Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 3 от 3]

1 Домът на Елизабет и Джонатън on Вто 03 Фев 2015, 14:07

Елизабет Батори

avatar
First topic message reminder :


Джонатан.

avatar
-Вече ти казах.. Алкохолът беше доста силен. Може би еидн от най - силните в цялото подземно царство който не може да се равнява с човешките представи за силен алкохол. И не не стана за смях. Не беше единствената. Имаше доста пияни демони около нас , но ти се държа най - нормално докато накрая просто не реши да припаднеш. И тогава те взех и от там нататък знаеш какво се случи.
Джон замълча за малко , а след това се пресегна към нея като сложи зад ухото и един буен кичур коса който леко стърчеше.
-Всъщност.. те много те харесаха.

Елизабет Батори

avatar
Загледах се в лицето му и се опитах да разгадая, дали това което казва е истина или го прави, просто защото иска да се чувствам малко по малко неудобно от неловката ситуация, в която съм се поставила, но не можех да преценя наистина.
- Ти си ужасно добър лъжец... - Усмихнах се лекичко. Почувствах се трогната от това, че иска да предпази чувствата ми.
- Почти ти повярвах... - Нямаше начин обаче да са ме харесали. От всичко което ми бе разказвал за семейството си, бях наясно, че аз нямам с какво да ги впечатля. Не притежавах качествата, които той например имаше. Не бях дори близо до това да съм като тях. Сигурно ме мислеха за безмозъчната играчка на сина им и са гледали със снизхождение на мен.
- Съжалявам че съм се напила... И наистина се извинявам, ако съм те злепоставила по какъвто и да е начин... - Знаех за отношенията между него и баща му и ако съм оплескала нещата на тази среща, то без съмнение се е отразило неблагоприятно върху Джон.

Джонатан.

avatar
- Лъжец съм когато трябва и то добре както самата ти каза , но този път не се налага да го правя. Всичко това е истина. Колкото до напиването... Вече ти казах , че ти не беше единствената която беше пияната , а и май до сега не съм те виждал толкова много пияна. Ти просто си стоеше кротко и слушаше какво си говори макар , че имах съмнения , че май не разбираш и думичка , но това вече не е от значение. Сега сме тук и всичко останало е минало. Не мисли чак толоква много за миналото. Това е една твоя много лоша черта.
След тези думи той я целуна нежно по устните като и пусна език , но целувката беше сравнително кратка. След това той се отви и стана от леглото. Обу си нещо и отиде в кухнята като започна да търси нещо за ядене.

Елизабет Батори

avatar
Той стана и сякаш леглото опустя, но въпреки това ме мързеше да последвам примера му. Тук си ми беше повече от добре.
- Как го правиш? - Провикнах се от леглото. - Как в единия момент си на едно място, а в следващия на друго? - Бях сигурна, че и аз трябва да го мога, просто никога не бях опитвала да го правя, а и не знаех как действа точно това нещо с телепортацията. Ами ако вместо на дивана се озова под гумите на някоя кола?
Поизправих се малко и се облегнах на възглавниците, загледана в маникюра си, който се нуждаеше от смяна. Трябваше да посетя салона за разкрасителни процедури в най-скоро време.

Джонатан.

avatar
Джон се зачуди за какво точно говореше когато се провикна "Как го правиш" , а след като тя изясни той се усмихна и се появи с една чиния пълна със сандвичи право в леглото.
-Кое как правя ? О ! Имаш предвид това.
Той остави чинията на нощното шкафче аз след това взе един сандвич като го поогледа и изведнъж сандвича изчезна от ръката му и се чу как издрънчава в металната кофа която бе за боклук в кухнята.
-Това не мога да ти обясня точно как се прави. Или го имаш или го нямаш. Не съм много запознат с демонологията като цяло за да определя дали го имаш или не , но пък виж.. поне правя хубави сандвичи.
След тези думи той взе чинията и предложи на Елизабет един сандвич.

Елизабет Батори

avatar
Усмихнах му се, но също така поклатих отрицателно глава:
- Не съм гладна... - Наистина не ми се ядеше, не беше само заради непривлекателния вид на сандвичите, които бе спретнал набързо.
- И как да разбера дали го мога? - Продължих да настоявам и въртя около тази тема. Ами така де, сигурно бях единствения демон, който не просто не знаеше какви способности има, но и не ги владее, а не се сещах за по-запознат човек от него, когото да попитам.
- Искам да ми покажеш какво мога и как да го използвам правилно... - И аз самата не знаех от къде се бе появил този внезапен интерес да се уча на... демонски неща, но сякаш осъзнах, че в мен съществува още една цяла половина, което дори не съм опитала да изуча. Вероятно всичко това бе породено от разходката ми до подземния свят или пък срещата с родителите му, които дори не помнех. Не знам, просто исках да разбера повече, за тази си страна...

Джонатан.

avatar
Джон взе един като отхапа част от него , а след това момичето му зададе въпрос. Той измънка нещо , а след това вдигна рамене и каза с почти пълна уста.
-Припадъци , телепортиране на ляво и дясно без дори да знаеш. Такива неща.
След като каза това едвам едвам той преглътна и продължи.
-Всеки демон има някакъв елемент и разбира се , най - често е огън както сама можеш да предположиш , но има и рядкости в които не е , но това е много рядко ! Превърнатите демони всъщност мисля , че имаха само огън и нищо друго.
След тези думи той той отхапа още една голяма хапка от сандвича си.

Елизабет Батори

avatar
Зачудих се какво има предвид под това превърнат демон и стигнах до извода, че много от демоните са паднали ангели или нещо такова, а аз не бях паднал ангел. Бях обикновен човек, продал душата си на Дявола в замяна на безсмъртие.
- Това е скучно... - Казах намръщено и въздъхнах тежко.
- Ами ако някой се опита да ме убие? - Започнах да разигравам възможни сценарии на глас. - Как ще избягам? Не се предполага, че ще го изгоря нали? - А дори и това да се предполагаше, как щях да го овъгля, ако дори не знаех как да използвам глупавата си способност.
- Излиза, че съм обречена... - Поклатих разочаровано глава.

Джонатан.

avatar
- Все някой ден ще разбереш как става цялата тази работа. Когато ти се наложи най - много тогава ще се появи все нещо. И да .. предполага се , че трябва да го "овъглиш" или по - скоро да го изгориш жив слушайки цвърчащата плът и кръв и миризмата на изгорено.
След тези думи той преглътна и с третата хапка той вече бе изял единият сандвич. Взе още един от чинията като предложи отново на момичето един. Можеха да не изглеждат прекалено добре ,но все пак това е за ядене. Не беше нужно да изглежда добре. Така или иначе после от него нищо няма да става и важното бе човек да се наяде. Всички знаем , че с добре изглеждащи ястия не можеш да се наядеш , а само да подразниш кътникът си.

Елизабет Батори

avatar
Сериозно ли ми предлагаше да ям, след като бе казал всички онези неща за цвърчащата плът?
- Казах ти вече, не съм гладна... - Не разбираше ли от не? - Особено след малката ти лекция...
Не трябваше ли да каже нещо от сорта няма да позволя на никой да те нарани или нещо в този дух, вместо да ми обясни как се предполага, че трябва да убия някой.
- Защо си такъв? - Ставаше ми все по-трудно дори да водя разговор с него.
- Защо си... - опитвах се да открия подходяща дума, но явно речника ми бе прекалено ограничен, защото не се сещах за такава която да изразява изцяло отношението му към всичко.
- Защо си толкова безчувствен?

Джонатан.

avatar
Джон извъртя очи , а след това въздъхна:
-Here we goes again... Не знам , но ми се струва , че водим този разговор за около милионен път. Нищо не се променя след като повдигнеш темата освен , че на теб ти става гузно и нищо повече. Защо просто не спреш да мислиш за всичките тези простотии и не си ги избиеш от главата.
След тези думи отхапа от сандвича си и добави тихо:
-Drama Queen - ,но не достатъчно тихо. Той искаше дори и тя да чуе това което той беше казал защото си беше истина. Тя гледаше абсолютно винаги да повдигне тази тема. От каквото и да е. Най - вероятно можеше да го направи и от това , че Джон пие вода.. Бог знае как щеше да се случи това , но тя щеше да измисли нещо.

Елизабет Батори

avatar
- Да прав си... - Отвърнах. - Не се променя нищо, а на мен сякаш започва да ми омръзва да стоя на едно и също място в продължение на четири века...
След като изрекох тези думи, се изправих от леглото и тръгнах към банята. Взех си душ и после се облякох. След това просто излязох от апартамента, за да избегна присъствието му.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите