Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 3]

Зоуи Редбърд

avatar
First topic message reminder :

Как мразех тази аларма.Беше 6:00.Нереално е да се става толкова рано сутрин.Ударих часовника,за да спре и отново заспах.Събудих се към 7,отново закъснявах.Започнах да се оправям колкото по-бързо мога.Погледнах телефона си,по дяволите,събота е.Можех да спя още няколко часа.Защо това започваше да ми се случва все по-често?
След като вече бях станала не можех да заспя отново,слезнах в кухнята и си направих сандвич.Пуснах си телевизора и се загледах в новините.Очертаваше се поредната сучна събота,затова реших да се разнообразя и да се разходя из града.Отдавна не го бях правила,а и трябваше да напазарувам.
Качих се отново горе,сложих любимите си дънки и една блузка и излязох.
Разхождах се безцелно из центъра на града.Може би трябваше да се обадя на някой,отдавна не се бях виждала с малкото си приятели,които имах тук.Влезнах в едно препълнено кафене.Нямаше свободна маса,но нямаше и друго близко кафене някъде тук,а страшно умирах за кафе.Масите бяха пълни с хора,които си говореха и се смееха.Много се зарадвах,когато видях едно момче,което седеше само.Запътих се към него.
-Здравей,знам че е малко нахално,но може ли да седна до теб,защото няма никъде другаде свободно място,а страшно умирам за кафе? - попитах и се усмихнах дружелюбно.
Може би беше нов в града.Не го бях виждала,но аз и не бях излизала скоро,така че нямаше къде да го видя.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Вечерта със Зоуи беше прекрасна, може би от години не се беше забавлявал така. Дори не му се искаше всичко това да приключи толкова бързо.Просто знаеше без да гледа часовника на ръката си че утрото наближава и всеки ще трябва да продължи с потискащото ежедневие.Чувството на неудобство не утихна, но не искаше да го показва, може би и тя го усещаше и се стараеше да го отпусне.
-Мисля, че преядох.-каза тя почти стряскащо, като извади Макс от транса в който беше влязъл.
-Ммм не ти личи особено, явно кръвта не е достатъчна.-отговори и се засмя.
-Трябва по-често да ловуваш, банките кръв са чисто копие на боклуците по магазина продавани и употребявани от хората.-продължи.
-Но може би аз съм най-грешния човек, който трябва да ти дава съвети относно храненето.-позасмя се той.-Е нека спрем с лекциите.В момента е 3 часа сутринта, филма свърши, пицата и бирата също, предложения как да продължи вечерта?-попита саркастично той.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс каза,че трябва да ловувам по-често.
-Даа,може би трябва,но просто така не ми се занимава с хора.
Той каза,че е 3 часа през ноща и попита как мисля да продължи вечерта.
-Сериозно ли стана толкова късно?Хич не ми се спи.Утре е неделя,така че и в 7 да си легна няма значение.
Замислих се какво да правим сега.Не ми се гледаше още един филм,всичките които имах ги бях гледала най-малко по 3 пъти.
-Не знам,предложи нещо. - казах накрая.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Зоуи явно я отвращаваше да използва хората, като ходеща храна и Макс напълно я подкрепяше, но той беше на принципа поне веднъж месечно да се възползва от топлата човешка кръв, колкото да се поддържа във форма, но не мислеше да натоварва Зоуи с неговите принципи.Вечерта и за двамата беше приятна и също така и двамата искаха да продължат да и' се наслаждават.
-Не знам какво точно да ти предложа, за да не изгубиш интерес към мен, но като приятел нищо не мога да ти предложа, всичко което ми хрумва е по-подходящо за през деня.-каза той.
-Може да изглежда жалко, но моля те предложи ти нещо, аз може да изглеждам доста предизвикателен, но понякога и аз блокирам.Ти си от повече време тук, от повече време си вампир, сигурно знаеш повече тънкости от природата на един вампир.-продължи той.
-Аз досега доста скучен живот водих, но ти промени това само за една вечер.-каза почти тихо, може би повече на себе си искаше да изтъкне този факт, от колкото на нея.





Зоуи Редбърд

avatar
-Скучен живот? Повярвай ми не знаеш какво е скучен живот.Преди излизах постоянно,но напоследък съм си само вкъщи,филми,ядене,спане.Какво да ти кажа.Срещата ми с теб е най-вълнуващото,което ми се е случвало от месеци. - казах и се засмях.
Всичко това,което му казах беше истина.Не ми се беше случвало нищо интересно напоследък,но сама съм си виновна,като не излизам.Преди ходех и на лов сега и това не правя.Толкова мързелива бях станала,че нямаше накъде повече.Това трябваше да се промени.
-Имам настолни игри,ако искаш... само за това се сещам. - казах.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Макс се очарова от изречените думи, дори се усмихна.
-Ами и настолните игри не са лоши, но чак толкова назад в годините на здрав, прав човек не искам да връщам.-отвърна той.Замисли се за момент какво точно да предложи и тогава му дойде една налудничава мисъл.
-Какво ще кажеш за нещо вълнуващо, далече от дома, непредсказуемо, като например битка със странно същество, неразумна сделка с Дявола дори.-предложи Макс.
-Искам да запомня завинаги тези горе-долу два дни.Какво ще кажеш, съгласна ли си?-отвърна той.





Зоуи Редбърд

avatar
-Какво ще кажеш за нещо вълнуващо, далече от дома, непредсказуемо, като например битка със странно същество, неразумна сделка с Дявола дори.-предложи Макс.
Позамислих се за момент.Отдавна не бях правила нещо вълнуващо,а и наистина нямах желание да си лягам.
-Ами...добре. - казах аз.Мисля,че отдавна не съм преживявала приключения.Но колко далече от дома?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя бързо се съгласи, може би наистина и дамата бяха на една вълна, което беше страхотно чувство за Макс.
-Ами да кажем, много далеч...всъщност като се замисля свободна ли си за около 4-5 дни.-попита той, като се усмихна може би леко лукаво.
Макс не дочака отговора и', а направо каза какво ново му е измислила красивата главица.
-Питам те, защото искам да те заведа в Лондон, нали искаш да разбереш повече от моя живот..а и честно казано ми се иск да видя родната си къща.Нея може би вече я няма, но...все пак.Какво ще кажеш?-побърза да поясни той.





Зоуи Редбърд

avatar
Той ме попита дали съм свободна за 4-5 дни и каза,че иска да ме заведе в Лондон.
Ходила съм в Лондон много много отдавна,затова една разходка може би щеше да ми се отрази добре.
-Добре.Изчакай да проведа един разговор,за да се освободя от работа.
Беше може би 4-5 часа през ноща,но въпреки това реших да звънна.
-Здравей! Зоуи е... да знам,че е късно...да съжалявам,че те събудих,но виж,спешно е...добре,добре ще съм бърза...няма да идвам на работа следващата седмица...не,не беше въпрос,просто ти казвам да знаеш...имам по-...важна работа - не го оставих да довърши- ...благодаря,чао.
-Е,със сигурност ще е грозна картинка като се върна. Е,заминаваме за Лондон?- казах на Макс.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Зоуи бързо отложи всички срещи.Свиха в една чанта най-важното, което би има потрябвало, викнаха такси и потеглиха към летището.Закупиха си билети и си взеха по едно кафе, докато чакаха в залата за пушачи.
-Е надявам се че няма да ти е скучно с мен в Лондон..-каза Макс.
-Все пак едва ли не идваш за подкрепа, може би си мислиш че те използвам, за да не съм сам.Не искам да си мислиш такива неща за мен.-побърза да се оправдае той.
-Имаш може би около един час за да размислиш.-пошегува се Макс.





Зоуи Редбърд

avatar
Сложихме набързо в една чанта всичко най-важно,викнахме си такси и тръгнахме към летището,където си взехме билети.Също си взехме и по едно кафе докато чакахме в залата за пушачи.Макс ми каза,че се надява да не ми е скучно с него и да не си мисля че отивам с него само за подкрепа.Той ми каза,че имам един час да размисля.
-Не,щом съм казала,че ще дойда,ще дойда,дори и да не ме искаш. - засмях се.
Е,отивах в Лондон с момче,което познавах от почти два дена.Ако това не си е приключение.
След един час чакане ни качиха на самолета.Ние седнахме един до друг и слушахме инструкциите на стюардесите.След известно време вече бяхме във въздуха.Полета беше около три часа,затова ние решихме да гледаме филм през първите два,а в останалия четохме списания и си говорехме.
Когато кацнахме на летището в Лондон си купихме по още едно кафе.
-Е,тук сме в твои води.Сега накъде?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Зоуи реши да остане с Макс въпреки всичко, въпреки факта че се познават от почти два дни.След около час престой в стаята за пушачи, двамата се качиха на самолета и се настаниха един до друг.Преди да излетят стюардесата изрече обичайния си репертоар.
До летището в Лондон оставаха 3 часа, за това решиха първо да изгледат някой филм, а след това поразгледаха различни списания и си коментираха по между си.
След като пристигнаха в Англия, Зоуи го остави да реши на къде първо да потеглят.
-Е след като сме вече тук, искам да ти покажа от къде съм тръгнал, за да стигна чак до тук и решението да стана вампир.Надявам се къщата още да си е на мястото, все пак са минали 200 години от последния ми престой в нея.-предложи Макс. Хванаха едно такси и се запътиха на там.
Макс с голямо удоволствие забеляза че къщата е на мястото си, беше добре запазена за толкова години.Таксито спря пред голямата двуетажна къща с желязна ограда.Мазилката и' се беше по олющила от времето, красивия някогашен двора беше закрит от буренясала трева.Овощната градина не приличаше на нищо.
-Знам че изглежда зле, но има потенциал.-побърза да оправдае гледката.Сигурно не беше толкова впечатлена колкото сигурно очакваше.
Макс извади стария железен ключ, който пазеше толкова време, с надеждата че някога ще се завърне тук.
С влизането им в къщата стария дървен под изскърца из под краката им.Къщата беше снабдена с голямо антре, а в дъното се извиваше голямото стълбище към втория етаж.От дясната им страна се намираше гостната с цялата стара мебелировка, като на пръв поглед всичко беше непокътнато.Имаше вграден отвор, който водеше от гостната към трапезарията и кухнята.Макс я разведе на бързо, като се оправиха към кабинета и малката библиотека на баща му, намираща се точно срещу гостната.
Той докосна старото бюро, всичките документации на баща му бяха на мястото си, Зоуи разглеждаше с любопитство, Макс също.
Двамата се отправиха към втория етаж, където се намираха стаята за гости, неговата детска стая и спалнята н родителите му.Той забеляза че врата на стаята му е отворена и се отправи първо на там, Зоуи го последва.Толкова спомени нашумяха изведнъж, че очите му се напълниха със сълзи, искаше да прикрие слабостта си, но просто не можеше.Надяваше се да не изглежда слаб в очите и'.
-Е какво ще кажеш, това съм аз всъщност, това е историята ми..един драматичен филм с лош край.-каза той и изтри сълзите от очите си.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс каза,че отиваме в къщата му,хванахме едно такси и се насочихме натам.
Къщата беше на два етажа и изглеждаше доста добре за годините си.
-Знам че изглежда зле, но има потенциал. - каза Макс.
-Харесва ми. - казах аз и наистина го мислех.
Имаше желязна ограда и голям двор,който сега беше покрит с трева,но ако някой го оправеше щеше да е наистина много красиво.
Когато влязохме се озовахме в голямо антре, а в дъното имаше голямо стълбище към втория етаж.От дясната ни страна беше гостната,също толкова запазена.Макс ме разведе на бързо.Оправиха към кабинета и малката библиотека на баща му.Продължавах да се очудвам как всичко се е запазило така през годините,а аз не можех да запазя една преса за коса (и не само пресата).
Качихме се на втория етаж и се отправихме към старата детска стая на Макс.Видях,че Макс се разстрои,сигурно толкова спомени минаваха през главата му.Докоснах рамото му и той се обърна и каза,бършейки сълзите от очите си:
-Е какво ще кажеш, това съм аз всъщност, това е историята ми..един драматичен филм с лош край.
Аз просто го прегърнах,защото не знаех какво да кажа.Понякога просто една прегръдка беше достатъчна.
-Харесва ми тук. - казах след известно време - Всичко е толкова запазено,ще ми се и аз да имах нещо от майка ми,но в къщата в която живее там никога не се почувствах като вкъщи.Така че нямам нищо.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Tя го прегърна в знак на подкрепа, Макс се почувства трогнат и също и върна прегръдката.В такива моменти е хубаво да имаш някой близък, който да е до теб, а Зоуи беше точно това.
-Недей и ти да се разстройваш..все пак кой иначе ще ми бъде упора, ако не ти.-каза той и се засмя леко.
-Е това е от мен.Някой ден сигурно ще стегна къщата, така че да е годна за живот.-продължи той да обяснява, като оглеждаше старите олющени стени.
-Така стига толкова спомени от моето минало, сега на къде искаш да отидем.Предлагам да отидем в хубав хотел и да си направим резервация, след това може би вечеря..а после евентуално малко почивка от всички гадни мисли и спомени.Какво ще кажеш?-предложи той и изчака нейния отговор.





Зоуи Редбърд

avatar
-Напълно съгласна! - казах и се усмихнах.
Отново извикахме такси и казахме на шофьора да кара към някой хубав хотел.Доколкото видях през стъклото на прозореца Лондон беше все така красив както го помнех.
Пристигнахме в хотела,взехме си две съседни стаи и се настанихме.
Стаята ми беше малка,но уютна.Взех си един бърз душ и след това се приготвих за вечеря.Бяхме решили да вечеряме в ресторанта на хотела.Слязох долу,а Макс вече ме чакаше отпред.
-Съжалявам,имам навика да закъснявам. - оправдах се аз.
Влязохме в ресторанта и останах силно впечатлена.В сравнение със стаите това тук беше...уау.
Избрахме една маса в ъгъла и започнахме да разглеждаме менюто.След малко дойде сервитьорът.
-Мисля да опитам тези спагети болонезе...и една кока кола..за сега. - поръчах си и изчаках Макс да си поръча.
-Ако храната им толкова хубава колкото ресторанта мисля,че скоро няма да си тръгна.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Двамата отново си извикаха такси, като помолиха шофьора да ги откара до най-хубавия хотел в града.Бързо пристигнаха до хотела, който вероятно беше петзвезден.Резервираха си на рецепцията две отделни стаи и всеки се отправи към своята, като се разбраха да се приведат в приличен вид след дългия полет и малката екскурзия, а след това да вечерят в ресторанта на хотела.
Макс си взе душ, облече прилични дрехи и реши направо да слезе долу.
Не след дълго се появи и Зоуи, която се извини че е закъсняла, двамата се отправиха към ресторанта и си избраха маса, настаниха се и започнаха да разглеждат менюто.Зоуи си избра Спагети Болонезе, а Макс телешка пържола с гарнитура,типично мъжка храна.
-Е надявам се да ти е приятно тук, и най-вече да си отпочинеш от всичко което те напряга в Мистик Фолс.-заговори той, като леко се усмихна.
Сервитьора им поднесе вкусната вечеря, а след това и бутилка вино.Започнаха да вечерят, като се наслаждаваха на този дълго чакан момент.
-Какво ще кажеш да излезем на балкона от среща и да изпушим по една цигара?-попита Макс и посочи с поглед балкона от среща.





Зоуи Редбърд

avatar
Съгласих се на предложението на Макс и излезнахме навън като двамата запалихме по една цигара.Гледката беше невероятна,откриваше се целият Лондон.
-Много е красиво тук.Наистина си отпочивам доста добре.
Известно време помълчахме,но накрая аз наруших мълчанието.
-Радвам се,че онова кафене беше препълнено,че да може да се запозная с теб.-казах и се усмихнах.Наистина го мислех.
Харесах Макс още от самото начало,но сега като го опознавах започваше да ми става още по-симпатичен.Надявах се да е взаимно.
-Мисля,че е време за десерт. - казах и загасих цигарата си.
Влязохме отново вътре и аз започнах да разглеждам десертите.След дълго колебание между палачинка и торта си поръчах торта.
-Храната е божествена! - казах когато опитах тортата.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Двамата се отправиха към балкона за по една цигара.Зоуи заговори, а думите и' зарадваха Макс изключително много.
-Да и аз също съм много благодарен че реши да седнеш точно при мен,както и факта че се познаваме от два дни, не попречи на сегашното ни преживяване.-отвърна Макс с голяма усмивка.Действително той че чувстваше така..сякаш тя успя за часове да вкара цвят в живота му, нещо непознато досега за него.Зоуи изпуши цигарата си и предложи да влязат вътре за по един десерт.Седнаха на масата и започнаха да разглеждат менюто.Зоуи си избра торта, а Макс реши да с довери на избора и', като си избра същото.
-След както приключим с десерта някакви идеи как да продължим вечерта?-попита Макс, изяждайки и последната хапка от своята торта.





Зоуи Редбърд

avatar
-След както приключим с десерта някакви идеи как да продължим вечерта?-попита Макс.
Позамислих се за момент и накрая ми хрумна нещо.
-Може би една нощна разходка из Лондон?
Макс се съгласи,платихме сметката и излезнахме от ресторанта.Качихме се до стаите си,за да вземем якетата си и след това излезнахме от хотела.
-Е,къде отиваме първо?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Зоуи предложи да се разходят из Лондон, а Макс замълча за малко за да избере подходяща за часа дестинация.
-Какво ще кажеш за Хайд парк?-попита Макс и се засмя.
-Преди двеста години беше просто едно езеро с красива поляна, но сега вече си има и име.-поясни той, като продължи да смее.
Качиха се до горе и си взеха по едно яке, двамата се запътиха на там, като Макс показваше различните сгради и и' обясняваше какво е представлявала всяка една от тях преди 200 години.
Най-накрая стигнаха до паркът и седнаха на пейка срещу езерото, то беше осветено и позволяваше на посетителите да се насладят и на тази красива гледка.
-Хмм..сякаш съдбата има предначертан план за нас.-наруши красивата тишина той с гласа си.
-Отстрани изглеждаме сигурно като влюбена двойка на меден месец.-продължи като леко се засмя.
-Може би някой ден и ти ще ме заведеш в родния си град.-попита той леко натрапвайки се.





Зоуи Редбърд

avatar
Насочихме се към Хайд парк.Макс ми обясняваше за сградите по пътя и какви са били преди 200 години.
Стигнахме до парка и седнахме на пейка срещу езерото.Беше много красиво.
-Отстрани изглеждаме сигурно като влюбена двойка на меден месец.-каза Макс като се засмя.
-Не ти ли харесва да си на меден месец с мен? - попитах като също се засмях.
След това той каза,че може би аз ще го заведа някой ден в родния си град.Не знаех дали съм готова да се върна там...Тулса беше като затворена страница за мен,но може би някой ден щях да намеря смелост да се върна там макар и само за няколко дена.
-Може би... - казах набързо. - ...истината е че не знам дали съм готова да се върна там,към спомените,към всичко,което се случи там...






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Тя също се по шегува с думите му, като смехът и на двамата озвучи тъмния самотен парк.
-Не, не искам да мислиш че не ми е приятно с теб, както вече казах или по-скоро си пожелах докато бяхме в къщата ти, искам да имам жена като теб.-затвърди думите си той, като се стараеше да не я обиди.
Зоуи замлъкна за малко след следващия въпрос на Макс, може би търсеше правилните думи.Той не искаше да я притиска, просто искаше да я опознае...не на всяка цена, не всеки поема голяма крачка, както направи той.
-Не искам да се чувстваш не удобно, не те притискам и не искам веднага да ме заведеш в родната ти къща, разбирам че има нещо което те притеснява относно Тулса.-каза той успокоително и я прегърна леко.
-Не знам, толкова години си бягала от това място също като мен, но може би е време да се върнеш, не заради майка ти, просто заради самата теб.-продължи Макс, като се стараеше да звучи не толкова бащински.
-Аз винаги ще съм до теб, запомни го.Ти промени за два дни целия ми досегашен живот.От както изгубих родителите си напълно, единствената, която допускам толкова близо си ти.-каза той и замълча, за да не звучи прекалено банално пред нея.





Зоуи Редбърд

avatar
Макс ме прегърна и аз отпуснах глава на рамото му,вече го чувствах достатъчно близък,за да си позволя това.
-Може би си прав,може би трябва да се върна там,но просто трябва да помисля още малко...
-Аз  винаги ще съм до теб, запомни го.Ти промени за два дни целия ми досегашен живот.От както изгубих родителите си напълно, единствената, която допускам толкова близо си ти.
Усмихнах се в отговор на думите му.
-Както казах и преди,когато имаш нужда Зоуи Редбърд е на твое разположение. - засмях се.
Отдавна не съм се сближавала с някого толкова,единствения ми близък човек е сестра ми.Да,имах приятели в града,но не бяхме чак толкова близки.Радвах се,че намерих един истински приятел,въпреки че се познавахме от много много кратко време.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Alexander.

avatar
Паркът беше наистина красиво място, дори успя да разчувства и двамата по необясним начин.И двамата чувстваха нещо един към друг, но дали беше само приятелство.Макс често си задаваше въпроса защо съдбата му изпрати Зоуи, дали за утеха и съпричастност или нещо повече, но всеки път щом си го зададеше автоматично го изтриваше от главата си, защото не можеше да допусне да я изгуби като приятел.Просто се страхуваше от това да се обвърже точно с нея.
-Май много се унесохме в приказки и мисли, а нощта напредва и става студено.-каза той.
-Може би е време да се прибираме в хотела.-предложи той.
-Не ми се иска да свършва тази нощ и въобще откраднатия миг спокойствие и за двамата, но пък на сутринта може да се разходим из забележителностите на града..да пием по някоя чаша хубава бира и т.н.-продължи Макс.
Той изчака Зоиу да реши какво точно иска, дали да се приберат или да останат на вън.





Зоуи Редбърд

avatar
Бях се замислила когато Макс предложи да се прибираме в хотела.
-Не ми се иска да свършва тази нощ и въобще откраднатия миг спокойствие и за двамата, но пък на сутринта може да се разходим из забележителностите на града..да пием по някоя чаша хубава бира и т.н.-чух го да казва.
-Да,добре. - казах в отговор.
Станахме от пейката и се насочихме обратно към хотела.
Вървяхме мълчаливо и накрая стигнахме до хотела.Качихме се по стаите си,аз си взех бърз душ и облякох пижамата си.Умирах за сън,трябваше да се наспя хубаво,за да съм готова за следващия ден.Легнах си и веднага щом подуших възглавницата заспах.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Зоуи Редбърд

avatar
Бях се замислила когато Макс предложи да се прибираме в хотела.
-Не ми се иска да свършва тази нощ и въобще откраднатия миг спокойствие и за двамата, но пък на сутринта може да се разходим из забележителностите на града..да пием по някоя чаша хубава бира и т.н.-чух го да казва.
-Да,добре. - казах в отговор.
Станахме от пейката и се насочихме обратно към хотела.
Вървяхме мълчаливо и накрая стигнахме до хотела.Качихме се по стаите си,аз си взех бърз душ и облякох пижамата си.Умирах за сън,трябваше да се наспя хубаво,за да съм готова за следващия ден.Легнах си и веднага щом подуших възглавницата заспах.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите