Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 7 от 7]

1 Апартамента на Кат! on Сря 17 Авг 2011, 01:26

Катерина Петрова

avatar
First topic message reminder :

Дневната + бара(в едно):



Кухня:


Спалня:


Стая за гости:


Баня и тоалетна:


Тераса:

Spoiler:

Честър





Последната промяна е направена от Катерина Петрова на Съб 14 Яну 2012, 15:33; мнението е било променяно общо 5 пъти









151 Re: Апартамента на Кат! on Чет 15 Дек 2011, 14:45

Катерина Петрова

avatar
Разбира се още след като потеглихме ме остави за известно време да
съм пред него.Беше ясно, че няма да спечеля, така де поне този път, а и колата беше много по-бърза от мотора така че нямах шанс.
Когато ме изпревари беше ясно че това маалко съзтезание беше приключило.Когато пристигнах пред сградата, той вече се беше облегнал на капака и се усмихваше доволно.Добре де не обичах да губя ама хич.
А и малките шегички ме дразнеха повече от всякога.Спрях мотора и слязох.Сваляйки каската, думите му още повече ме раздразниха.Не стига че ми натякваше че загубих ами бил си заслужил нещо.
Е, въпреки всичко не се отдръпнах когато ме целуна, а и как можех да се отдръпна като обожавах устните му.
Но след целувката и поредната му малка подигравка, ме ядосаха още повече.Вървейки към апартамента спрях рязко и не помръднах.
-Такова мотористче ще ти дам...-казах през зъби и пуснах ръката му.
Минах покрай него и го изгледах леко накриво, но се запътих към апартамента.Знаех че ще ме последва.
Когато стигнах до вратата на апартамента изчаках точно две секунди и се обърнах назад и разбира се Деймън беше зад мен.
-Не се подигравай, че загубих иначе си напът да отнесеш каската.-измрънках и отключих вратата.
И разбира се първото нещо което видях беше как Честър се затича от хола към мен.За малко не ме повали с неговата радост, но пък беше хубаво да го видя,а и ми липсваше честно казано.
-Здравей, красавецо.-казах с усмивка и го почесах зад ушичките.
Той разбира се излая и се засили към Деймън, като доста старателно го облиза по лицето.Не можах да сдържа смеха си, поне Честър му го връщаше по-доста интересен начин.
-Тази гледка просто е незаменима.Е, явно си заслужи и едно здраво облизване от Честър за дето спечели.-казах през смях.
След като кучето се дръпна от Деймън отидох при него и прокарах пръсти по устните му, който за щастие не бяха в лигите на Честър.
-Е, шампионе гледай пак да победиш следващия път.-усмихнах се и лекичко допрях устни до неговите.








152 Re: Апартамента на Кат! on Чет 15 Дек 2011, 21:24

Деймън Салватор

avatar
- Е, стига де... - измрънках, когато ме подмина.
Добре де, не трябваше да я дразня, но пък... защо го приемаше толкова зле? Не беше първият път, когато го правя, така че...
Все пак я последвах и когато отвори вратата Честър се появи. Естествено облиза лицето ми.
- Лигльо. - засмях се.
Преди да успея да изчистя лицето си от лигите на Честър, Кат дойде при мен. И разбира се, трябваше да се заяжда. Е, така или иначе трябваше да ми го върне по някакъв начин. След като отдели устни от моите, обвих ръце около кръста й и я дръпнах към мен.
- Много си доволна, че ме олигави, нали? - подсмихнах се.
- Не се сърди, не ми харесваш сърдита, любов моя. Съжалявам, че се шегувах с това, че загуби. - съвсем леко допрях устни до нейните, след което се отдръпнах.
Изтрих лицето си от лигите на Честър и върнах вниманието си върху Кат.
- Върви да се облечеш. С лигльото ще те чакаме в хола. - усмихнах се и отидох до хола, а кучето ме последва. Настаних се на дивана, а той седна до мен. Протегнах ръка и започнах да го галя по главата, докато чакахме Кат да се върне.

153 Re: Апартамента на Кат! on Пет 16 Дек 2011, 09:49

Катерина Петрова

avatar
Как да не бях доволна като Честър си връщаше и от моя страна за дето спечели, а и беше удивителна гледка когато го лигави така че бяхме квит.
Сега пък и не му харесвах сърдита.Е, от време на време се случваше да ме види и сърдита, но разбира се беше само моментно.
-Не се сърдя вече, скъпи.-казах след целувката.
Ама те двамата просто си бяха страшна гледка когато са заедно, а и Честър вече го харесваше, което беше най-важното поне се спогаждаха.
-Не ми давай зор де.-засмях се и се отправих към спалнята.
Разбира се Честър се беше погрижил да разхвърля цялото легло и беше разнеснесал чаршафите и възглавниците из цялата стая.Много мразех когато прави така, а и трябваше да оправям след него.
-Честър!-извиках, но разбира се той не се появи.
По-късно щях да оправям стаята, пък и сега Деймън ме чакаше така че.
Отворих гардероба и извадих една плажна рокля оставих я на леглото и съблякох тази която носех.
Извадих и чифт баски и го облякох първо него след това роклята.Намерих и подходящите обувки и почти бях готова, като изключим че трябваше да взема някой неща.Все пак не смятах да се прибирам цялата в пясък, така че.Взех една чанта, сложих в нея две кърпи и само това.
Минута по-късно се върнах в хола, където намерих Деймън и Честър до него.Усмихнах се и се приближих до дивана и леко допрях устните си до тези на Деймън.
-Е, какво мислиш? Да се преобличам ли или няма нужда?-засмях се и върнах вниманието си върху Честър, който ме гледаше невинно.
-Не ме гледай така, а разкарай чаршафите от пода.Знаеш къде е коша за пране, така че заминавай веднага или няма да излезем!-почти изръмжах насреща му.
Няколко секунди по-късно Честър стана от дивана и изчезна в спалнята.Върнах вниманието си върху Деймън и се усмихнах.
-Извинявай за това...-казах тихичко и отново го целунах.








154 Re: Апартамента на Кат! on Съб 17 Дек 2011, 07:42

Деймън Салватор

avatar
Чух, че по едно време Кат извика по Честър, но нито той обърна особено внимание, нито аз. Сигурно пак беше направил някоя поразия, но беше нормално. Доста време бе прекарал сам.
- Май я ядоса, а? - побутнах го и се засмях.
Няколко минути по-късно се появи. Ммм... изглеждаше адски секси с тази рокличка. Преди да успея да отговоря на въпроса й, тя се разкрещя на Честър. Не ми се искаше да съм на негово място в момента, но пък беше толкова забавен, особено когато се изниза в спалнята.
- Горкото кученце. - поклатих глава.
След като ме целуна, я бутнах на дивана и се настаних върху нея.
- Не се извинявай на мен. Виж горкия Честър колко беше уплашен. Той заслужава извинение. - подсмихнах се и допрях устни до нейните.
- И... между другото... красива си. Няма нужда да се преобличаш. Е... - замълчах за момент и прокарах пръсти по презрамките на роклята.
- ... нямам нищо против да си без рокля, но... и с нея си ужасно секси. - усмихнах се доволно и отново я целунах. Бавно преместих устните си по врата й. Няколко целувки и се отдръпнах, иначе пак щеше да се разсмее. Не, че беше лоша идея, но не й допадаше особено да я гъделичкам.
- Та, какво толкова лошо направи Честър, та се държа така с него?

155 Re: Апартамента на Кат! on Нед 18 Дек 2011, 13:51

Катерина Петрова

avatar
А да горкото кученце, защото не му се налагаше той да чисти след него, иначе хич нямаше да е горкото.Но като се замисля, май нямаше да му направи такова впечатление.
Когато ме бутна на дивана не се сдържах и се засмях.И въпреки че бях ядосана на Честър в момента, никак не мислех за него, а и Деймън беше палав.Не че аз не бях виновна за това, но все пак.
-Не му дължа на него извинение.-казах след целувката и се усмихнах.
Тъкмо си мислех че ще каже да се преобличам и наистина нямаше да излезем от апартамента ако се налагаше да обличам нещо друго, поради простата причина че нямаше да се сдържа да стоя далеч от Деймън още дълго.
-Ах ти палавник, такъв.-казах преди отново да ме целуне.
Беше толкова сладък, но ако продължавахме така наистина нямаше да отидем никъде.Не че не исках точно това, но все пак щяхме да се разходим и да закусим заедно така че трябваше да съм кротка.
Сдържах се да не се разсмея, когато започна да целува врата ми, знаеше че ме е гъдел, но въпреки това адски много обичаше да ме дразни.
Когато най-накрая спря прокарах пръст по устните му и лекичко допрях устни до неговите.След което се усмихнах доволно.
-Ъххх... не ми напомняй... Не знаеш на какво прилича спалнята.Няма да се учудя ако и в кухнята е направил някоя поразия.Знам че му липсвам ама няма нужда да ми съсипва чаршафите.-последното изречение го казах малко на по висок глас.
Няколко секунди по-късно и Честър се появи в хола, с подвита опашка.Е, не трябваше да му се карам чак толкова, но все пак не обичах да прави поразий.Лекичко се надигнах, като се подпрях на лактите си и целунах Деймън по бузата.
-Такова си ми сладурче...-усмихнах се и върнах вниманието си върху кучето.
-Хайде ела тук, пакостник такъв.-подсмихнах се.
След като се домъкна до дивана го почесах зад ушичките.Двамата с Деймън бяха толкова очарователни и не можех да им се сърдя, че направо си беше престъпление.Никак не беше честно.
-Донеси си кайшката и да излизаме.-измрънках на кучето след което погледнах Деймън.
-Знам че предпочиташ да ме оставиш и без роклята и да не излезем никъде, но ще имаш тази възможност маалко по-късно, палавнико.-подсмихнах се и го целунах.








156 Re: Апартамента на Кат! on Нед 18 Дек 2011, 21:10

Деймън Салватор

avatar
- Ако бях на негово място, щях да направя същото. Все пак го остави толкова време сам, нормално е да прави такива неща. Пък и трябва да си му благодарна, че не ти е сърдит. А ти вместо да му се порадваш, му се караш. - поклатих глава.
Когото Честър се появи не се сдържах и се разсмях. Изглеждаше толкова виновен. Наистина не беше честно да му се кара толкова много. Вярно, че не е трябвало да разхвърля в спалнята, но...
- Виж какво си му направила... - промърморих, докато кучето се приближаваше до нас.
Е, когато му се порадва веднага започна да маха с опашка и за секунда реших, че пак ще ни олигави, но не. Вместо това изчезна, за да си донесе каишката.
- Ти си виновна, че искам да те оставя без рокля. Толкова си... мммм... секси. Изкушавам се да те съблека още сега. И честно казано, не съм сигурен дали няма да го направя, ако Честър се забави още малко с тази каишка. - подсмихнах се, леко я бутнах, така че отново да легне и впих устни в нейните.
Е, докато кучето се появи. можех да я целувам. Макар че, ако продължавах така вероятността да не излезем ставаше все по-голяма, но не можех да се сдържа, пък и обожавах устните й.
Няколко секунди по-късно Чес се появи и разбира се излая, когато не му обърнахме внимание. Без да отделям устни от тези на Кат се протегнах и взех каишката от устата му. Това го накара да поспре за малко, но много скоро започна да ме побутва с муцуна. Естествено, че нямаше да ни остави и може би от една страна беше по-добре. Все пак се отдръпнах от Кат и седнах на дивана.
- Ужасен си. - погледнах към Честър.
- Защо винаги ми съсипваш нещата, а? Ако мислиш и на плажа така да правиш, няма да те вземем с нас. - поклатих глава.
Когато му сложих каишката станах от дивана и подадох ръка на Кат, за да се изправи и тя.
- Надявам се, че си готова да тръгваме. - усмихнах се.

157 Re: Апартамента на Кат! on Пон 19 Дек 2011, 15:34

Катерина Петрова

avatar
-Добре де, добре де...не беше честно да му викам...-измрънках.
Имах чувството че двамата се подкрепяха като първи приятели, а това не беше никак честно и до някъде се радвах, че Честър не може да говори.
Е, когато си поиграх с него, беше вече доволен така че не му бях направила кой знае какво.А и вече беше весел, това беше най-важното.
-Ауу значи още по-добре ще е ако се забави.-казах с доволна усмивка преди да ме бутне да легна отново.
Когато ме целуна отново, без да се замислям пъхнах ръцете си под тениската му, докосвайки съвсем нежно гърба му.Ако продължавахме с целувките и с това да правя каквото си искам с него, нямаше да мръднем от тук.
И разбира се малко по-късно и Чес се появи, жаден за внимание както винагаги.Никак не беше честно така да ни прекъсва, но пък ако не беше той нямаше да отидем никъде.
След като Деймън седна на дивана се засмях гледайки ту него ту кучето и особено на репликите на Деймън.
-Скъпии... не му се карай.. -казах докато се изправях.
Тъкмо когато се изправих от дивана взех каишката на Чес от ръката на Деймън, знаех какво ще последва ако бях целунала Дей докато държи каишката.
-Ммммм.... всъщност не съм...-казах и пехапах за момент долната си устна, като секунда по-късно впих устни в неговите.
Никак не ми се тръгваше, исках просто да се насладя на целувките му, дори и ако това означаваше да го съблека още тук.Знаех че малкото диване няма да ми позволи, но все пак.
Отдръпнах се от Деймън и погледнах към кучето което почти през цялото време ме побутваше с лапичка.
-Ама ти наистина си жаден за внимание....-казах и се усмихнах.
-Тръгваме когато решиш, скъпи.








158 Re: Апартамента на Кат! on Пет 06 Яну 2012, 16:28

Деймън Салватор

avatar
След като тръгнахме от плажа, отидох с Кат и Честър до апартамента, както обещах. Пък и още известно време, прекарано с нея беше възможност, която не можех да отхвърля. По пътя Чес не ни ръмжа, макар на няколко пъти да спирах, за да я целувам. Ама как можех да се въздържа? Обичах устните й... обичах целувките й. Пък и трябваше да наваксам за няколко часа напред.
Когато влязохме в апартамента Честър изчезна в спалнята. Използвах момента и дръпнах Кат към мен, като отново впих устни в нейните.
- Такова си ми сладурче. - подсмихнах се доволно.
- За протокола... и ти ще ми липсваш, любов моя. - погалих лицето й.
- Ужасно много... - отново впих устни в нейните и докато целувката траеше, чух че Честър изръмжа. Явно все пак се беше появил отново.
- И ти ще ми липсваш де. - засмях се и клекнах до него, като го погалих.
- Скъпа, сигурна ли си, че не искаш да помогна с нещо за довечера?

159 Re: Апартамента на Кат! on Съб 07 Яну 2012, 05:25

Катерина Петрова

avatar
По пътя към апартамента Честър не ръмжа което си беше жив напредък за него.Но пък явно идеята да дойде с мен му харесваше, а и напоследък не можех да му обърна внимание.Когато спирахме и Деймън ме целуваше беше още по-хубаво.Обожавах когато прави така, а и обичах устните му, чак се чудех как ще издържа няколко часа без тях.
Когато влязохме в апартамента, оставих чантичката на пода, а Честър изчезна към спалнята.Щеше да направи някоя поразия, но пък тази мислъл изчезна в момента в който усетих устните на Деймън върху моите.
-Ммм... красавецо, не знам как ще издържа докато се видим.-казах тихичко преди отново да ме целуне.Но този път чух че Честър изръмжа разбира се нямаше как да ни позволи да се порадваме един на друг поне не за сега.
-Сигурна съм, скъпи.Не се притеснявай, аз ще се оправя със всичко ти се погрижи за филма....иии...Серена.Не ми се ще да я виждам, поне не за сега.-усмихнах се и леко погалих лицето му след което погледнах към спалнята.
Имаше мокри отпечатаци по пода от лапичките на Честър.Само се надявах да не е скочил на леглото.Погледнах към него и го погалих.
-Ахх, ти... минал си през банята, а?-засмях се и го почесах зад ушичките.
-Е, ще се отървеш от мен за няколко часа.Тъкмо да си починеш, че кой знае колко ти е писнало всичко това... така де да се караме имам впредвид.-засмях се и в следващата секунда бутнах Деймън на пода.
Настаних се върху него и се усмихнах доволно след което, впих устни в неговите.Няколко секунди по-късно се отдръпнах от устните му и се изправих.
-Ако продължавам така няма да тръгнеш скоро....Не че идеята не ми допада, но съм любопитна.








160 Re: Апартамента на Кат! on Съб 07 Яну 2012, 06:33

Деймън Салватор

avatar
Вярно ... Серена. Нямаше да е проблем да я накарам да ни остави, но щеше да е проблем да я кажа, че Кат знае за целувката. Пък и не ми се мислеше какво ще стане ако двете се видят. Така де, какво Катерина ще направи... Беше й адски бясна, а това нямаше да доведе до нищо хубаво.
- Ще се погрижа за Серена, спокойно. - усмихнах се.
- И все пак... не я мрази толкова много... - допрях устни до челото й.
- Хей не е... - преди да успея да довърша се озовах на пода. Нямаше как да не се засмея на това, но устните й бързо прекъснаха смеха ми. Но когато се изправя се намръщих. Ама аз исках да си я целувам. Никак не беше честно да прави така.
Изправих се и я дръпнах към мен.
- Не ми е писнало. Не ми харесва да се караме, но няма как да ми писне да съм с теб... та дори и да се караме. - усмихнах се и я целунах.
- Добре, тръгвам. Ще те чакам вкъщи, красавице. И теб, пакостнико. - погледнах към Честър и се засмях.
- До довечера. Обичам те. - целунах я набързо и излязох.
Ако не го бях направил щях да остана и да си я целувам още доста дълго време, а трябваше да се приготви за довечера... както и аз.

161 Re: Апартамента на Кат! on Съб 07 Яну 2012, 18:18

Катерина Петрова

avatar
А да бе сега пък не я мрази много.Как лък не! Ако си мислеше че толкова лесно щях да забравя за това жестоко се лъжеше.Беше по-добре да не я виждам иначе бях сигурна че ще я одера жива, което не биваше да става.
Но въпреки това не казах нищо, не смятах пак да започваме да спорим, което само щеше да развали всичко.
Видях го как се намръщи когато се изправих, но пък ако продължавах така до никъде нямаше да стигнем.А определено бях любопитна, така че щеше да му се наложи да изчака докато се видим.
Но разбира се когато се изправи, ме дръпна към него.Усмихнах се когато чух думите му, точно преди да ме целуне.Беше такова сладурче, че не ми се искаше да ходи никъде.
-Мммм....до довечера скъпи.И аз те обичам.-казах преди да излезе от апартамента.
Преди да се осъзная бях останала сама с Честър, а наоколо беше тихо, чуваше се само дишането на Честър.Тези няколко часа щяха да бъдат пълно мъчение, но пък бях и нетърпелива.Огледах се и се запътих към кухнята, сложих на Чес да яде и се заех да пооправя апартамента.
След половин час чистене и подреждане всичко светеше, оставаше само да се наглася и да се изкъпя, както и трябваше да изкъпя и Чес.
-Хайде сладур.Тичай в банята.-засмях се и когато изчезна в спалята, пуснах телевизора колкото да не е прекалено тихо в апартамента.
След секунда влязох в банята и се заех първо да изкъпя Честър.Разбира е през цялото време ме мокреше, закачаше се и ме пръскаше с вода и когато най-накрая приключих с него бях по-мокра от всякога.Той бързо се изниза в спалняа, а аз от своя страна съблякох мокрите дрехи и се изкъпах.
Не знам колко време бе минало, но когато излязох от банята часът минаваше пет.Което означаваше че имам един час да се наглася и да мина през ресторанта.
Не ми отне много време.Избрах черна къса рокля и кожено яке и перфектните обувки за това, накрая като за капак огромни очила. Когато бях готова взех кайшката на Честър сложих му я, преди да изляза си сложих червено червило и бях готова.Е, разбира се взех в отделна чанта дрехи в който да се преоблека както и бельо.
Бе вече пет и тридесет, а не исках да закъснявам.Преди да изляза се обадих да паркират колата пред входа.Няколко минути по-късно се Честър се настани на седалката до мен, затворих му вратата и потеглихме първо към ресторанта.








Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 7 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите