябва да ми кажеш нещо повече... - Погледнах го.

Дийн Уинчестър

avatar
- Лизи съжалявам, но няма да се възползвам от помощта, която предлагаш, защото смятам, че ще е прекалено лесно, някой да знае нещо за този белег, както ти самата не знаеш, а си демон от много време... Ще го оставя настрана този въпрос с белега, защото колкото мисля за него, толкова става по-зле за мене естествено... - замълчах, защото наистина започвах да виждам откъси в бъдещето, където съм заобиколен от хиляди трупове, а в ръката си държах Първото Острие и аз бях единствения жив, от което следваше, че ако не открия нещо по старомодния начин, може би ще се превърна в машина за убиване....
- Но ти благодаря, че по някакъв начин искаш да ми помогнеш, но не се занимавай с тази тема, ако може да обещаеш... - след която я погледнах и допълних. - ще видя как ще се отплатя за счупения ти ток, някой път, ако се видим, все пак градчето е малко...
След което се замислих, след като тя вече се беше оправила един вид в момента имаше как да върви това и беше достатъчно, но да видим, дали ще приеме да се разхожда с тези нови и обувки, дали въобще иска да ходи някъде, все пак хората, които ценяха красотата си щяха да имат бая претенции...
- Но да минем към друга тема, с тези ти нови обувки, Лизи, ще ходим ли някъде... - естествено трябваше да се побъзикам, нямаше как да не го направя...

Елизабет Батори

avatar
Не искаше помощта ми? Добре, нямаше да настоявам щом не иска, а и знаех че ако стигне до задънена улица може и да размисли.
- Не знам, ти ми кажи. - Отвърнах аз. Ама как само ме дразнеше да ме нарича Лизи!
- Ще ме заведеш ли да хапна или ще ме оставиш да умра от глад? - Надявах се да е доловил шеговитата нотка в гласът ми, въпреки че лицето ми бе като на дългогодишен играч на покер.
- Между другото, последният път когато те видях бе далеч по-забавен и изпълнен с идеи... - Сега изглеждаше прекалено напрегнат и замислен. С други думи тялом бе тук, но не и духом. Каквато и да беше тази работа с този белег се надявах да я разгадае бързо.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите