Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 6 от 7]

1 Заведението на плажа on Вто 16 Авг 2011, 07:56

Бони Бенет

avatar
First topic message reminder :

Заведението на плажа


126 Re: Заведението на плажа on Чет 21 Юни 2012, 09:59

Kimberlly Huff

avatar
Деймън стана от мястото си и се премести зад мен. Сложи ръцете си на раменете си.Затворих очите си, когато започна да ги разтрива. Когато целуна рамото ми, а след това врата ми затаих дъх. Очаквах да каже нещо мило, че се извинява или нещо такова, но той не го направи. След това отново ме целуна, но ухото ми. И тогава прошепна:
- Искаш ли.. - "ДА! Искам да ти сваля дрехите и да бъда твоя отново!" - помислих си. Щях да се обърна на момента да го целуна и да го замъкна навътре в морето, но той продължи - Да викнем някое от момичетата за тройка? - отворих рязко очи и се извъртях и го погледнах учудено. Гледах го в сините очи, които ме гледаха толкова насмешливо. Сякаш бях просто играчка, с която му е омръзнала. Вече не искаше да си играе с нея. Не искаше мен..
Заболя ме!Очите ми се напълниха със сълзи. Замахнах и го ударих. Но този път не го пожелах. Нямаше я страстта, която изпитах първия път,когато го ударих. Този път го ненавиждах. Прекали и чашата преля! И да исках да съм с него.. Това беше!
Станах от стола си и тръгнах в посоката, в която дойдохме без да го поглеждам. Но.. осъзнах, че не искам да се прибирам вкъщи. Завъртях се и тръгнах към плажа. Исках да остана сама. Запътих се към място, което почти винаги е празно. Края на брега, където имам много скали и няма никакви хора.

127 Re: Заведението на плажа on Пет 22 Юни 2012, 22:43

Потребител 19

avatar
Деймън въздъхна и поклати глава, когато Даяна просто стана и тръгна нанякъде. Не мислеше да я остави просто така, затова тръгна бавно след нея без да казва нито дума, за да не го усети. Тя вървеше ли, вървеше... До къде ли щеше да стигне? Дей си беше виновен, затова беше редно и да се извини. Все пак не бяха дошли тук, за да се заглежда по другите момичета, а да се заглежда в нея! Това и искаше. Тя най-накрая спря. Когато Деймън се огледа, видя че се намират чак в края на брега. Имаше много скали и учудващо, но - никакви хора. Дори не успя да разбере кога са стигнали чак до там. Явно беше прекалено умислен по пътя. Погледна притеснено надолу щом я видя да стои там. Деляха ги няколко метра, които той започна с бавни крачки да скъсява. Всъщност дори и да се шегуваше, пак се чувстваше виновен. Когато се приближи достатъчно до нея, той спря. Беше точно зад гърба й. Не му пукаше дали тя е усетила, че той е там или не. Единственото, което той искаше тя да усети бе това колко много я ... обича? Дори не знаеше дали това наистина бе обич, но наистина Даяна страшно много му липсваше. Липсваше му дори когато беше точно пред него. Деймън я гушна през кръста и я притисна към себе си. Приближи се до ухото й решен все пак да й каже всичко и прошепна:
- Извинявай... - Направи лека пауза, защото въздъхна виновно. - Всъщност... не ходя често там. Барманът го виждам за пръв път, тези момичета също. Извинявай. - Отново повтори той. Не знаеше какво щеше да направи Даяна, но той беше длъжен да се извини. Не, не беше длъжен... имаше нужда да го направи. Всъщност искаше веднага щом тя тръгне той просто да я хване за ръката и да я спре, но тя беше прекалено бърза. Опря отново главата си на рамото й и затвори очи в очакване. Честно казано, мислеше си че отново ще го удари, затова и ги присви леко. Двамата стояха на края на брега и гледаха морето... като цяло бе доста романтично, но не и сега, не и за нея. Точно затова Дей искаше да я накара да се почувства по-добре. Той бе виновен за сегашното й състояние и точно той трябваше да се погрижи за него като го оправи.

128 Re: Заведението на плажа on Пет 22 Юни 2012, 23:42

Kimberlly Huff

avatar
Вървях по плажа без да забелязвам хората около мен. Не мислех за нищо, просто усещах колко съм наранена. По страните ми се стичаха сълзи, които яростно се опитвах да прикрия от всички, сякаш са нещо зло.
Стигнах края и се спрях рязко. Загледах се в морето, в далечината, в синята пелена пред мен. Синьото беше точно като очите на Деймън. Очите, който ме обиждаха, караха да се чувствам щастлива и очите, в които видях презрение.
След няколко мига тишина, усетих нечии ръце да ме прегръщат. Усетих, че е Деймън. Беше ме проследил до тук.

- Извинявай... Всъщност... не ходя често там. Барманът го виждам за пръв път, тези момичета също. Извинявай. - чух думите му до ухото си. След това облегна главата си на рамото ми. Затворих очи и вдишах дълбоко въздух. Това.. признанието му, ме накара да се замисля, дали наистина иска да имаме връзка или не.
- Тогава защо?.. Защо ме излъга и накара да се чувствам като пълна хлапачка? Нямаше нужда да ме нараняваш! - не се обърнах. Просто говорех и гледах в далечината. - Какво искаше да докажеш с това? Какво разбра? Стана ли ти по-добре? - започнах да повишавам тон и се спрях. Нямаше да правя скандали като някоя възрастна двойка.. Сякаш сме женени от 30 години.. А ние се познавахме от колко? 3 дни?
- Все тая забрави.. Просто.. не казвай нищо, става ли? - не исках момента да се развали. Исках да се успокоя и да разбера какво искам. Да се опитам да разбера какво иска той!
Затворих очи и се съсредоточих върху вълните, които се разбиват бурно в скалите и в равномерното дишане на Деймън.Така, сгушена до него, ми беше наистина приятно..

129 Re: Заведението на плажа on Вто 26 Юни 2012, 06:45

Потребител 19

avatar
Тя не се обърна. Просто говореше без да го поглежда, загледана в морето. Дали то й харесваше толкова много или наистина му беше толкова ядосана, че дори не искаше да го поглежда? Деймън беше объркан. Още повече, когато Даяна започна да говори. Задаваше въпрос след въпрос, сякаш мислеше на глас. Е, сега поне той знаеше какво си мисли тя. Накрая каза просто да забрави и да не казва нищо. Може би така щеше да е по-добре... Не беше хубаво още на третият им ден заедно да започват с караниците, а Дей може би трябваше първо да мисли, преди да прави каквото й да било. Да мисли за нея. Толкова години самота явно не му се бяха отразили добре на любовният живот. Този път реши да я послуша. Да забрави и да млъкне. Така наистина беше по-добре, но... той все още не се бе отказал от факта да научи повече за нея. Пусна Даяна и направи крачка, така че да застанат един срещу друг с нея. Хвана ръцете й, опитвайки се да я успокои след случката и я погледна в очите.
- Добре, млъкнах... Няма да говорим повече за това! - Каза й решително Деймън и после продължи. - Но нали си спомняш защо дойдохме тук? Да намерим спокойно място, където да ми разкажеш за себе си... нали? - Огледа се наоколо и я подкани тя също да го направи. Около тях нямаше абсолютно никого. - Е, тук е празно като в сърцето ми в момента... за дето те нараних така. - Опита се да бъде романтичен Дей. Искаше да покаже на Даяна, че наистина много съжалява за това, което направи. Не знаеше дали му се получи много, но все пак не млъкна. Направи лека пауза, като се загледа в пясъка надолу виновно. - Та... Разкажи ми за миналото си! - Усмихна й се той като пусна само едната й ръка. Другата все още я държеше, докато сядаше на пясъка до нея. Видя че Даяна няма намерение да го прави... очевидно още му беше сърдита. Точно затова той дръпна по рязко ръката й надолу, така че тя да падне по дупе, за да може Деймън да бъде до нея.

130 Re: Заведението на плажа on Вто 26 Юни 2012, 12:46

Kimberlly Huff

avatar
Мълчахме известно време, след което Деймън застана пред мен и заговори. Беше наистина.. не знам. Загрижен?!? Искаше за говорим за мен. Не за това, което се случи, а за мен! За миналото ми, което не беше никак добро.. Седна на пясъка, а след миг ме дръпна и мен. Паднах по дупе на пясъка и се засмях леко.
- Ти си.. - смеейки се го погледнах в очите и се учудих на малките неща, които ме карат да се засмивам.
- Искаш да говорим за мен? Добре.. но е дълга история! И отегчителна! Затова ще се опитам да я скъса максимално.
- Родена съм на 16.Май.1829г. в Рипън. Малко градче в Англия. Баща ми е Браян - вампир. А майка ми Елизабет - беше човек. Тя е загинала при раждането ми. Разкъсала съм я. - замълчах и го погледнах виновно. - И както можеш сам да се досетиш не съм точно вампир. Полувампир, получовек. Отгледа ме баща. Опита се да ме накара да бъда чудовище, което не може да бъде наранено, но аз не мога да бъда! И тогава се скарахме и аз си тръгнах. Отивам да му оправям кашите и това е. И.. на бързо това е историята ми. Ако имаш въпроси - питай! Не се гордея с миналото си! Никак.. и не искам да научаваш каква бях!
Отново го погледнах в очите! Бяха невероятно сини. Може би от морето. Просто.. ако винаги ме гледаха така щях да съм негова завинаги! Усмихнах му се леко и погледнах към ръцете си. Играех си с ноктите, когато бях нервна или притеснена..
Какво ми ставаше, когато съм с него?

131 Re: Заведението на плажа on Съб 30 Юни 2012, 02:32

Потребител 19

avatar
Даяна се засмя и не след дълго заговори. Очевидно вече не му се сърдеше, което беше хубаво! Каза, че била получовек, полувампир, което беше странно, защото Деймън не го бе разбрал. Не бе надушил нищо човешко в нея... Когато тя стигна до частта с ''разкъсването'', той направи малко шокирана физиономия. Всъщност досега не бе срещал такова същество като нея, но едва ли беше единствена. Тогава се сети за всичките предупреждения, които постоянно му повтарял баща му. Затова, че не трябва да се влюбва в човек. Сега Деймън разбра точно какво е имал предвид той! И... беше гадно. Да, бил е прав. Тази работа е нямало да свърши добре за човека... Даяна каза, че е отгледана от баща си, по което си приличаха. Щом тя свърши с историйката, Дей се замисли. Приличаха си по някои неща... и по това, че тя не искаше да му разказва каква е била. Точно като него. През цялото време докато му разказваше той я гледаше в очите заинтригувано. Наистина му беше интересно през какво точно е минала, каква е била. Не разбра много, но и това го радваше! Тъкмо щеше да започне да говори, когато чу някакъв звук. Погледна надолу и видя как Даяна си играе с ноктите. Изглеждаше нервна... но защо? Точно пред него тя не трябваше да е такава! Деймън се усмихна и хвана ръцете й, за да я успокои. Погледна я невинно в очите и заговори:
- Получовек, полувампир, а? Хмм... Това значи ли, че и ти няма да можеш да имаш дете от вампир? Или... - Дей се паникьоса понеже осъзна, че това, което каза прозвуча доста като намек. - Илии каквотооо.. и да е там.. същество.. - Започна да се оглежда, мислейки какво да каже, но нищо не му дойде на ума. - Не че намеквам нещо! Просто питам... - Направи малка пауза, а после каза:
- Да! - Кимайки решително. Та му бе казала, че може да й задава въпроси, така че това и направи той. Стисна по-силно дланите й в неговите и я погледна любопитно, чакайки отговорът й.

132 Re: Заведението на плажа on Нед 01 Юли 2012, 03:33

Kimberlly Huff

avatar
Явно Деймън беше доста объркан от историята ми, но.. все пак кой не беше след като разбереше какво същество съм?! Мълча секунда две и след това ме попита дали мога да имам деца от вампир. И след това започна да мрънка. Засмях се леко и го погледнах насмешливо.
- Ами.. мога да имам деца. Независимо от какво същество е. Дори да е чудовище като мен. Но не знам какво ще бъде. Ако е от друг вампир, значи ще е повече вампир и по-малко човек. А ако е от човек, значи ще е обратното. Но ако е от шейпшефтър (шипшефтър, трансформър.. както го знаеш ;д) или например феникс - тогава не знам какво ще стане. Може да е... не искам и да си помислям какво. - замислих се за миг какво ли същество ще е. Беше.. вледеняващо.
- Както и да е. - отдръпнах се от мислите си и се усмихнах, като го погледнах в обърканите му очи - Няма за какво да се тревожиш. Взимам нужните мерки, за да не стане някоя грешка. А сега, - усмихнах се предизвикателно - ако нямаш още въпроси, започвай да разказваш своята история!! - беше време и аз да науча нещо за него.

133 Re: Заведението на плажа on Вто 03 Юли 2012, 01:23

Потребител 19

avatar
Това за децата... беше странно. Дори леко налудничаво, но Дей също започна да си представя какво би било ако тя има дете от феникс или нещо подобно. Беше интересно, но... едва ли и се е искало наистина да пробва, защото не се знаеше какви щяха да бъдат последствията. Пък и Деймън не мислеше да я дава на никой! Накрая Даяна го погледна в очите и каза, че е негов ред да разказва своята история. Щом Дей се замисли, установи, че всъщност тя е прекалено дълга и драматична, пък и не искаше Даяна да узнава какво наивно и глупаво същество е бил преди, затова реши да се измъкне от темата. Извади една пръчица, чийто край се подаваше от пясъка и мълчаливо започна да пише нещо по брега. След секунди се виждаше надписа '' D + D = <3 '', който след това той огради с голямо сърце. Може би беше лигаво, но когато Деймън харесваше някой.. се променяше и дори не осъзнаваше кога едно нещо е лигаво или детинско. Просто го правеше. Пък и обичаше да доказва чувствата си на Даяна, защото реакциите й бяха адски сладки! Дей хвана ръката й и се обърна с лице към нея. Преплете пръстите си с нейните, погледна я в очите и каза:
- Моето минало или бъдеще... не мисля, че имат значение. Пък и не искам да си спомням някои части от него. Единственото нещо, което има значение за мен сега не е нито миналото, нито настоящето, нито бъдещето. - Приближи лицето си към нейното и продължи с по тих тон.
- Единственото нещо... това си ти. Искам да гледам към теб сега и завинаги! И повярвай ми, щеше ми се да гледах към теб и преди... вместо към някои други хора. - Изражението му се промени. Погледна самосъжаляващо се за миг надолу, но бързо вдигна погледа си обратно.
- Ти си това, което ме интересува. Момичето, с което искам да прекарвам най-много време! Както физически, така и психически, защото ти си това, за което мисля постоянно! Не излизаш от главата ми дори когато съм с теб! - Усмихна се накрая той и доближи устните си до нейните. - I love you. - Прошепна в тях и сля своите с нейните. Целуна я. Сложи едната си длан на врата й и докато я целуваше, гали нежно с палец бузката й. После се отдръпна и видя, че очите й все още са затворени. Тогава той изчезна, защото това беше най-перфектният момент! Не искаше излишни въпроси... Деймън го биваше да бяга от нещата, които не му се понравят, но този път... това което каза... беше искрен. И се надяваше Даяна да го е видяла в очите му! Когато тя отвореше очи, щеше да види, че го няма, но и се надяваше да види надписа под D+D, който Дей криеше така усърдно през цялото време. Пишеше '' ... and I'll love you, always and forever. (До следващата случайна среща, мръснице моя! <3)'' Да, Даяна определено беше заслужила това си наименование след онези бурни нощи! Но щом той пишеше, че тя е негова... значи определено не го казваше с лошо! И се надяваше тя да не го разбере погрешно, защото той я харесваше такава каквато е била, каквато е и каквато ще бъде. Always and forever.

134 Re: Заведението на плажа on Вто 03 Юли 2012, 03:32

Kimberlly Huff

avatar
Деймън беше толкова мил Толкова нежен към мен. Дори се учудих на какво се дължи това. И когато щях да започна да се съпротивлявам срещу мълчанието му, видях какво написа. Беше толкова сладко... И дори малко лигаво за вампир като него.
След секунди започна да говори невероятно мили неща. Че аз съм неговото момиче, че иска да е с мен. Не вярвах на ушите. Имах чувството, че съм в някакъв розов балон, който ще се спука всеки миг. Деймън ще е само спомен и съдбата ще ми се присмее в очите.. Ако това се случи.. няма да мога да го преживея още веднъж.
Деймън се приближи към мен. Докосна устните ми леко и прошепна трите вълшебни думички - I love you - след което ме целуна. Леко ме погали, след което се отдръпна от мен. Исках момента да не свършва никога. Не отворих очи от страх, че сънувам. Че това е красив кошмар, от който наранена ще бъда аз..
Очаквах устните на Деймън отново да открият път до моите, но уви. Не се получи. Отворих плахо очи и видях, че съм сама. Деймън го нямаше. Кошмара се сбъдна. Бях изиграна от съдбата за хиляден път.
Нещо в мен се разби. Сърцето ми. На хиляди малки парченца. Разкъсваха ме от вътре. Очите ми се наляха със сълзи и започнаха да капят по бузите ми. Надигнах се бавно и се загледах в морето. Точно, когато щях да си тръгна погледнах към надписа за последно. Отдолу имаше по-малък надпис. ".. and I'll love you, always and forever. (До следващата случайна среща, мръснице моя! <3)''
Заболя ме още повече. Сълзите ми се стичаха по страните ми и се ядосах. Ритнах пясъка и написаното от Деймън. Затичах се обратно към вкъщи. Нямаше да позволя да ме използват.

135 Re: Заведението на плажа on Нед 12 Авг 2012, 13:59

Kiryu Zero

avatar
Беше един от онези дни, които не бяха толкова лоши за излизане. Поне за мен. Имаше слънце и не беше хладно, но по някое време се смрачаваше. Тъкмо бях приключил с лов. Вампирът, който ловувах беше доста силен и почти ме изцеди. Бях уморен, но не исках да се връщам вкъщи толкова рано.
Бях облечен доста небрежно. Не си личеше, че съм ловец на вампири. А и нали това беше целта. Бях с откачената си тениска, която гласеше "Аз обичам Фреди Крюгер" . Доста хора ме гледаха странно по улицата заради нея. И все пак аз си я обичах по някакъв идиотски начин. Носех още черни джинси плюс любимия ми колан.
Стигнах до плажа и започнах да се разхождам. С обувките. Мразех да се събувам. Имаше хубави вълни за сърф. Това ми напомни, че доста отдавна не съм си изпробвал уменията. Стигнах до едното заведение на плажа и реших да се спра там. Имаше средно количество хора. Беше оживено, но не прекалено пренаселено. Идеално за мен. Седнах на бара и зачаках заблеяния барман да ми обърне внимание.

136 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:04

Адриана.


Беше страхотен ден за плаж. Реших да изляза от нас и да подишам чист въздух. Отидох на плажа за да се попека малко и да поплувам. Докато лежах на пясъка, изведнъж ми се допи нещо разхлаждащо. Реших да отида на заведението което беше наблизо. Като влязох започнах да се оглеждам дали има празни места. За жалост всичко беше заето. Седнах на единственото свободно място на бара. Келнера ме гледаше много странно, но аз не му обръщах особенно внимание. До мен забелязах че има едно момче, което може би беше само. Поръчах си една Кока кола. След като ми я подадоха от зад бара аз се загледах в момчето и отпийвах бавно от напитката.

137 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:19

Hugo Olivera

avatar
Уго бе пристигнал в града току-що,бе попаднал на някакъв плаж,който беше пълен с хора. Времето беше много горещо и хората му се радваха пълноценно. Той самия не знаеше какво ще прави и колко ще остане тук,но този въпрос щеше да се реши в последствие. Просто се огледа наоколо и влезе в първото заведение,което му видяха очите. Естествено то беше пълно,затова той седна на бара и си поръча една бира. Огледа хората набързо и се замисли колко непознати лица имаше наоколо. Все още замислен той запали една цигара у отпи от студената бира,която в тази горещина му се струваше най-хубавото нещо,което бе опитвал някога.

138 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:25

Адриана.


Личеше си че той не е от тук. Адриана реши да се запознае с него.
-Хей... Здрасти. Аз съм Адриана.-каза тя като се усмихна широко и погледна в очите на момчето. Тя мислеше,че той няма да и отговори.
-Не си от тук нали.-Адриана обичаше да говори. Тя веднага го затрупа с въпроси на които всеки момент очакваше отговора им, но самата тя не позволяваше на Уго да ги каже. Адриана реши да замълчи и да види какво ще каже момчето. Така че си отпи от студената кола която и беше нужна в тези топли времена.

139 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:35

Hugo Olivera

avatar
Докато размисляваше,мислите на Уго бяха прекъснати от момичешки глас. Не беше сигурен,че говорят на него,просто чу глас в близост до себе си. Погледна в посоката,от която идваше гласа и до себе си видя момиче,което му се усмихваше. Явно въпросите все пак бяха отправени към него.
-Толкова ли ми личи,че съм нов тук?-попита той момичето.
По принцип той бързо се вписваше в обстановката и свикваше с новостите.
-Приятно ми е,Адриана-каза той с лека усмивка-аз съм Аче.
Уго не обичаше да се представя с името си,винаги използваше прякора си.

140 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:43

Адриана.


-И на мен ми е много приятно, Аче.-каза Адриана като се усмихна нежно.
-И това, че си нов, няма абсолютно никакво значение.-продължи тя като си извади телефона от чантата която седеше до нея, закачена на стола. Тя си беше зарязала кърпата и чадъра на плажа.
-Амии искаш ли да отидем на плажа да се печем. И без това там са ми нещата.-Попита Адриана с риск Аче да се съгласи. Тя нямаше какво да прави в заведението а пък искаше да поплува малко. Адриана зачака отговора на Аче.

141 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 13:55

Hugo Olivera

avatar
Момичето изглеждаше мило и приятелски настроено и на Аче не му бе никак приятно,че трябваше да и откаже,но изобщо не му се искаше да се пържи в тази жега. Искаше просто да пийне нещо на прохладно място,което вече бе открил. За да не прозвучи грубо или неучтиво от негова страна, или да не се обиди момичето Уго реши да й предложи друго.
-Благодаря,за поканата,но предпочитам да остана на сянка,но,ако не бързаш да се печеш нямам против да си поговорим и да те почерпя с нещо.

142 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 14:05

Адриана.


-Добре, само ще отида набързо да си взема кърпата и чедъра. Иии.. това за черпенето, не благодаря .-каза Адриана като стана от стола и се усмихна на Аче. Той каза че ще стои тук. Адриана изтича бързо до мястото си с нещата и си обра вещите. След това се върна при Аче остави си нещата до стола и отново седна на същото място. Тя си поръча една студена напитка, и се зачуди какво да пита Аче, защото виждаше че не му е много забавно. Той седеше на мястото си, пушеше цигара, и пиеше бира. Адриана не обичаше много алкохол затова беше само на кока коли и на безалкохолни напитки. Тя се надява, Аче да започне някакъв разговор за да могат поне да правят нещо .

143 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 14:14

Hugo Olivera

avatar
Адриана не прие поканата на Аче за почерпка,но поне реши да остане и да му прави компания. Стана само за малко за да си вземе вещите и се върна отново. За момент настъпи неловко мълчание. На Аче рядко му се случваше да няма какво да каже и почти никога не попадаше в такава ситуация.
-Въпреки горещината има доста хора тук-започна да говори Уго-винаги ли е така?

144 Re: Заведението на плажа on Вто 14 Авг 2012, 22:56

Адриана.


-Еми да. Така е. Те идват на плажа за да се топлят тоест искат тен.-отговори Адриана като се усмихна и кимна с глава. Тя наистина обича да говори много, но в този момент нещо и стана. Сякаш забрави всяка дума.
-Ами.. Ти намери ли си квартира или къща за живеене?-попита Адриана. Този въпрос и дойде като светкавица в главата.
Тя по цял ден е навън и всеки път се запознаваше с много хора, които сега даже и не си спомня за тях.
Адриана гледаше Аче и чакаше неговият отговор.

145 Re: Заведението на плажа on Сря 15 Авг 2012, 00:08

Hugo Olivera

avatar
Аче погледна към Адриана.
-Не,не съм намерил,но всъщност още не съм търсил-каза той.
Отмести поглед към бутилката бира,която бе вече празна. Направи знак на бармана,с който го подканваше да му даде още 1 бира и запали поредната цигара.
-Надявам се не ти пречи,че пуша?-попита.
Не бе видял момичето да пуши и може би цигарения дим я дразнеше.

146 Re: Заведението на плажа on Чет 16 Авг 2012, 09:50

Адриана.


-Не не няма проблем. Аз не пуша но съм свикнала с дима от цигарите.-каза Адриана като се усмихна широко и отпи последните капки на колата си. Тя не искаше повече да пие нищо.
-Амии.. щом не си намерил квартира къде ще спиш тази нощ?-попита Адриана с въпросителен поглед. След това като зачака отговора на Аче се обърна към бармана и му поиска сметката. Тя нямаше все още да се пребира, но вече пи достатъчно течности. Не след дълго се облегна на стола си, кръстоса ръце и се усмихна на Аче с риск той да отговори на въпроса й, който беше задала не много отдавна.

147 Re: Заведението на плажа on Чет 16 Авг 2012, 09:58

Hugo Olivera

avatar
Аче се замисли за момент над въпроса на Адраиана и се сети,че наблизо бе видял хотел. Засега щеше да отседне там и без това не беше сигурен колко щеше да остане в този град и дали щеше да остане.
-Ами,ще пренощувам в един хотел-отговори и той.
Той погледна Адриана,която плати сметката си.
-Тръгваш ли си вече?-попита Аче.

148 Re: Заведението на плажа on Чет 16 Авг 2012, 10:15

Адриана.


- Не, просто няма да пия повече нищо.-каза Адриана като се усмихна и си наклони леко главата.
-Ами, ти ако искаш ела у нас за тази нощ. И по нататък ако няма да се махаш от града, ще си взимаш ли квартира или да си купуваш къща ?-попита Адриана като гледаше Аче, и се надяваше скоро да и отговори на поредният и въпрос . Тя и без това беше сама в голямата си къща подарена за рожденният и ден от баща и. Адриана се надяваше тази нощ да не е сама а да има приятелска компания. Да, тя знае че току що са се запознали, но Аче не е като другите момчета. С него може да станеш за минимално време много близки.

149 Re: Заведението на плажа on Чет 16 Авг 2012, 10:22

Hugo Olivera

avatar
Аче се учуди от предложението на момичето,та те се познаваха от половин час.
-Не,не мога да приема. По-добре е да пренущавам в хотел. Много си мила наистина,но мисля,че така е по-разумно.
Надяваше се Адриана да не се обиди от отказа му и да не си помисли,че му е неприятна,просто не искаше да и създава проблеми.

150 Re: Заведението на плажа on Чет 16 Авг 2012, 10:28

Адриана.


-Добре, щом така си решил няма да те карам, ама само да ти кажа, ако си мислиш че ще създаваш проблеми, няма да се получи защото аз съм сама в нас . -каза Адриана с риск Аче да промени решението си. Тя е канила много хора в къщата си. Все още си търси съквартирант но никога не намира подходящият. понякога е някой пияница, а друг е много подреден човек а това е доста дразнящо, и така. Тя искаше с Аче да са съквартиранти ,но беше сигурна че той ще откаже. Тъкмо Адриана да предложи на Аче да са съвартиранти той я прекъсна.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите