Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 3]

Зоуи Редбърд

avatar
Как мразех тази аларма.Беше 6:00.Нереално е да се става толкова рано сутрин.Ударих часовника,за да спре и отново заспах.Събудих се към 7,отново закъснявах.Започнах да се оправям колкото по-бързо мога.Погледнах телефона си,по дяволите,събота е.Можех да спя още няколко часа.Защо това започваше да ми се случва все по-често?
След като вече бях станала не можех да заспя отново,слезнах в кухнята и си направих сандвич.Пуснах си телевизора и се загледах в новините.Очертаваше се поредната сучна събота,затова реших да се разнообразя и да се разходя из града.Отдавна не го бях правила,а и трябваше да напазарувам.
Качих се отново горе,сложих любимите си дънки и една блузка и излязох.
Разхождах се безцелно из центъра на града.Може би трябваше да се обадя на някой,отдавна не се бях виждала с малкото си приятели,които имах тук.Влезнах в едно препълнено кафене.Нямаше свободна маса,но нямаше и друго близко кафене някъде тук,а страшно умирах за кафе.Масите бяха пълни с хора,които си говореха и се смееха.Много се зарадвах,когато видях едно момче,което седеше само.Запътих се към него.
-Здравей,знам че е малко нахално,но може ли да седна до теб,защото няма никъде другаде свободно място,а страшно умирам за кафе? - попитах и се усмихнах дружелюбно.
Може би беше нов в града.Не го бях виждала,но аз и не бях излизала скоро,така че нямаше къде да го видя.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Макс седеше безцелно в последната забутана стая, която беше успял да наеме в градския хотел.Не беше мигвал цяла нощ, нямаше причина за това, но нещо просто не му даваше мира.Прехвърляше програмите, като нито една не привличаше интереса му.Погледна часовника поставен на стената и не можеше да повярва колко е часът.Вдигна пердетата и пред него се откри една прекрасна сутрин.Нещо му подсказваше че няма да също толкова скучна, колкото дните през изминалата седмица.
Взе един бърз душ, облече най-удобните си дрехи като за един съботен ден .Помисли си да вземе такси, но така едва ли щеше да усети колко може да бъде хубав деня.
Беше се запътил към близкото кафене.Едно кафе наистина щеше да ободри деня му и да изтрие подтискащата нощ.Настани се удобно, поръча си едно кафе и се загледа в късметчето, което му се падна.
''Очаква ви ново запознанство.''-''Какъв късмет само, точно от това имам нужда''-помисли си той.
Запали една цигара, наслаждавайки и' се.Не очаквано за него, до масата му застана едно доста красиво момиче.Тя го поздрави и помоли да седне.Макс се огледа, наистина всички маси бяха запълнени.
-Да, заповядай.-прилежно отговори той.-''Явно това е късмета ми за днес...''-помисли си Макс
-Аз не съм много по запознанствата, но ще е неприлично, а и ще изглеждам като някой смотаняк, ако не те попитам как се казваш.-започна с лека ирония и усмивка на лице.
Харесваше му това че е срещнал някого, при това красиво момиче.
-Всъщност очертава се ти да си първата, с която разговарям от както съм тук..Май много говоря, а?-по разсмя се той.





Зоуи Редбърд

avatar
Момчето ми каза че мога да седна и бързо се настаних срещу него и си поръчах кафе на сервитьорката.
Той ме попита как се казвам и каза,че ще съм първата с която ще разговаря тук.Явно бех познала,че е нов в града.
Едно ново запознанство никога не е излишно,особенно сега когато не съм общувала с никой от толкова време.
- Зоуи Редбърд - усмихнах се и подадох ръката си. -Можеш да ме наричаш Зи или Зо или просто Зоуи.Както ти е на сърце. - казах и се засмях -Ами ти? - попитах на свой ред. - И спокойно,и аз съм от приказливите. - засмях се отново.
Най-накрая кафето ми пристигна.Отпих голяма глътка.Забелязах,че момчето срещу мен пушеше и изведнъж изпитах голяма нужда и аз да запаля една цигара.Зарових в чантата си и най-накрая ги намерих.Попринцип не бях редовен пушач,дори не можех да се нареча точно пушач,но и това понякога се случваше.
Как все на мен ще ми се случи да взема кутията с цигарите,но не и запалка?
- Ще може ли? - попитах и посочих запалката му.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя му направи доста голямо впечатление.Не беше от стеснителните, дори изглеждаше доста разкрепостена.Казваше се Зоуи.Явно и тя беше от разговорливите, което означаваше че няма да седят и да мълчат неловко.Имаше и една малка подробност-тя пушеше, малък плюс към приятния и' характер.Докато разсъждаваше на ум, момичето му поиска запалка.Макс се свести от транса си и я подаде най-учтиво, като един истински кавалер.
-Ти явно си по-дълго от мен в града...може би ще ми помогнеш да го разуча, е ако имаш желание разбира се.-подхвърли с усмивка Макс.Той очакваше да му откаже, кое момиче би приела да разведе из града непознат..''Голям глупак си Макс''-помисли си отчаяно той, но пък му стана малко смешно..
''Защо се смееш сам, ще си помисли че имаш отклонения''-явно той имаше от онези моменти, в които се проявява съвестта с тих гласец сякаш, но всъщност направо си крещи.Реши да забрави натрапчивите гласове в главата си.
-Е Зоуи, разкажи ми нещо за себе си.-отвърна той, като вече загасяше фаса си в пепелника.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс ми подаде запалката си,аз се усмихнах и запалих цигарата си.
- Ами да,да кажем че съм тук от доста време и разбира се нямам нищо против да те разведа.Има много места,които ще са ти интересни да видиш.Този град е доста различен от останалите. - казах.
След това той ми каза да разкажа нещо за себе си.Зачудих се какво да кажа.Не бях от хората,които обичат да говорят за себе си,а и нямаше много интересни неща около мен.
-Ами какво да ти кажа... на 20 години съм,тук съм от около 4-5 години,преместих се от Тулса и ами да кажем,че тук ми е по-добре.Работя като модел,но мисля скоро да приключа с това,защото вече ми е омръзнало страшно много и ... ами не знам какво друго да ти кажа за себе си.Попринцип не обичам да говоря много много за себе си.Ако те интересува нещо конкретно не се страхувай да питаш.
Аз съм вампир.Даа, реших да му спестя това,не трябваше да го плаша още от запознанството ни,а и не знаех колко е научил за магическите същества тук или дали въобще е научил нещо.
Облегнах се на стола си.
- Ами ти? Защо реши да дойдеш тук? - попитах.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя разказваше за себе си, но с нежелание, сигурно имаше неща от миналото и' или настоящето, които я натъжаваха.В този миг, в който той видя колко унило разказваше , съжали че я попит.Но какво друго можеш да попиташ непознат човек, как иначе би го опознал.
-Извинявай, че попитах, не исках да те накарам да се чувстваш неудобно.-каза съжалително той.-Много съм не съобразителен.-допълни.
Зоуи също не се поколеба и попита-Ами ти, защо реши да дойдеш тук?
-Аз ли...ами аз ще го кажа направо, все пак ако решиш че не искаш да ме познаваш и да говориш с мен, поне да е сега, а не когато вече е късно.-каза твърдо Макс.-Дойдох тук цел да намеря цялата истина за смъртта на родителите ми, а също и да си отмъстя.Не искам да те плаша, но на този свят съществуват много опасни същества, особено тук в Мистик Таун, може би и аз станах едно от тях.-допълни.
Как иначе да и' каже че е вампир-''Как би реагирал един човек, като му кажеш че си вампир''-помисли си.
-Мое би те стреснах малко..?-попита риторично.





Зоуи Редбърд

avatar
Е,явно той знаеше.Беше странно,че не разбрах още от началото че е вампир,попринцип имах някакво усещане.Явно това,че не съм излизала скоро ми се е отразило,загубила съм форма.
Усмихнах се.
- Да си ме стреснал? Не,спокойно. - казах. - Мисля, че има нещо по което си приличаме. - показах вампирските си зъби,но после бързо ги прибрах,все пак имаше и други хора в кафенето. - И да,Мистик Таун е пълен с всякакви създания,но не всеки знае за тях.
Изгасих цигарата си и отпих от кафето си.Хареса ми това в него,че е откровен още от самото начало,самата аз много исках да притжавам това качество,но уви.
-Е от кога си ... вампир? - попитах.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Макс остана доста изненадан, уви светът е малък, но той беше подготвен да очаква всичко.Беше срещал по пътя си доста вампири, но тук в този град съществуваше всяко едно същество, за което един обикновен човек може да срещне само по страниците на една книга.
-Е благодаря за пояснението, поне няма да има тайни и неочаквани обрати..-пошегува се той.
Макс замълча за момент, като търсеше точните думи.-Аз всъщност не исках да ставам такъв, но след като разбрах че това което е убило родителите ми не е човек.Просто човешките сили не са като на един вампир.-продължи.
-Аз не съм много стар...само на скромните 200 съм.-позасмя се.
-Добре, а теб какво те накара да с решиш на тази стъпка..или не зависеше от теб.-попита.





Зоуи Редбърд

avatar
Замислих се за момент как точно да му го обясня.Доизпих кафето си,за да си спечеля още време след това заговорих:
- Малко хора са чували за белязването,затова мисля че е по-добре да ти го обясня.В Тулса има училище за вампири наречено "Домът на ноща",богинята която там почитат изпраща ловец,който те бележи.Това е белег-полумесец на челото,който няма как да видиш,защото се оттървах от него и след като си получил този белег Промяната в тялото ти започва.Та да,когато бях на 16 ме белязаха и трябваше да отида там,за да мога да уцелея след Промяната,защото ако няма възрастен вампир около теб умираш,нещо като това ако не пиеш кръв-умираш,при "нормалните" вампири.Горе-долу нещо такова се случи с мен.Не обикновенното превръщане.Може да ти звучи странно,но това е. - казах и се усмихнах.
Отдавна не бях разказвала тази история на никой,а и не се бях сещала за превръщането ми във вампир.
- Така че можем да кажем,че не е било по мое желание,но сега съм доволна.Както каза човешките сили не са като на един вампир.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя разказваше, сякаш историята на друг, или поне на него му се струваше така.Макс беше сигурен че такова нещо, като училище, белязани, ментори...т.н. не беше срещал, дори не беше чувал.
-За бога къде остана доброто старо време, когато създателя ти те ухапва, убива и ти шепне на ухото че скоро ще спре да боли и нищо вече няма да има значение.-засмя се Макс.Той забеляза че тя си допи и последната глътка кафе, сигурно мислеше да си тръгва, въпреки че на него не му се искаше.Не защото имаше някакви ''чувства'', но кога ли пак щеше да срещне човек, като нея, с който да разговаря с такава лекота.
-Нали те задържам, все пак ако имаш работа, тръгвай.-каза той.





Зоуи Редбърд

avatar
- Какво да кажа,аз съм необикновен вампир.Кофти е да си различен. - засмях се.
Макс попита дали не ме задържа и каза ако имам работа да тръгвам.
- Не бързам за никъде,а и нали искаше да те разведа из града.Обещаното си е обещано. - отговорих му.
Набързо оправихме сметката и излезнахме от пълното кафене.
- Е откъде да започнем? По-близо сме до центъра,така че предлагам от там?
п.п. съжалявам за краткия пост ;3






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Макс съжали за момент, все пак прозвуча сякаш я съди.-Е какво толкова...доколкото знам от опит, човек не може да контролира съдбата си.-побърза да се оправдае.
-Може би понякога е по-добре да си различен.-допълни Макс.
Зоуи му харесваше, но той не можеше да допусне да се сближи с някого, не зависимо дали е тя или друг.Той имаше цели, а връзка на този етап щеше да го отклони от пътя му.''-За бога какво си мислиш Макс, защо трябва да я отблъскваш, тя може да ти бъде много добър приятел.''-пак се обаждаше съвестта в главата му.А дали въобще беше съвестта или някои демон...
-Е щом си държиш на дума, нека да започнем от центъра.-допълни.

Л.С.Пиши някъде и само ми прати отговора на Л.С. Не се притеснявай за краткия пост и моите не са много дълги... :D





Зоуи Редбърд

avatar
Тръгнахме в посока на центъра.Тъй като от доста време не бях ходила може би имаше променени неща,но на пръв поглед всичко си изглеждаше същото.Фонтана,пейките около него,множеството магазини и кафенета.
-Ето това отсреща е кметството.Там се организират почти всички мероприятия и балове.Купоните,които организираме за празниците по-често се провеждат на "Забравените острови".Малко по-надолу са болницата и паркът.
Погледнах към Макс,а той се оглеждаше наоколо.И аз бях така,когато дойдох за първи път в града.Всичко ми изглеждаше толкова различно от това което бях видяла в Тулса,но и точно това ми трябваше тогава.Промяна.Обичах този град,преди често организирах партита тук,може би трябва да се върна към това си занимание.Откъснах се от монологът,който водех в главата си и се обърнах към Макс:
-Е, първи впечатления?
п.п. Ние можем да продължим да пишем тук,защото в заглавието съм писала общо Мистик Таун,за да не се местим от раздел на раздел ;д






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Двамата новопознати тръгнаха в посока на към центъра.Макс видя доста места, някои доста интересни, други бяха за нормалните ежедневни нужди на градското общество.Той гледаше, спомняйки си за Лондон, мислеше си какво ли се случва в родния му град, със старата къща на баща му.
Понякога му се искаше да се качи на първия самолет и да се прибере, но всеки път се сещаше защо е дошъл тук.
Момичето му показваше доста различни сгради с различно значение, обясняваше му за какво може да ги използва и т.н.
-Е, първи впечатления?-попита Зоуи
-Ами впечатления имам..спокойно положителни са.Какво да ти кажа жадувам за родния ми град, но яростта породена от смъртта на родителите ме притиска и не мога да се откажа вече.-поясни Макс.
-А и всъщност вече започнах да завързвам приятелства.-обърна се той към нея и и' намигна с усмивка.
-Ами ти твоето тъмно минало къде е, родители роднини нямаш ли или не ги зачиташ.-попита
-И за пояснение-не ме лъжи виждам миналото на хората само с един допир.-засмя се той.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс каза,че жадува за родния си град.Това ми беше толкова познато,но вече просто не можех да се върна там.
- Да, и аз бях така в началото,дори и сега ми липсва родният ми град,но просто не мога да се върна и да загърбя всичко,което съм си изградила тук.
-А и всъщност вече започнах да завързвам приятелства. - каза той и ми намигна с усмивка.
-Зоуи Редбърд винаги на ваше разположение. - казах и се засмях.
След това Макс ме попита за моите родители.Отдавна не се бях сещала за тях.
-Ами да кажем,че имах страхотна майка докато тя не се ожени за един глупак и се променни коренно,сега просто не си общуваме.Не ми лисват.Липсва ми баба ми,тя е толкова различна от майка ми,чак се чудя как така са роднини.Тя е толкова мила и винаги ме разбира.Та за роднините,това е.Имам сестра-Алексия,тя също живее тук.
Насочихме се към парка.Дълго време просто вървяхме и мълчахме.Но не беше тази неловка тишина,която настъпва понякога,беше приятно.Накрая аз наруших тишината.
- Можеш да виждаш миналото само с допир?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Tя чувстваше и преживяваше живота си също като него.Сякаш съдбата ги събра двамата, за да споделят несполуките заедно.Макс никога досега не беше срещал жена, която да го разбира, да споделя с него така.Семейството и', неговото семейство..различни животи, но с еднакви преживявания и то доста болезнени.
-Недей да мислиш за нея, може би рано или късно тя сама ще осъзнае грешката си и ще те потърси.-подхвърли той и я потупа успокоително по рамото.
Странния по душа вампир най-накрая усети че има приятел до себе си, но искаше и Зоуи да го усети.
-Ами сестра ти, близки ли сте с нея.Тя също ли е толкова прекрасен човек, като теб?-попита я той.
Не обичаше да е нахален, а вече ставаше и банален, само той я разпитваше за семейството и или въобще за нея.Какво толкова искаше да научи, дори той не разбираше.Тогава Зоуи наруши транса, в който се беше вкарал, като го попита за дарбата му.
-Ами да, точно с един допир.Случайно го разбрах докато си вървях по улицата, просто докоснах ръката на една минаваща по пътя жена.-разказа и' простичко той.
-Извинявай че те моля за тази услуга, но от около месец съм в една забутана стая в хотела, която няма нормални удобство...можеш ли ако имаш време да ми покажеш някоя свободна квартира или нещо в което мога да живея доколкото е възможно нормално?-попита е се засмя на собствените си думи.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс ме попита за сестра ми и дали съм близка с нея.Също така ме попита дали тя е толкова приятен човек,колкото мен,което ме накара да се усмихна.
- Ами виждаме се рядко,но да може да се каже,че сме близки.Мога да споделям с нея.
Той ми разказа за дарбата си.Изглеждаше интересно.Самата аз също имах дарба и това беше контрола над петте елемента.Отдавна не я бях използвала,но знаех че все още я притежавам,усещах го.
- И аз имам дарба.Мога да контролирам петте елемента,но отдавна не съм го правила,затова по-добре да не ти показвам. - засмях се.
Седнахме на една пейка,а аз отново изкарах цигарите,помолих Макс за запалка и запалих една.Той ме попита за някаква квартира или просто някъде където да може да живее.Замислих се за момент.Всъщност вкъщи имаше свободна стая,навремето имах съквартирант,но той се изнесе.
- Попринцип не каня непознати вкъщи,но ти ми харесваш,затова ако искаш у нас има една свободна стая може да дойдеш да я видиш?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Макс се замисли за сестрата на Зоуи.Името и' му беше доста познато, но не можеше да се сети от къде.Всъщност май не беше от голямо значение.Хората са различни, но понякога имената съвпадат.
Както всеки вампир, Макс беше сигурен че и тя притежаваше дарба, но нейната беше доста по-глобална и интересна от неговата.Тя не искаше да я покаже, заради липсата на скорошна практика, но сигурно доста добре боравеше с нея.
Двамата седнаха на една пейка за малко почивка, като и двамата запалиха цигара.Тя всъщност отвори темата за квартира, като предложи свободна стая в своят дом, но Макс не беше чак толкова разкрепостен, щеше да е неловко.
-Ами аз не че не се нуждая от дом, но ще съм нахален ако приема веднага да отида в твоя..не мога да приема, прекалено много правиш за мен, въпреки че се познаваме от около 3 часа.-отвърна той с лека усмивка.Ако още беше човек сигурно щеше да се изчерви като момиче.Защо му трябваше да я моли за такова нещо, всеки добродушен човек щеше да приеме да го приюти, но той не я помоли с някаква користна цел..побърза да се оправдае.





Зоуи Редбърд

avatar
Той отказа поканата ми,не се учудих все пак се познавахме както каза той от около 3 часа.Можеше да се окаже,че съм сериен убиец или нещо такова.Като се замисля може би и аз нямаше да приема.
-Няма проблем,ще ти намерим нещо,което да си е само твое. - казах и се усмихнах. - Но все пак не отменям поканата,ако имаш нужда,знаеш...
Все пак не бях сериен убиец,затова ако той нямаше къде да отседне щях да го приютя,а и без това ми е доста скучно сама.
Загасих цигарата си и се облегнах на пейката.
- Е,разкажи ми още нещо за себе си.Ти имаш ли братя или сестри?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя попита дали и Макс има брат или сестра, но за жалост нямаше толкова близък човек.Може би ако имаше нямаше да е в това положение.
-Ами нека ти го кажа така.-отвърна и направи една лека въздишка.-Ако имах брат или сестра, може б нямаше да прося помощ или квартира от теб.-отговори с усмивка Макс.
-Всъщност знаеш ли нямам нищо против да остана у вас...правя го само за да не те обидя, но на сутринта след едно силно кафе ще отидеме да разгледаме нещо под наем.Съгласна?-предложи изненадващо той.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс промени решението си,което ме изненада,но се зарадвах.
-Имаме сделка. - казах развеселено. - Добре тогава,нека ти покажа обежището ти докато си намериш нещо.
Станах от пейката и тръгнахме.Не бях взела колата,обичах да се разхождам,но и не беше толкова далеч.
Къщата ми беше съвсем скромна,на два етажа,имаше 2 спални,кухня,хол и разбира се баня и тоалетна.
-Тадааааам .. - казах като отворих вратата и се засмях. - Това е холът,ето там е кухнята,а горе са другите две стаи.Малко е разхвърляно,но не очаквах гости.Да ти предложа нещо за пиене?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя се съгласи и двамата тръгнаха към домът и'. Всъщност той не очакваше, но можеха да си спретнат една хубава нощ, като в женските братства-пуканки, бира, филм, цигари.
Вече бяха пред къщата, Зоуи си търсеше ключовете някъде из чантата.Макс имаше време да огледа, на този етап можеше само да си мечтае за такъв дом.
Влязоха вътре, той отново започна да гледа, но с доста по-голям интерес.Къщата имаше прекрасен интериор.Тя започна да му разяснява какво е разположението на дома и', но Макс хем слушаше, хем оглеждаше къщата като малко дете.
-Доста си се постарала, имаш прекрасна къща...поне това, което видях досега ме кара да ти завидя.-засмя се той.
Домакинята му предложи нещо за пиене, а той се ухили и каза-Да, може една чаша вода...но в голяма чаша, ако може.Това че съм вампир не означава че не пия вода, особено след такава разходка.-пошегува се.
-е какво си замислила за вечерта, аз мисля че може би един филм, малко бира...нагъл съм, нали?-попита унило той.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс поиска вода и аз се насочих към кухнята.
-Имам също банки кръв.В хладилника са,само казвам.
Донесох вода на Макс и седнах на дивана до него.Той ме попита какво съм замислила за вечерта и предложи филм и бира сякаш беше прочел мислите ми.
-Сигурен ли си,че нямаш и дарба за четене на мисли? - попитах и се засмях.
Отпих от водата си и се обърнах към Макс:
-Искаш ли първо да се настаниш в стаята,ако искаш си вземи душ,а аз ще поръчам пица и после двамата ще изберем филма?-предложих.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя беше доста гостоприемна, предложи му първо да се настани, а след това започнат с кинопремиерите.
-Ами нямам нищо против, всъщност наистина имам нужда от душ, все пак не искам да си помислиш нещо.-подхвърли и се засмя.
-Хмм..относно банките кръв, може би утре сутринта за закуска.Днес ме накара да се почуствам човек за първи път от 200 години, не искам да свършва толкова бързо.
Тя го упъти до къде трябва да стигне.Макс се настани в стаята, беше доста красива стая.Той се съблече, влезе в банята и се почувства страхотно, сякаш никога досега не се беше къпал..или не се беше къпал нормално в последния един месец.
Той излезе от банята, облече се и отиде на към гостната.Там вече го чакаше прясна пица и стек бира.Гледката доста му хареса и реши да се пошегува.
-Моля се на господ за възмездие, но също така се моля един ден да ме дари с жена като теб, грижовна, която се грижи за моето гладно коремче и от вампирска и човешка гледна точка.-разсмя се той.Седна на дивана до нея, избраха филм и започнаха да се наслаждават на вечерта.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс отиде да се настани,а аз отидох до стаята си и облякох по-удобни дрехи.След това звъннах,за да поръчам пица и изкарах стек бира от хладилника.
След малко Макс слезе и каза,че се моли някой ден господ да го дари с жена като мен.Това ме накара да се усмихна.
-Дано да намериш и още по-добра от мен. - казах и се засмях.
Заедно избрахме филм и започнахме да гледаме.
-Мисля,че преядох. - казах след три парчета пица.Можеше да не ми личи,но наистина обичах да си похапвам доста,въпреки че тази храна вече не ми доставяше чак такова удоволствие колкото кръвта.Отпих от бирата си и запалих една цигара.Вече бях вкъщи и нямаше нужда да моля Макс за запалка.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 3]

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите