Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 All stories end the same way...we all die! on Чет 16 Юни 2011, 14:21

Джесика Уд

avatar
Онзи ден получих вдъхновение от една учителка,Нейната злоба към различното и оригинално мнение ме накара да се захвана с нещо нова за мен.Ето един филм на ужасите поднесен във малко по нетрадиционен вариант с поглед към нещата от страната на най-важния персонаж, а именно убиеца;)

Чух стъпките огласящи коридора и очите ми се стиснаха с още по голяма сила, като се извъртях към стената. Пръстите ми се впиха в завивката и от очите ми паднаха няколко сълзи. усещах че това бе баща ми, този правещ онзи оглушителен звук в коридора. После се чуваше плача на мама, пак я бе бил. Отново бе направила нещо „нередно“ и както обикновено следваше наказание от негова страна.
сълзите вече бяха засъхнали по лицето ми, когато цялото ми тяло изтръпна от звука на отварящата се врата на стаята ми и когато скришом погледнах към нея, видях голямата тъмна сянка на баща си да се спуска над леглото ми. ръцете ми стиснаха завивките и затворих очи чувайки как се приближава до леглото ми. Ароматът на всякакъв познат в близкия бар алкохол сега лъхаше от дрехите и кожата му. ръката му погали леко лицето ми, за да се увери, че не спя и когато отворих очи осъзнах каква грешка бях направила. Огромна грешка!
ръката му мина под завивката и аз усетих как се изкачва нагоре по бедрото ми. След момент завивката хвръкна във въздуха и доволна усмивка се разля по лицето му. Устните му се доближиха до бузата ми и я целунаха, като усетих миризмата, че дори и вкуса на алкохола. преглътнах тежко и отново затворих очи. Стиснах ги силно и усетих как тялото му става от леглото, а звука от откопчаващия се цип на панталона му накара кожата ми да настръхне. тежестта от туловището му скоро бе пренесена върху крехкото ми телце и усетих силна болка. Пръстите ми се впиха в чаршафите и имах чувството, че всеки момент те ще се скъсат. Цялото легло се тресеше и главата ми се извърна настрани, за да не достига до мен дъхът на алкохол.
Няколко сълзи се стекоха по лицето ми и усетих че лигите му падат по лицето ми, докато стенеше и ругаеше. Не разбирах половината от думите му, но не се съмнявах, че би изпълнил заканите си.
Ръката му мина бавно по устните, чувах звука от триенето на плътта с наболата му брада и скоро стана от леглото оставяйки ме да лежа както ме бе намерил преди малко. завивката отново падна върху тялото ми, той й помогна, и отново целуна лицето ми за лека нощ. Обикновено децата копнееха за тази целувка, но точно в момента ругаех всяко едно дете споменало ми някога през живота си, че я обожава. завъртях се на другата страна и отново затворих очи, мъчейки се да забравя станалото преди малко. Започвах да се унасям, когато вратата пак се отвори. Извъртях глава бавно в посока вратата и видях женската фигура на мама. Усмихнах се сякаш нищо не се бе случило и очите ми изразяваха някаква скрита радост, която не подозирах че имам. Мама пристъпи плахо и седна на края на леглото. Светлината падаща върху лицето й от коридора ме накара да се изправя съвсем малко и скоро бях в седнало положение галейки кожата на лицето й.
Отново имаше синини, рани и все още тук там следа от кръв. стиснах зъби защото знаех, че той й го е причинил и я придърпах в прегръдките си. в този и всеки подобен момент си обещавах, че тя повече няма да страда, че аз повече няма да страдам и детето в нея няма да страда, но вече не бях сигурна толкова много в думите си. Погалих бавно корема й като все още я придържах към себе си. Усещах как сълзите й капят по нощницата ми и образуват влажни петна, но сега не това бе важното. Ръката й погали моята, правейки кръгови движения по корема й и нещо като „Всичко ще е наред!когато се роди бебето, той ще се промени.“ излезе от устата й. Нима наистина вярваше, че ще стане?Нима все още се надяваше той да се промени? Колкото й да исках да й вярвам, нямаше как да ме убеди. малкия не трябваше да плаща за ничии грешки и аз трябваше да се опитам да ги поправя. бавно станах от леглото и усетих как ръцете й карат тялото ми да се върне на мястото си, но аз се дръпнах рязко и й се озъбих. Нямаше да ме спре. Бях решена да спра всичко това, да го спра сега!Веднъж и за винаги!Нямаше да позволя да живее повече така. Нито тя, нито аз, нито детето в утробата й. Не се нуждаехме от него и дори ако той не бе част от живота ни, щяхме да сме 10 пъти по-добре от сега. Някой трябваше да спре цялото това страдание...веднъж за винаги...! повече нямаше да й посяга, нито на нея, нито на мен. А най-малко на малкото, все още неопорочено дете. Нямаше да позволя да се гаври с всички нас, трябваше да има граници...дори и за него!

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите