Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Портланд,преди 20 години on Съб 07 Фев 2015, 02:28

Зоуи Редбърд

avatar
Беше лятото,някъде през август.Станах рано,измих зъбите и лицето си и слязох в кухнята,за да закуся.След това се качих горе и облякох любимите си къси панталонки и една тениска,сложих малко очна линия и излязох.
Насочих се към къщата на Кай,той живееше наблизо,познавахме се от около 1-2 години и малко си падах по него.Добре де,много си падах по него.Когато стигнах до къщата му почуках на вратата и ми отвори баща му.
-Здравейте,Кай вкъщи ли си е? - попитах.
Баща му го извика и след малко Кай стоеше пред мен.
-Здравей,искаш ли да се поразходим?

2 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 06:19

Кай Паркър

avatar
Баща ми смяташе вампирите за извращение на природата (аз не бях вампир, но не ме третираше по по-различен начин от тях). Затова когато за първи път видя Зоуи Редбърд пред врата на дома си, за малко да получи удар. Просто бях на близо и видях как очите му се ококорват и лицето му почервенява. На врата му изби една вена, а аз седях от страни и просто отброявах секундите до края. Е още не бе дошъл.
- Не! - Отвърнах и погледнах през рамо, малката Лив, която бях набарал и се готвех да си взема малко от магията й, за да изпробвам едно ново заклинание.
- Но ще се поразходим... - Бавно върнах погледа си върху съседското момиче и се ухилих лукаво.
- Не се тревожи, ще се върна скоро. - Казах на Лив и й намигнах, а малките й очички щяха да изскочат от орбитите. Премигна и изтича някъде навътре в къщата. Ухилих се доволно на ефекта, който имах върху семейството си.
- Ти няма да бягаш с писъци нали? - Попитах Зоуи, докато излизах на верандата и затварях врата след себе си.
- Къде отиваме? - Зоуи бе идеална, секси и правеше всичко възможно, за да ми се хареса. Понякога дори успяваше.

3 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 06:39

Зоуи Редбърд

avatar
Кай каза нещо на малката му сестра Лив и тя избяга.Той попита дали и аз няма да избягам с писъци.
-Не,разбира се.-казах и се засмях.
Той ме попита къде отиваме.
-Към парка? - предложих аз и Кай се съгласи.
С Кай бяхме в сложни отношения...не знаех какво точно изпитва към мен и дали въобще изпитва нещо...аз от друга страна бях сигурна в чувствата си.
-Баща ти наистина ме мрази. - оплаках се аз.Само като си спомнех погледа му от преди малко ме побиваха тръпки,да той мразеше вампирите,но не мислех,че трябва да поставя всички ни под общ знаменател.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

4 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 06:55

Кай Паркър

avatar
- Много близо до истината си. - Отбелязах и прехвърлих небрежно ръка през раменете на Зоуи. Бяхме си достатъчно близки, за да мога да правя такива неща, а дори и да не бяхме, пак нямаше да ме спре да го направя.
- Но нека пробваме с отвращава... - Казах го толкова близо до ухото й, ще можех да се закълна как тя потръпва от гъдела на горещия ми дъх.
- Звучи ми по-подходящо. - Довърших и пак лепнах онази за някой дразнеща усмивка, а за други подмокряща. Сигурен бях, че за Зоуи е второто. Просто ми беше толкова прозрачна.
- Сега... Обясни ми пак, защо отиваме в парка? - Зачудих се. - Не ми казвай, че си започнала да си падаш по секса на обществени места? - Потреперих доволно с вежди. Това щеше да е забавно.

5 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 07:23

Зоуи Редбърд

avatar
Кай каза,че съм доста близо до истината и преметна ръка през раменете ми.Това определено ми харесваше.
- Но нека пробваме с отвращава... - каза Кай толкова близо до ухото ми,че потръпнах когато усетих дъхът му.След това ме попита защо отиваме в парка и да не би да съм започнала да си падам по сексът на обществени места.Погледнах го сериозно и след това се засмях.
-Разбира се,защо иначе ще те водя в парка? - пошегувах се аз.
После повдигнах рамене и казах:
-Просто исках да те видя.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

6 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 07:44

Кай Паркър

avatar
Малката ми сладка Зоуи, не ми се искаше да я разочаровам, понеже нашите виждания все още ме спасяваха от това да превъртя напълно, но всичко което аз исках да видя се намираше между неприлично дългите й крака. Беше сладка, красива и правехме наистина хубав секс с нея, но до там се изчерпваше целия ми интерес към нея. Просто не беше мой тип момиче. Харесвах по-опърничавите, като сестра й например. Тя всъщност беше моят непокорен връх.
- О, сигурен съм, че е така. - Засмях се и свихме по уличката, която ни отвеждаше към една по-главна, която пък от своя страна щеше да ни отведе и до парка.
- Аз също исках да те видя... - Изпречих й се на пътя и сграбчих брадичката й, надигайки я нагоре, за да не се навеждам прекалено много, после нахално пъхнах езика си между устните й, а след като се убедих, че целувката ми е била достатъчно обещаваща, отново се върнах в стартова позиция и закрачихме бавно към парка.

7 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 07:46

Addison.

avatar
Задачите и адската жега ме гониха постоянно. Бях излязла от нас рано сутринта и мислех, че ще свърша по- рано, за да се спася от жегата, но уви не се случи така. Черната рокля, която бях облякла определено не можеше да ме спаси от жегата, но доста умело привличаше мъжките погледи. Бях стигнала почти до вкъщи, когато в далечината видях два познати силуета. Сестра ми явно пак се опитваше да се хареса на Кай и ми беше доста забавна в опитите си. Бях на няколко крачки от тях, заради бързината с която се движий. Спрях пред тях и им метнах усмивка от типа от ухо до ухо. Кай беше метнал ръката си през раменете на сестра ми и ми станала малко смешно, но успях да запазя самообладние.
- Здраейте сладури мои. - отново им се усмихнах и им лепнах по една бърза целувка по двете бузи и на двамата. - Излезли сте и не сте ме извикали? Искрено съм обидена. - засмях се. - Накъде сте тръгнали ?
Усмихнах се отново, просто покрай тях двамата няма как да съм намусена.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

8 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 07:58

Зоуи Редбърд

avatar
Кай каза,че също е искал да ме види и ме целуна,което наистина ме зарадва и ме накара да се усмихна.След това продължихме към парка.Изведнъж сестра ми се появи от някъде,на бързо ни лепна по една целувка по бузите и след това ни каза,че е искрено обидена,че сме излезнали без нея.
-Нямаше те вкъщи. - побързах да се оправдая аз.
Тримата бяхме доста добри приятели и почти постоянно бяхме заедно и си прекарвахме доста добре.Адисън беше наясно с чувствата ми към Кай,може да се каже че ѝ споделях всичко,нямаше скрито покрито между нас.
-Към парка. - отговорих на въпроса ѝ - Идваш ли?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

9 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 11:39

Addison.

avatar
Не го харесвах особено това момченце, даже почти никак, но за приятел ставаш или по-скоро за познат. Може би даже го уважавах заради това, което сестра ми изпитва към него, но е голямааа гадина и не можех да прочета мислите му, което ме объркваше и подлудяваше зверски. Метнах му един студен поглед след целувката ми, надявах се сестра ми да не е забелязала. След това скрих грубото си държание и отново се усмихнах. Обърнах погледа си към сестра ми и усетих как стана топъл и приветлив. Обичах я най-много на този свят, но наклоностите и към това момче не ми харесваха особено и все пак нямах думата тук и гледах да си мълча относно това.
- Хайде, хайде не ми се оправдай Зи, не живеем в каменната ера. Имаш все още телефон, нали така ? - засмях се и продължих с шегата си. - Разбира се, че ще дойда мисля, че ще ви е скучно без мен. Все пак съм душата на малката ви компания. - засмях се отново и погледнах към Кай. - Ти как си дразнител такъв, защо живееш все още? - пошегувах се с него и застанах от другата страна на сестра ми.
Надявах се да не си играе с нея, защото за секунди можех да му стъжня малкия животец. Е, поне ако успееш да го изпреваря, защото си го признавам. Беше силен.
- Надявам се да не ви преча де. - казах съвсем сериозно и продължих да крачка с тях към така втърсналия ми парк.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

10 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 14:41

Кай Паркър

avatar
- Виж Адисън, трябва да си измислиш нов номер. - Побързах да взема думата от Зоуи, защото не исках да изпаднат отново в излишни обяснения, кой на кого и защо... Ъгх, главата ме заболяваше от всичкото това говорене. Двете по отделно бяха поносими, но двете заедно бяха способни да ме изкарат извън кожата ми.
- Този филм, вече сме го играли и преди. - Наведох се напред, така че да мога да заобиколя огромните бомби на Зоуи и да видя лицето на Адисън, която направо обожавах да дразня. Така де, тя дразнеше мен, аз дразнех нея. Това някой ден или щеше да свърши в моето легло или в нейното, но до тогава търпеливо изчаквах своя момент на триумф, като най-отявлено я предизвиквах да си признае истинските чувства към мен.
- Признай си... - Очите й блестяха и не беше заради слънчевите лъчи отразяващи се в тях. - Не можеш да издържиш и минута далеч от мен и не е необходимо да питаш... Разбира се! Винаги може да се присъединиш към нас. - Ухилих се самодоволно.
- А после казват, че съм лош... - Поклатих невярващо глава.

11 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 14:52

Addison.

avatar
- Така е Паркър и преди сме го играли, но е хубаво да не забравяш кой играе главната роля винаги и кой актьор е по-добър. Ясно ти е, че за две минути мога да те пратя там откъдето си излязъл за това не си играй с мен, аз не съм Зоуи. Извинявай, сестричке нищо лично. - усмихнах и се и отново се обърнах към него. - Един ден ще те забода на кол и ще се гавря с трупа ти моето момче, дотогава може съвсем спокойно да се радвам на това как умея да те побърквам. Колко добре умея да ти лазя по не толкова здравите нерви. - И стига да можех щях да съм на милиарди километри от теб, драги. За жалост обаче малкото ми сестриче няма да е особено щастливо от този факт, защото не знам как, но си успял да и влезеш яко под кожата. - обърнах се отново към сестра ми. - Наистина Зи, не знам какво намираш в него. Да сигурно прави хубав секс, но това със сигурност не компенсира празната му главица. - казах накрая и се облегнах леко на рамото на сестра ми за секунда. - Знам, че ме обичаш Кай, но си запази думичките, които ще тръгнеш да бълваш сега. Мисля, че ще ти трябват за по-късно, защото явно денят ще бъде дълъг и не особено забавен за мен. - ухилих му се победоносно и отметнах косата си в знак на самоувереност.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

12 Re: Портланд,преди 20 години on Нед 08 Фев 2015, 15:10

Зоуи Редбърд

avatar
Двамата започнаха да се дразнят и това наистина започна да ми омръзва.Винаги беше така,знаех че Адисън не харесва особенно Кай и чувствата ми към него,но вече бяхме говорили по този въпрос.Тя не можеше да промени нищо.Двамата попринцип можеха да бъдат много добри приятели,не разбирах защо винаги се дразнеха толкова.
-Не мисля,че е нужно да обсъждаме сексуалният ми живот. - казах малко по-ядосано. - Не разбирам защо толкова много обичате да се карате,направо ми надухте главата.Ужасни сте!
Забързах крачката и отидох малко по-напред от тях,за да не ги слушам.Започнах да ровя в чантата си и извадих кутия цигари и запалих една.
-Виждате ли до какво ме докарахте,а попринцип не съм пушач. - пошегувах се когато нещата се успокоиха.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите