Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Addison.

avatar
Вечер. Отново. Любимата ми част от денонощието. Не съм сигурна какво ми се правеше, а когато не знам какво ми се прави, аз се разхождах. Посоката ми беше безцелна, накъдето ми видят очите и доста бързо се озовах в покрайнините на градчето, в което бях отседната, отново за кратко. Боже... сигурно скоро нямаше да си намеря сигурно място, което да ми харесва. Огледах се наоколо и забелязах един бар в края на улицата. Много интересно, кой прави барове почти в края на града? И все пак ми беше любопитно и тръгнах натам.
Отворих вратите на бара и ме лъхна миризма на ментов тютюн и бира. Миризмата не ми беше от любимите, но я приех нормално. Огледах се, бара не беше нещо притенциозно и умствено се поздравих, че бях облякла просто черни дънки и блуза с паднало рамо с кожено яке над нея. Усмихнах се. Отдавна не бях идвала в такъв бар, но нещо привлече вниманието ми в края на бара. Момче се беше подпряло на ръката си, вгледал се в чашата пред него. Тръгнах натам.
- Хей, добре ли си? -казах леко грубо и го огледах съмнително. Извадих цигарите си от якето и запалих една, като бавно се насладих на никотинът в тялото ми.
Отново погледнах и очаквах отговора му, които не очаквах да дойде бързо съдейки по изражението му.
- Имаш ли нужда от нещо? - усетих как кръвта пулсира във вените му. Човек, мамка му. Пак си вкарах автогол.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Толкова безпомощен беше, хиляди мисли се въртяха в главата му.С какво беше заслужил такъв живот, за чии грешки плащаше.Не познаваше собствената си майка, имаше само една завещана снимка от нея, а сега и баща му.Изгуби цялото си семейство.Никого си нямаше вече, единствената утеха щеше да бъде алкохола.
Яростта напираше в него, но всъщност осъзнаваше че няма как да се бори, срещу убиеца на родителите му...та той беше просто човек, как ще се да се изправи срещу вампир.
Докато мислите му се лутаха в главата, до масата му застана една жена, която явно беше забелязала сълзите му.Всички тук ги бяха забелязали, но и всички тук знаеха че не трябва да се замесват, за да си опазят живота.
Тя го попита, дали е добре, а Макс се обърна към нея и просто се усмихна, без да казва и думичка.Какво щеше да и' каже, той дори не я познаваше, не я беше виждал досега, едва ли  искаше да слуша неговите брътвежи.
След като  не получи конкретен отговор, жената го попита дали има нужда от помощ.
-Дали имам нужда от помощ...на мен вече няма кой да ми помогне.-прозвуча може би малко грубо.Последва неловко мълчание, най-вече от негова страна.
Всее пак той си припомни че тя не е виновна за съдбата на семейството му.
-Извинявай, не исках да прозвуча грубо.Просто  изгубих близките си и в момента нямам трезва преценка за нещата.-отвърна по-меко Макс.
-Ако искаш заповядай, седни при мен..но честно казано не ти го препоръчвам.-продължи той и се усмихна лекичко.





Addison.

avatar
Загледах се в насълзените му очи и открих колко много болка има в тях. Боже как ми липсваше дори това, дори гадната шибана болка заради, която стоиш по баровете с чаша уиски в ръка и се самосъжаляваш. Да. И през това минах, но откакто съм вампир живота ми не е точно такъв. Отново вкарах силата си в действие и се вкарах главата му, в която видях едно младо и объркано момче мислещо за същества, с които не може да се бори сам. Не може да се изправи срещу вампир, защото точно за 23 секунди и 90 стотни, няма да има кръв в тялото и ако вампира беше гаден, щеше да го измъчва по-дълго.
- Не съм убедена в думите ти. - прошепнах едва чуто, но бях убедена, че ме беше чул. - Аз мога да ти помогна, но не съм сигурна, че няма да се изплашиш след това, което мисля да ти кажа. Не съм сигурна дори, че ще искаш да говориш с мен след всичките работи, които ти избълвам след малко. - усмихнах се леко тъжно. - Съжалявам за загубата ти, гадно е. И аз минах през това достаа достаа отдавна.
Настаних се от другата му страна не от тази, която бях застанала първоначално и си поръчах текила, като ще пием нека пием.
- Искаш ли да знаеш какво имам да ти казвам или предпочиташ да го запазя за себе си и да останеш и да продължиш да се самосъжаляваш?





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Тайнствената жена събуди у него един непознат интерес.Той разбра че има нещо скрито в думите и', което може би само той трябваше да разбере.Непозната седна от другата му страна и си поръча уиски, най-вероятно в знак на подкрепа.''-Какъв необуздан можеше да бъде живота, непознат човек да предлага помощта си..а дали всъщност беше човек или беше от онези зверове, които убиха семейството му.''-мислеше си той с объркване.Тогава той заговори.-Аз не искам да продължавам да се самосъжалявам, но какво толкова можеш да ми кажеш, което да може преобърне живота ми.
-Ти не ме познаваш, но реши да ме съжалиш, сякаш знаеш какво се е случило с мен.-продължи той, като продължаваше да не разбира какво точно става.
-Кажи ми го направо..поне ако се наложи да бягам, да имам готовност.-подхвърли и отпи глътка от чашата пред него





Addison.

avatar
Изпих питието пред мен на екс готова да говоря.
- Нека да започнем с това, че се казвам Адисън, накратко Ади. Приятно ми е да се запознаем. - замълчах за секунда. Отдавна не се бях разкривала пред човек и в момента може би беше едно от най-трудните ми споделяния на това каква всъщност съм. - На 350 години съм, дефакто съм вампир. - замълчах отново за да усмили малката информация, която му дадох. - Не се храня с хора, не се плаши от мен, не съм от тези, които биха те наранили, освен ако не ме ядосаш разбира се. - казах това и бях напълно откровена и сериозно с думите си. - Ако не знаеш всеки вампир има свръх сила, така да го нарека, моята сила е да мога да чета мислите на съществата в този свят. Мога да разбера и най-малката подробност и много малко хора, подчертавам на хора, знаят как да си изключат мисленето за вампирите. - усмихнах се леко тъжно. -Сега е момента да избягаш ако искаш, но преди това ме изслушай. За да разбереш какви са начините да ти помогна. - преглътнах и започнах-  Та.. има два варианта да ти помогна, да рискувам собственият си живот като ти помогна с намирането на вампирите, които са убили родителите ти и да се бия с тях, а ти само да се наслаждаваш, че няколко вампира се мъчат заради теб. Този вариант разбира се на мен не ми е изгоден и бая трябва да ме помолиш за да го направя. А вторият вариант е да те превърна във вампир и да се грижа за теб или поне докато се научиш да живееш без мен. Докато не разбереш обаче как да се контролираш няма измъкване от мен. Аз съм силна, мога да прекърша врата ти за секунди. Била съм се с вампири и картинката не е била добра, но винаги съм излизала жива. - оставих го няколко секунди да приеме това, което му казвах. - Има и трети вариант, да си тръгнеш от тук и никога да не си и помисляш за мен, да не говориш за мен  и да не смееш да кажеш името ми. Мога да направя така дори и да забравиш за мен. - поръчах си втора текила и отново я обърнах така както първата. - Е предложих ти услугите си. Избора е твой. - усмихнах се чаровно и го оставих да помисли.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Жената до него се представи, казваше се Адисън, обърна една чаша силно питие и заговори.Макс седеше кротко до нея, слушаше я и дори не мигаше,но не от страх, а от надежда.Може би вече беше намерил истинското решение на проблема, въпреки че знаеше колко много това ще струва лично за него.Всяка нейна дума отекваше в главата му и все повече го убеждаваше колко правилно би било това да се превърне във вампир.
''-Защо трябва да ми жал за това че повече никога няма да бъда човек, все пак ако отдавна бях преминал на тази страна, може би нямаше сега да оплаквам баща ми.Нищо хубаво досега не съм получил от това да бъда човек, освен нещастие след нещастие.-мислеше си той.Беше готов да я прекъсне и да се съгласи веднага, но просто не искаше да я прекъсва, не всеки от нейния вид разкрива на непознат и то човек че е вампир.
Тя приключи с така нареченото ''навлизане в нещата'' и изчака Макс да възприеме цялата информация, разказана на един дъх и две текили, за да прецени ситуацията, след получения отговор.
-Мисля че няма какво да се замислям, единствено се радвам че съдбата ми все пак е щедра щом ми праща теб в този момент.Както вече сигурно си разбрала от мислите ми, съжалявам че по-рано не се превърнах във вампир.-каза директно той.
-Може би нямаше да победя врага, но поне щях да се боря до край, спокоен че ако баща ми си отиде от този свят, а ще бъда с него.-продължи.
-Е какво следва сега, трябва да обмислим и нещата след превръщането, все пак колкото и да съм готов, никога всъщност няма да бъда..затова разчитам само на теб.-каза тихо, изчаквайки отговора и'





Addison.

avatar
Въпросът му относно това, защо да бъде човек ме шокира извънредно много и за малко замлъкнах и не знаех какво да му кажа.
- Да, да си вампир е доста по-добре. По-силен си, можеш да изключиш чувствата си. Времето и хората никога не те притесняват. Можеш да триеш мислите на хората само с един поглед. Но .. друго си е да си човек, липсва ми и то доста често. Когато си вампир, не можеш да усещаш полъха на вятъра, не можеш да излезеш на слънце без пръстен. - посочих с поглед пръстена на дясната ми ръка. - Не можеш да чувстваш това, което чувстват хората. И не забравяй, че в началото би ти било много трудно и за моя огромна жалост, ще ти се наложи да се храниш от хора или поне в началото. - сведох поглед надолу, защото си мислех, че би му било неприятно.
Стоях и внимателно следях всяка негова реакция.
- Не трябва да се упрекваш за смъртта на хората, особено на баща ти, защото това един ден, рано или късно ще те съсипе. Вярвай ми знам го от опит. - Да, ще разчиташ на мен и аз няма да те предам. Ще ти помагам и ще се грижа за теб, но преди това трябва да те убия и вярвай ми никак няма да ми е приятно, защото при други обстоятелства бих даже те сваляла, вместо да искам да те убивам и да те превръщам във вампир. - засмях се леко, като се опитах да го разсмея и надявам се успях да му вдигна малко духа. - Помисли си много добре преди да кажеш да, защото е голяма стъпка в твоя живот.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Той напълно се влияеше от болката и яростта в душата си, дори алкохола замъгляваше трезвата му преценка.Самия той не позволяваше на съзнанието му да асимилира последствията след превръщането му във вампир.Беше отчаян, всички човешки чувства бяха изчезнали, единствено и само болката още го причисляваха към човешката раса.Тази болка нямаше да изчезне никога, винаги щеше да съжалява че не предпазил собствения си баща по никакъв начин.Нямаше какво да го обмисля повече, желаеше тази промяна толкова силно, нищо друго не му оставаше.
-Да, искам го, дори да е болезнено.Тази болка, която изпитвам в момента не може да се сравни с нищо.Боли повече от колкото прободна рана.-каза той твърдо.
-Е каква е процедурата?-попита той и изпи последната глътка алкохол от чашата си.





Addison.

avatar
- Напълно те разбирам. - казах и се усмихнах нежно
Сега трябваше да му обясня всичко в детайли, за да може да ме разбере наистина.
- Правила съм го само три пъти през целия ми вампирски живот, и винаги съм го правила по един и същи начин. Първо да ти кажа, че когато пиеш от кръвта на вампир ти минава по-бързо всичко, било то рана или каквото и да е. Първото, което ще направя е да те нараня. Дотолкова, че да имаш нужда от кръвта ми. Ще боли да, ще е гадно да, но съм сигурна, че ще се справиш. След това ще прехапя китката си. - посочих му я, за да усмисли по-добре информацията. - След, което ще се наложи да пиеш от кръвта ми, може би това е най-гадното нещо, което ще си правил през живота си. Ще съм сигурна, че си изпил достатъчно от кръвта ми и ще те убия. - казах всичко накратко. - След това, просто ще чакам да се събудиш гладен и готов да убиваш, ще ми бъде трудно да те спра и може да се наложи да използвам сила, но със сигурност няма да те пусна да убиваш наляво и надясно, които ти видят очите, защото ти ще искаш точно това, вярвай ми. Сега ми кажи какво мислиш, всичко, което мислиш, защото не искам сама да разбирам, а искам да го чуя от теб. - отново се усмихнах и зачаках отговора му





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Адисън му обясни всички подробности, като може би очакваше да го разубеди, но той беше твърдо решен.
-Казвам твърдо да, все още съм на мнението че по-голяма болка от тази в душата ми, едва ли ще изпитам.-отвърна той.
-Може все още да не съм превърнат, но за мен няма връщане на зад.Може да ти изглеждам слаб в момента, но реша ли нещо, не се казвам толкова лесно от него.-продължи Макс.
Той просто седеше с току що запалена цигара, очаквайки нейните нареждания.





Addison.

avatar
Усетих тютюневия дим и рязко ми се допуши извади кутията от джоба си и отново запалих моето нещо, което ме спасява.
- Добре, радвам се, че ще успея да ти помогна. - усмихнах се и дръпнах дълго от цигарата ми.
Замислих се как точно ще го направя. Дали да го блъсна пред някоя кола..? Не така има голям шанс да умре още преди да съм го превърнала. Хм.. удавяне.. не, отново твърде рисковано. Мислех, мислех и нищо гениално не ми идваше на ум. Единственият човек, добре де не точно човек, бях аз и не бих го оставила в ръцете на съдбата или на някое друго същество.
- Добре, първото, което трябва да направим е да се махнем от тук, защото няма да е приятно за мен дузина хора да ме гледат как се опитвам да те превърна в нещо, което всъщност не знаеш какво е да си. След като те заведа някъде далеч от хора ще пия от теб дотолкова, че да имаш нуждата от кръвта ми. - замълчах за момент. - Когато си готов може да тръгваме и ако по пътя се разубедиш веднага можеш да ми каже, нали ? - усмихнах се мило





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Адисън също запали цигара.Замлъкна за около пет минути, сигурно обмисляше каква точно да бъде смъртта на Макс.
-За подкрепа и по-скорошна промяна, бих казал че каквато и смърт да избереш ще е все едно, все пак всяка смърт боли...-Макс от части разбираше какво точно обмисляше Адисън, но не разбираше че превръщането има някои тънкости.
Тя предложи да се махнат от бара за да не се набиват на очи с това което щеше да последва.
Тя му обясни какво точно ще му причини и му предложи алтернатива на бягство.
Той се усмихна и дори си позволи да се убеди самия себе си, а дори и нея, че не би избягал, колкото и нетърпимо болезнено е.





Addison.

avatar
Излязохме от бара и се огледах. Доста добре познавах градчето, но никога не бих се замисляла, че ще ми се наложи да измисля място, където трябва да превърна човек във вампир. И за да не си цапах квартирата най-добрия вариант беше в парка, който се намираше наблизо, а тъй като беше и тъмно никой нямаше да ни забележи.
- На няколко преки от тук има един парк. Малък е и няма хора по това време. - обясних аз и тръгнах с малко по-бърза от човешката крачка, но се усетих и намалих темпото. Огледах се, нощта беше спокойна и ако не се занимавах с моето съчувствие към хората сега със сигурност доста щях да се забавлявам.
Вървяхме в мълчание и за нула време стигнахме до въпросният парк. Беше в близост до сегашният ми дом, така, че нямаше да са ми нужни много усилия за да пренеса до там след това. Приближих се към него, бях буквално на дъх разстояние.
- Сега ще те ухапя, ще те останеш абсолютно спокоен и след събуждането ти няма да помниш нищо от болката, но ще знаеш, че вече не си това, което си. - въздействах му с всичките ми сили и той обърна главата си наляво, така че пред мен се разкри пулсиращата вена.
Контрол. Адисън, контрол. Поех дълбоко въздух. Трябваше да оставя кръв в него. Приближих се още повече и забих зъбите си в пулсиращата и примамваща вена. Единственото, което беше в глава ми е контрол. Оставих го малко преди да източа цялата му кръв, така, че да е все още жив и въпреки всичко от загубата на сила той се строполи пред мен, когато го пуснах. Беше в безсъзнание, но знаех, че е жив. Чувах забавения му пулс. Коленичих до него и го погалих по лицето.
- Не знаеш какво си причиняваш момче. - усмихнах се леко тъжно.
Очите му леко потрепнаха и се отвориха. Сега беше моментът. Захапах китката си и я поставих пред устата му.
- Хайде, Макс пий. - както му бях заповядала той не се противопостави, нито когато го захапах, нито, когато го накарах да пие от кръвта ми. - Пий, Макс. Още. - засмука кръвта ми и просто чаках за да съм сигурна, че е поел достатъчно от кръвта ми.
Когато бях убедена, че е достатъчно. Дръпнах ръката си и облизах китката си, след минути нямаше да ми има нищо. Макс бавно започна да връща силите си, но не изчаках дълго.
- Сега ще счупя врата ти, Макс. - хванах врата му и с едно рязко движение го прекърших, сега беше мъртъв, но не за дълго.
Повдигнах го от земята и го понесох така сякаш нямах нищо в ръцете, затичах се и за секунди бях пред вратата на апартамента ми. Отворих набързо и го сложих на дивана да легне. Махнах оцапаната му с кръв тениска и я сложих в пералнята. Сега просто беше въпрос на време. Седнах на фотьойла до него и запалих цигарата си. Зачаках.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Двамата излязоха от бара, Адисън му предложи да отидат в парка, защото по това време няма никого там.Насочиха се с бърза крачка, като тя въпреки късния час продължаваше да се оглежда неспокойно.
Макс за разлика от нея, сякаш гледаше само в посока паркът, представяше си сцени от бъдещия си живот като вампир.
Бързо пристигнаха в парка.Зоуи започна да му говори, явно използваше някаква сила, защото Макс успя да чуе само първите две думи и сякаш изпадна в транс, просто изпълняваше сякаш не казани команди.Той изви врата си на една страна, усети слабо болезнената захапка на Адисън и след минута изпадна като в несвяст.
Когато отвори очи не можеше да повярва къде се намира, сякаш бяха минали само някакви минути.Усети някакво странно чувство, явно за това говореше Адисън.
Стори му се че би изял цял пълен хладилник, но не с обичайната храна, а с кръв.
-Много съм гладен, сякаш този глад ме разяжда от вътре.Помогни ми!-каза той и се изправи, държейки се за корема.





Addison.

avatar
Знаеш, че след като се събуди трябваше да бъда груба и гадна за да се научи на това, което трябваше да знае. Макс отвори очи и изчаках да асимилира фактите и казах:
- Охоо, младото вампирче е станало. - погледнах го ужасно студено.
Започна да се оплаква, че е гладен.
- Така е, разяжда те и ще продължи да те разяжда доста дълго, докато аз не реша. - знаех, че има нужда от топла кръв, но още нямаше да му я дам, въпреки, че знаех как да му намеря човек.
Тръгнах към хладилника и извадих две банки с кръв. Аз бях пила преди малко, така че и двете бяха за него.
- Дръж. - подадох му ги и зачаках да ги изпие - Ще ти е гадно първите няколко пъти и ако те пусна при хора сега, няма да можеш да се контролираш и ще убиеш много от тях, а аз няма да ти го позволя. - усмихнах се





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

Alexander.

avatar
Адисън реши за малко да бъде строга с него, поне докато свикне с обстановката , за да го предпази от последващи грешки.Тя в началото му обясни че желанието за кръв ще е силно, но не би му позволила да убие първия срещнат.Приветства го когато се завърна дали от света на мъртвите или от света на поспаливите, защото за него всичко сякаш беше като един сън.Тя стана от фотьойла и отиде до кухнята, на връщане му носеше две банки кръв.
Макс се засмя, но реши да не спори с по-стар вампир от него, защото можеше да си замине за винаги от тук.Той изпи двете банки и се облегна за момент на зад, за да се успокои малко, колкото и млад вампир да беше, трябваше да има поне малко човешко прилично държание.
-Е сега какво следва, ще има ли и други промени, за да знам поне какво да очаквам?-попита той жената срещу него.





Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите