Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 5 от 7]

1 Апартамента на Кат! on Сря 17 Авг 2011, 01:26

Катерина Петрова

avatar
First topic message reminder :

Дневната + бара(в едно):



Кухня:


Спалня:


Стая за гости:


Баня и тоалетна:


Тераса:

Spoiler:

Честър





Последната промяна е направена от Катерина Петрова на Съб 14 Яну 2012, 15:33; мнението е било променяно общо 5 пъти









101 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 01:18

Катерина Петрова

avatar
След известно време, излязох от банята и увих около тялото си една кърпа.Деймън не дойде през цялото време, което означаваше, че Честър е успял да го опази да не стане от дивана, или поне така си мислех.
-Честър...-повиших леко тон и след няколко секунди той дойде в спалнята.
Почесах го по главичката, явно наистина беше успял, което си беше адски добре, погалих го още мъничко и се усмихнах.
-Стой тук.-казах докато излизах от спалнята и затворих вратата, нарочно не бях махнала кърпата.
Видях Деймън на дивана, гледаше телевизия, знаех че ще ми го върне за дето го оставих, само се надявах да не си тръгне.Така де не исках да го прави.
Приближих се до него и обърнах внимание за малко на телевизора, не гледаше нещо определено просто сменяше каналите.Застанах пред него и нарочно с едно бързо движение, кърпата се свлече на пода.
-Съжалявам, че те оставих...-казах тихичко и хванах ръката му.
Дръпнах го да се изправи и когато го направи впих устни в неговите, плъзвайки ръцете си по тялото му.Когато стигнах до одялото набързо го дръпнах и то се оказа на пода до кърпата.
-Само не си тръгвай, моля те...-казах срещу устните му, докато леко погалих лицето му.








102 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 04:41

Деймън Салватор

avatar
Докато щраках из каналите чух гласа на Кат, викаща Честър. И той разбира се скочи и изчезна в спалнята.
- Предател. - измърморих и продължих да превключвам каналите. Няколко секунди по-късно и Катерина се появи... по хавлия. Ох, по дяволите, колко беше секси. И понеже не ми стигаше колко ме изкушаваше като изглеждаше по този начин, ами реши да свали кърпата. Все пак успях да се взема в ръце и с нищо не й показах колко много ме изкушава в действителност.
След като чух всичко, което каза се отдръпнах, взех одеалото и отново се увих, а след това седнах обратно на дивана. Скръстих ръце пред гърдите си, като не отделях поглед от очите й. Изражението ми все още беше сериозно.
- Да не си тръгвам? - повдигнах вежди.
- И защо? Ти ме остави сам, защо и аз да не направя същото? Мисля, че заслужаваш да си тръгна. - говорех с нормален тон, но при вида на изражението й не се сдържах и се разсмях. Надявах се, че ще подейства и ще ми повярва и изглежда стана точно така. С бързо движение хванах ръката й и я дръпнах, така че да седне в скута ми. Допрях устни до нейните и се усмихнах.
- Няма да си тръгна, но беше много, много грубо да ме оставяш сам. И да караш Честър да ме охранява. - поклатих глава.

103 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 08:41

Катерина Петрова

avatar
Проследих го с поглед докато взе одялото от пода и докато го увиваше около него.Сериозното му изражение не ми харесваше, дори честно казано ме плашеше.И след думите му, бях убедена, че ще каже точно това, но не исках да го прави.Не казах нищо, не можех да го спра ако иска да го направи, но честно казано тайничко се надявах да не го направи.
Когато се разсмя, се поуспокоих малко, това трябваше да е добър знак, или поне така си мислех.Озовавайки се в скута му, бях убедена, че няма да си тръгне и бях радостна от този факт.Макар и все още леко уплашена.
-Знам, че беше грубо...-едва измрънках след целувката и сведох поглед надолу.
Най-малкото което исках да постигна с това е да си тръгне, честно казано въпреки това, че казах на Чес да го пази мислех, че ще ме последва.Но той не го направи.
-Мислех, че ще ме последваш, както правиш почти винаги...-вдигнах поглед към него и плъзнах пръстите си по лицето му.
-Нали не ми се сърдиш?








104 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 09:43

Деймън Салватор

avatar
- Как да те последвам, като кучето не ми даваше да мръдна? - засмях се.
Добре де, лесно можех да отида при нея, макар Честър да ми ръмжеше, когато се опитах да стана от дивана, но просто не исках да го направя. Исках, но ината ми надделяваше. Пък и наистина ме ядоса като ме остави, така че все някак трябваше да й го върна. Изкушавах се да отида в банята при нея, но все пак не го направих.
Беше адски сладка, когато изглеждаше толкова виновна. Като малко дете, което е направило някоя беля. Как можех да й се сърдя? Нямаше как, но пък все още имах да й връщам.
- Всъщност... - замълчах за момент и я погледнах.
- Все още ти се сърдя, но... толкова си сладичка, че просто не мога да ти устоя. Затова не си тръгнах. - плъзнах пръсти по устните й.
- Но съм ти много, много сърдит. - поклатих глава.

105 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 09:53

Катерина Петрова

avatar
Не казах нищо отностно кучето, но до някъде имаше право.Бях казала на Честър да не му позволява да стане от дивана, но пък той лесно можеше да го избегне, така де стига да искаше.
-Ама...аз...такова...-млъкнах и започнах да си играя нервно с пръстите си.
Не знаех какво да му кажа, по-скоро не знаех как да подходя в момента.Макар и докосванията на устните ми да ме успокояваха, но съвсем малко, това не стигаше да измисля начин да не ми се сърди.
-Скъпи....не искам да ми се сърдиш...-хванах ръката му докато говорех.
Не бях свикнала някой да ми се сърди, или поне на мен да ми пука че го прави.Нищо не ми идваше на ум, как да подходя или какво да направя.
-Какво, да направя за да не ми се сърдиш?-измрънках едва доловимо и допрях устни до неговите за мъничко.








106 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 10:32

Деймън Салватор

avatar
Боже, колко забавна гледка беше. Е, не беше честно да я правя така и да я карам да се притеснява толкова много, но пък гледката беше за милиони.
- Да, да, знам, че не искаш, но... все пак... остави ме сам, а ми обеща да не го правиш повече. - нацупих се.
Добре, трябваше да спра да правя така. Макар да беше адски забавно, не беше честно да я измъчвам така. Е, бях й ядосан, но все пак си беше гадно да правя така.
- Ммм... да видим. - хванах брадичката й и повдигнах лицето й към моето, след което впих устни в нейните.
- Това върши работа. - усмихнах се.
- Скъпа, нали знаеш, че не мога да ти се сърдя? Наистина беше грубо да ме оставяш, но не мога да ти се сърдя. Поне не много дълго. Но пък си адски сладка така... - засмях се.

107 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 10:46

Катерина Петрова

avatar
Ъх... сега пък и се нацупи.Вярно беше че му обещах да не го правя повече, но пък той ме подразни и в този момент изобщо не помислих за това си обещание.
Добре де и целувките бяха добро решение да не ми се сърди, хем той нямаше да ми се сърди, хем на мен ми беше адски приятно да го целувам.
-И ти какво разиграваш ме през цялото време така ли?! Само защото съм сладка така?! Аз се притеснявам, а ти....-замълчах за момент и в следващия впих устни в неговите без да се замислям.
-Не е хубаво да правиш така нали знаеш?-засмях се и отново го целунах.








108 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 13:29

Деймън Салватор

avatar
- Ами общо взето. - засмях се.
- Добре де, не е хубаво да правя така, но пък си адски забавна гледка. Пък и всеки път ми се връзваш. Толкова ли не можа да разбереш, че наистина не мога да ти се сърдя? Колкото и да искам да го направя, просто не мога да стоя далеч от теб... и то тези устни... ммм... трябва да съм луд да се сърдя и да изпусна тези целувки. - поклатих глава.
- Но пък наистина си страшно сладка как се притесняваш да не би да ти се сърдя. Приличаш на малко детенце, когато се чувстваш виновна. Сладурче. И между другото, съжалявам, че те стреснах. Не трябваше да го правя. Заслужи си го, но все пак не беше редно да те плаша така. - усмихнах се и я целунах по бузата, а след това я притиснах към себе си. Беше адски приятно да е в прегръдките ми.
- Какво ти се прави сега, скъпа?

109 Re: Апартамента на Кат! on Пет 28 Окт 2011, 15:08

Катерина Петрова

avatar
А сега пък съм му била и забавна гледка, страхотно поне не ми трябваше костюм на клоун, за да съм забавна.Колкото и пъти да ми повтаряше, че не може да ми се сърди винаги си имах едно на ум.
-Е, знам ли...може да си луд в крайна сметка.-засмях се.
Добре де, не беше луд и двамата го знаехме, но не можех да си спестя коментара, макар че на мен повече ми харесваше идеята, да го целувам от колкото да ми се сърди.
-Оу на малко детенце?! Еми, следващия път да взема да си сложа едни малки розови дрешки, та да приличам съвсем на детенце и плитки ще си направя.-поклатих глава.
-Не съжалявай и без това си го заслужих, за дето се държа, като идиот.-усмихнах се.
Сгуших се в него, обичах когато ме прегръща да знам, че е около мен и толкова близо, беше едно удивително чувстно и толкова успокояващо.
-Можеш ли поне за няколко минути, да замълчиш и просто да ме целуваш, без да ме питаш какво ми се прави?-измрънках и допрях устни първо до врата му, след това до бузата му и накрая впих устни в неговите.
Щяхме да правим каквото каже, след като му се наситя(макар и това да беше невъзможно), но пък някак щеше да се получи.
Продължих да го целувам нежно, не исках да го възбудя просто да се насладя на изкусителните му устни.И докато го целувах, плъзнах пръстите си по тялото му.








110 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 01:39

Деймън Салватор

avatar
- Ще видиш ти кой е луд. - засмях се.
За момент си я представих в розови дрешки и на плитки... и не знам защо, но единствения образ, който се появяваше в съзнанието ми нямаше абсолютно нищо общо с дете.
- Ммм... обзалагам се, че ще си ужасно секси и в розово... и с плитки. - усмихнах се доволно и целунах врата й. Съвсем лекичко, защото внимавах да не я гъделичкам.
- Хей, не се държиш като идиот. Държиш се като... хмм... импулсивното момиче, в което съм влюбен. И има защо да съжалявам. Не спори или този път наистина ще си тръгна. - засмях се. Знаех си, че пак ще започне да спори, умираше си да ме дразни, но този път нямах намерение да споря с нея. Пък и не мислех, че е нужно да обсъждаме още този въпрос. И двамата сбъркахме, така че нямаше какво още да говорим.
Пък и идеята ми харесваше. Беше много по-добре да продължавам да я целувам, от колкото да говорим за каквото и да било. С едно бързо движение я обърнах, така че да е с лице към мен. Плъзнах пръстите си по лицето й и отново впих устни в нейните, докато с другата си ръка нежно галех бедрото й.

111 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 03:07

Катерина Петрова

avatar
-Aма предполага се, че трябва да изглеждам като дете, не като....ученичка.Ти точно това си представи нали?-засмях се.
Честно казано идеята да изглеждам така, не беше никак лоша, но вече веднъж го бях правила и не смятах че ще е сладко да го повторя, но какво пък.
Не посмях да оспоря думите му иначе щеше да си тръгне, а не исках това, никога не съм го искала и няма да го поискам.За това и си замълчах, пък и целувките бяха толкова сладки, предпочитах тях от колкото да спорим.
Без да се замислям, какво правя, дръпнах одялото леко надолу и преместих докосванията си, върху члена му.Знаех че не беше редно, но исках да го докосвам, точно там.Не беше хубаво пак да го възбуждам, но какво да направя, не се сдържах около него, пък и обичах да му доставям удоволствие.
Преместих устните си по врата му, целувайки нежно, докато същевременно бавно обхванах члена му с едната си ръка, докосвайки малко по-грубо.Чух че дишането му се ускори, толкова беше сладък, когато едва успяваше да си поеме въздух.
-Искаш ли да спра?-прошепнах до ухото му и малко след това върнах устните си върху неговите.








112 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 04:36

Деймън Салватор

avatar
Защо ли си мислех, че просто кротичко ще ме целува, без да се опитва да ме възбуди? Беше невъзможно, разбира се и го знаех, но наистина си помислих, че този път няма да направи нищо. Просто си умираше да ме вижда възбуден и толкова безпомощен в ръцете й.
Как се предполагаше да й кажа да спре, като обожавах докосванията й? По дяволите, бяхме правили секс едва преди няколко минути, а тя отново ме възбуждаше.
- Не... не искам... да спираш.. - прошепнах.
Дишането ми се ускоряваше и колкото по-настоятелни ставаха докосванията й, толкова по-трудно ми беше да говоря. Облегнах главата си на дивана и затворих очи. Опитах се да си поема въздух, но тя май нямаше намерение да ми го позволи. Не стига, че докосванията й ме влудяваха, ами и не спираше да ме целува...
- Някой ден... съвсем ще ме... побъркаш... - поклатих глава и придърпах лицето й към моето, за да я целуна.

113 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 06:08

Катерина Петрова

avatar
Точно такъв отговор и очаквах да чуя от него, аз и нямах намерение по принцип да спирам, но ако го беше поискал щях да спра.Едва успяваше да диша, което ме мотивираше да продължавам да го докосвам по настоятелно.
Не казах нищо повече, макар че беше възможно наистина да го побъркам, но нямаше да е точно сега.Когато придърпа лицето ми към неговото за една секунда допрях устни до неговите и малко след това ги преместих по врата му.Целувах нежно, като от време на време включвах и езика си, продължих надолу към гърдите му.Колкото по надолу слизах толкова движенията ми ставаха по настоятелни.
Накрая преди да преместя устните си върху члена му спрях и го погледнах.
-Не си сдържай стоновете, моля те...-казах и се усмихнах.
До сега се опитваше да ги сдържа, а на мен това хич не ми допадаше, предпочитах да ги чувам.
Преместих устните си върху члена му, но нарочно в началото не включих езика си, а само устните.Обходих го целия с устни, докато нежно докосвах бедрата му.Секунда по-късно включих и езика си в малката игра, като отначало движенията бяха бавни, но постепенно ставаха малко по-бързи, докато не го поех целия....








114 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 16:10

Деймън Салватор

avatar
Ммм... колкото по-надолу слизаха целувките й, толкова по-настоятелни ставаха и движенията й... и толкова по-трудно ми беше да поддържам нормален ритъм на дишането си. Опитвах се да сдържа стоновете си и от части успявах. Но само от части. Правех го главно, за да продължа да я дразня, но...
Когато усетих устните й върху члена си беше невъзможно да продължавам. Пък и знаех, че обожава да чува стоновете ми, сама поиска да не ги сдържам. Истината беше, че в един момент не можех да го правя, дори да исках.
- Ммм... мамка му! - почти изкрещях.
Плъзнах пръстите си по косата й, галейки я съвсем нежно и отново облегнах главата си назад.
По дяволите, всеки път успяваше да ме накара да се предам. И то толкова лесно. Дори и да мислех да я спра, в секундата, което усетих устните й по тялото си, се отказах да го правя.
- По дяволите, Катерина...! - извиках отново, когато пое члена ми в устата си. Ъх... до кога щеше да продължава да ме побърква така?

115 Re: Апартамента на Кат! on Съб 29 Окт 2011, 16:46

Катерина Петрова

avatar
Поне спря да сдържа стоновете си, което си беше някакъв напредък.Усетих пръстите му по-косата си, но пък беше приятно, а и това че дишането му ставаше все по накъсано, бе като музика за ушите ми.
Когато чух как изруга и в примес с името ми ме накара за момент да отдръпна устни от члена му.Замених ги с ръката си, докато бавно с целувки се изкачих нагоре по тялото му.
-Толкова си сладък....безпомощен....А стоновете ти...ммм....толкова хубави....-говорех тихичко до ухото му, като накрая леко го захапах.
-Кое от двете искаш....да продължа или....да ме имаш...?-казах тихичко срещу устните му, като накрая го целунах.
Продължавах да го докосвам настоятелно и всяко движение ставаше все по-бързо, но след целувката забавих нещата.Не му дадох шанс да говори вместо това върнах устните си върху члена му.
Допрях ги леко до главичката му, а след това прокарах език по нея.Няколко бързи кръгови движения и отново го поех между устните си, като този път отначало движенията ми бяха бавни, но рязко смених това с доста по-бързи, като на няколко пъти го поемах целия, за няколко секунди.








116 Re: Апартамента на Кат! on Нед 30 Окт 2011, 17:46

Деймън Салватор

avatar
Ама тя как си мислеше, че мога да я спра, когато правеше така?! Че аз дори не можех да говоря, какво остава да направя нещо, за да я спра. Пък и така като гледах, тя нямаше особено голямо намерение да спира, дори да й кажа да го направи. Прекалено много й харесваше да ме измъчва.
- Ммм... не... - се изплъзна от устните ми.
- ... не спирай... не... искам ... да спираш... мамка му... - успявах едва да говоря.
Дишането ми беше учестено, от устните ми излизаха какви ли не стонове, дори не бях сигурен, че казаното е прозвучало логично, тъй като и мислите си не можех да подредя като хората.
Исках я, но не исках да спира. Това, което правеше беше толкова хубаво. После щях тъпкано да й го върна, но сега бях напълно безпомощен.
Единственият проблем беше, че нямаше да издържа още дълго така...
- Кат... миличка... ако не... спреш... ще... ммм... по дяволите... - изкрещях накрая.

117 Re: Апартамента на Кат! on Нед 30 Окт 2011, 18:28

Катерина Петрова

avatar
Стоновете му само ме стимулираха да продължа с всичко това, но и не само те, харесваше ми да го правя.Толкова лесно се предаваше под всяко мое движение, а това че можех да го докарам до такова положение, беше повече от страхотно.
Продължих да го измъчвам с език и устни и не само, но преди да изкрещи отново, замених устните с ръката си.Движенията ми бяха много по-бързи от преди малко, беше ми ясно че няма да издържи още дълго.
И не сгреших малко след това, го чух как изкрещя и секунда по-късно бе свършил.Леко докоснах корема му с устни и продължих нагоре по тялото му, докато не стигнах врата му.Едва дишаше, което ме накара да се усмихна.
-Ммм...по-добре ли се чувстваш?-прошепнах тихо до ухото му и накрая целунах врата му.
Не беше добра идея да го възбуждам, но какво пък поне той беше задоволен.








118 Re: Апартамента на Кат! on Пон 31 Окт 2011, 03:37

Деймън Салватор

avatar
Трябваха ми няколко минути, за да пооправя дишането си. И когато най-после успях да си поема въздух нормално побързах да разменя местата ни. Бутнах я да легне на дивана, а аз се настаних върху нея.
- Чувствам се повече от добре. Невероятна си. - усмихнах се и допрях устни до нейните.
- Нали не си мислеше, че ще те оставя да се измъкнеш? - подсмихнах се и отново я целунах, като същевременно плъзнах едната си ръка по вътрешната част на бедрото й. Докосвах нежно и бавно преминавах нагоре, докато накрая не достигнах целта си. Преместих устните си по врата й. Знаех, че за да не усеща гъдел, трябва да я възбудя, затова бавно започнах да я докосвам.
- Не искам дори да се опитваш да ме спреш. Защото няма да спра. Просто искам да чувам стоновете ти, скъпа моя. - прошепнах до ухото й.
- Става ли? - подсмихнах се и продължих с целувки надолу към гърдите й, като докосванията ми станаха малко по-настоятелни.

119 Re: Апартамента на Кат! on Пон 31 Окт 2011, 05:15

Катерина Петрова

avatar
Знаех си че ще ми го върне тъпкано, за дето направи така.Беше въпрос на време да го направи.И когато си разменихме местата, потвърди теорията ми.
-Силно се надявах да не направиш това.-казах тихичко след целувката.
Усетих ръката му по-бедрото си, което накара тялото ми да потръпне от докосването, знаех какво ще последва, но не можех да го спра.Пък и да опитвах да го направя, нямаше да спре.От устните ми се изплъзна тихичък стон, когато усетих ръката му между бедрата си.
Целувките по врата ми, в момента изобщо не ме гъделичкаха, дори напротив, възбуждаха ме.
-Ммммхм.-казах единствено в отговор на въпроса му.
Всичко което правеше беше адски възбуждащо, а и дишането ми се ускоряваше с всяка изминала секунда.Исках нещо преди да продължи с малкото си изнезание и смятах да го получа.Хванах брадичката му и върхах устните му срещу мойте.
-Целуни ме....после....прави...каквото....ох...искаш...-една успях да кажа, докосванията му ме изкарваха извън равновесие и беше малко трудно да говоря.








120 Re: Апартамента на Кат! on Пон 31 Окт 2011, 06:34

Деймън Салватор

avatar
Приближих се до устните й и я целунах.
- Ммм... обичам те... - усмихнах се и отново я целунах.
- Обожавам да те виждам така... толкова възбудена...
След всяка дума докосванията ми ставаха по-настоятелни.
Нямах намерение да я оставя дори за секунда да си поеме дъх, така че продължих с целувките по гърдите й. Включих и езика си, докосвайки зърната й. Подразних я, точно преди да ги засмуча. Малката ми игра продължи още известно време, а след това разходих устните си по корема й. Махнах ръката, с която до преди малко я докосвах и я преместих по тялото й. Плъзнах езика си от пъпа й надолу, но точно преди да достигна целта си се отдръпнах. Спуснах се малко по-надолу и обсипах с целувки бедрата й. На няколко места дори леко я одрасках със зъби. От време на време плъзвах езика си между бедрата й, но веднага след това връщах устните си или по корема й или по краката й.
Но беше време да спра да я измъчвам. Леко пъхнах ръцете си под дупето й и повдигнах таза й. Отначало започнах леко да я дразня с език, но после станах по-настоятелен. Движех езика си все по-бързо върху клитора й, докато леко стисках дупето й.
Исках да я поизмъча възможно най-дълго, както тя правеше с мен, затова няколко секунди по-късно преместих устните си по бедрата й. Дадох й време да си поеме глътка въздух, но и това не продължи дълго. Още няколко целувки по кожата й и се върнах към сладката си игра...

121 Re: Апартамента на Кат! on Пон 31 Окт 2011, 07:10

Катерина Петрова

avatar
-Аз... също....те...обичам...-казах след целувката.
Как нямаше да му харесва да ме вижда така възбудена?!Харесваше му толкова колкото й на мен, когато го докарвам до такова състояние и беше разбираемо.
Колкото и да ми се искаше да бъда тиха и да не издавам нито звук, беше невъзможно, при положение, че в момента ме докарваше до състояние на лудост с всяко нещо което прави.Стоновете се изплъзваха от устните ми, все по-силно с всяко следващо негово движение.
Усещайки устните му по бедрата си и между тях тялото ми се извиваше след всяка следваща целувка.Това негово дразнене, наистина беше мъчение.Но когато си мислех че наистина вече ще продължи с това малко изтезание, премести устните си между бедрата ми, а това че ръцете му леко стискаха дупето ми.....
-Деймън!!!!-не се сдържах и изкрещях.
По дяволите, толкова беше хубаво това което прави и с всяка секунда засилваше желанието ми да го имам, но знаех че няма да го получа.Щеше да ме измъчва до последно, пък и преди известно време бяхме правили секс, така че беше нормално.
Опитах се да нормализирам дишането си, когато премести устните си по бедрата ми, но за жалост това не се получи, а и малко след това продължи с играта си...
-Мамка му!-този път не изкрещях толкова силно, но пък ми беше достатъчно трудно да дишам.
-Моля...те....спри....за...малко....преди...да....свърша...








122 Re: Апартамента на Кат! on Пон 31 Окт 2011, 07:28

Деймън Салватор

avatar
За секунда се отдръпнах, когато чух последните й думи. Беше толкова сладка толкова безпомощна. Оставих й едва няколко секунди, за да си поеме дъх. Нямах намерение да спирам и да й позволя да се вземе в ръце и да ме спре. Не, че вярвах, че ще го направи, но все пак можех да очаквам всичко от нея - дори това.
Скоро след това отново възобнових играта си. Не й оставаше много, знаех го, но точно това беше и целта ми от самото начало. Този път движенията с езика ми бяха още по-бързи. Бавно преместих ръцете си върху гърдите й, докосвайки я нежно...
Няколко минути по-късно, когато беше свършила, се изкачих се целувки обратно до устните й. Целунах я по бузата и легнах до нея, като я прегфърнах.

123 Re: Апартамента на Кат! on Вто 01 Ное 2011, 02:23

Катерина Петрова

avatar
Добре де поне спря за малко, беше достатъчно да си поема глътка въздух, но разбира се отпуснатото ми време не беше кой знае колко.
Малко след това поднови играта си, разбира се беше уникално това което прави с езика си.
Дишането ми отново се учести и то прекалено бързо, без да се замислям особено стоновете се изплъзваха от устните ми, доста по-силно.
Знаех, че няма да издържа, още дълго, беше ми пределно ясно, особено с това което правеше в момента, а и нежните му докосвания не ми помагаха особено.
-Мамка му...Деймън!-не се сдържах и изкрещях.
Малко след това, докато се опитвах да нормализирам дишането си, Деймън легна до мен и ме прегърна.Колко беше сладък само..до преди малко беше възбуден, а сега изглеждаше наистина сладко.
-Беше...наистина невероятен...-прошепнах тихичко до ухото му и малко след това го целунах.Не можех да стоя далеч от тези устни, не за прекалено дълго време.








124 Re: Апартамента на Кат! on Вто 01 Ное 2011, 11:02

Деймън Салватор

avatar
- Мхм... - едва се усмихнах преди да усетя устните й върху моите.
Ах, тези целувки. Как можех да стоя дълго далече от тях, като ги обичах толкова много? Обожавах устните й и всичко останало в нея.
Прокарах пръсти по лицето й, докосвайки я много нежно.
- Сладурче... - усмихнах се.
Притиснах я по-силно към мен и допрях устни до рамото й. Беше толкова приятно да я усещам толкова близо до себе си, да знам, че е в прегръдките ми.
- Ммм... знаеш ли, че си прекрасна? - подсмихнах се.
Продължавах да разхождам пръстите си по корема й.
- Прекрасното ми момиче. - на лицето ми заигра доволна усмивка.
- Обичам те... - отново впих устни в нейните.

125 Re: Апартамента на Кат! on Вто 01 Ное 2011, 15:32

Катерина Петрова

avatar
Беше толкова сладък, което е мил.Когато ме докосваше толкова нежно, а и начина по които ме прегръщаше беше просто уникален.И да ми се искаше да споря с него, не можех не и когато е толкова мил.
-Ммм...казвал си ми го не веднъж.-усмихнах се и леко докоснах устните му с пръсти.
Бяха толкова меки и примамливи, че едва се държах далеч от тях.Можех да седя цял ден така, сгушена в него, да го докосвам и целувам.Наистина беше адски приятно.
Не успях да кажа нищо повече, когато усетих устните му върху мойте.Просто се отдадох на сладката целувка, която последва.
-Ненаситник...-измърморах след целувката.
-Но пък за сметка на това...те обичам много, много, много...-всяка дума бе придружена с целувка.Накрая се усмихнах доволно и свъсем лекичко се надигнах, като се подпрях на едната си ръка.
-Обожавам да си прекарваме така времето.Да те целувам...да те докосвам...не говоря за секс, просто... цялата тази нежност е наистина опияняваща.-докато говорех прокрахах пръсти през косата му, накрая се заиграх с едно малки кучирче.
-Искаш ли да заминеш с Катрин?Виж ако искаш върви, няма да те спра.Знаеш, че съм против това, но ако наистина го искаш...няма проблем.-лекичко допрях устни до бузата му и се усмихнах, но продължавах да си играя с косата му.








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 5 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите