Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Оливър Куин

avatar
Хол:


Кухня:


Спалня:


Баня:


Тоалетна:

Оливър Куин

avatar
След като изписаха Ванеса от болницата, с инвалидна количка я заведох в новия ни дом:
- Харесва ли ти, купих го наскоро - казах аз и й помогнах да се изправи. Тя се разходи из апартамента.След това легнахме на спалнята:
- Най- после вкъщи, а ? - засмях се аз и след това я целунах.
- Предстои ни една прекрасна година.- допълних аз
- Затова бързо се възстановявай - запътих се към другата стая, но се сетих че тя всъщност не беше наясно с всичко за Зелената Стрела:
- Искаш ли да поговорим за мен? - попитах аз....

Ванеса Абрамс

avatar
След като ме изписаха от болницата Оливър ме заведе в новото ни жилище...
- Харесва ли ти, купих го наскоро - каза той и ми помогна да се изправя понеже бях на инвалидна количка, след което допълни:
- Най - после вкъщи, а ? - Предстои ни една прекрасна година, затова бързо се възстановявай.
Погледнах го и се усмихнах...
- Искаш ли да поговорим за мен? - попита той...
- Ами...не знам какво да ти кажа...Ти си той...всъщност ти си Зелената Стрела нали? Аз мисля, че зная всичко, или не... - зачаках отговор, но след малко продължих:
- Ти спасяваш хората от такива като онези злодеи, които ме простреляха...И още ли има? - попитах аз и го погледнах съвсем спокойно...Вече не се тревожех...

Оливър Куин

avatar
- Ти спасяваш хората от такива като онези злодеи, които ме простреляха...И още ли има? - попита тя.
Тя си обясняваше почти всичко само че забравяхме подробността че бях вампир.Трябваше да й покажа кой съм наистина:
- Ела ще ти покажа нещо - хванах я за ръката и я заведох в хола. Под масата имаше незабележими шкафчета в които аз държах аптечки с кръв.
Извадих една. Бутнах Ванеса по надалеч от мен. Отворих аптечката и целия ми вид стана вампирски. Кучешките ми зъби станаха огромни и вените по очите ми изкочиха. Започнах да пия от кръвта...
След като се напих затворих празната аптечка,захвърлих я настрани и зачаках реакцията на Ванеса....

Ванеса Абрамс

avatar
- Ела ще ти покажа нещо - каза Оливър и ме заведе в хола...Изпод масата извади някаква банка с кръв и.......Ето това вече ме шокира, стоях и го гледах...това не беше той, не, не исках да го повярвам...Куин беше вампир...Имаше...Той беше с огромни зъби и...той беше друго същество...След известно време захвърли банката с кръв и ме погледна. Стоеше си там като вампир, но аз вече не бях уплашена...
- Оливър - едвам промълвих аз - Оливър, ти си вампир...отидох до него и докоснах рамото му, след което мигновенно се преобрази в човек.
- Аз ще те изслушам...как стана това??? - Гледах сякаш това беше шега, защото не вярвах в такива неща до този момент...
- Ще поговорим ли? - Попитах аз, след което седнахме на дивана...

Оливър Куин

avatar
- Ще поговорим ли? - попита тя.И след това аз започнах:
- Преди да умре Катерина, знаеш коя е тя нали?...Бях на банков обир, отново, но тогава бях просто човек с амбиции. бандитите откриха огън по мен.успях да се справя с тях, но докато се прибера изгубих страшно много кръв. Не си чувствах тялото. Катерина не знаеше какво до прави, нямаше избор и ми даде да пия от нейната кръв, а когато пиеш вампирска кръв ставаш вампир- обясних аз.
- Съжалявам, че съм такова чудовище, Ванеса - промълвих аз.
- Ще разбера ако искаш да страниш от мен вече - едвам изрекох тези думи когато тя ме прекъсна...

Ванеса Абрамс

avatar
- Съжалявам, че съм такова чудовище, Ванеса...Ще разбера ако искаш да страниш от мен вече...
- Хей, Оливър, независимо от всичко и всички, аз съм с теб. Макар че реагирах зле на новината за Зеления...Виж, аз не знаех кой си наистина. Дори си мисля, че не съм те поднавала достатъчно. Съжалявам за всичко и това което искам да ти кажа е че любовта ми към теб е по - силна от всичко останало. Не се страхувам от предстоящото, защото знам, че ти си с мен - хванах го за ръката и силно го стиснах...
- Аз няма да се откажа толкова лесно, ще се борим двамата заедно. Винаги съм зад теб и не мисли, че аз те смятам за чудовище...Това как изглеждаш и в какъв се превръщаш понякога...Това няма значение, аз знам кой си, знам какъв си тук, отвътре - сложих ръка на сърцето му...Усещах пулса му - беше много учестен, но продължих:
- Не може да ме спре това, че си вампир със суперсили...Още по - добре...винаги ме е влечало необикновенното - казах аз и се засмях - Оливър, обичам те...

Оливър Куин

avatar
-Обичам те Оливър- прошепна ми тя.
- Обичам Ванеса - отвърнах аз и я целунах.След това тя се отпусна в мен на дивана, а аз хванах дистанционното управление и включих телевизора. Преминах през няколко глупави канала на които изобщо не обръщах внимание:
- Не знам какво щях да правя без теб Ванеса - казах аз.
- Благодаря ти че ме приемаш такъв какъвто съм.- в този момент се чуха спирачки и силен сблъсък. Най вероятно имаше катастрофа.Намръщих се, а Ванеса ме погледа:
- Аз.ъмм.. - промърморих аз и посочих към вратата..
- Не този път няма да отида искам да стоя тук с теб - заключих изречението и се облегнах на дивана когато тя промълви нещо...

Ванеса Абрамс

avatar
След всичко това Оливър също ми каза, че ме обича, целуна ме...
- Не знам какво щях да правя без теб Ванеса.Благодаря ти че ме приемаш такъв какъвто съм...
Изведнъж се чу звук от набиването на спирачки. Куин ме погледна:
- Аз.ъмм.. Не този път няма да отида искам да стоя тук с теб - каза той убедително и се облегна назад.
- Не Оливър, ти трябва да отидеш, твое задължение е. Поел си риска и отговорността да бъдеш Зелената Стрела. Това, че си с мен не искам да те кара да спреш да спасяваш хора...Хайде тръгвай, може да има пострадали - го убеждавах аз. Той ме погледна и се усмихна...

Ванеса Абрамс

avatar
След парка и след интересните случки с момичетата, реших да се прибера при Оливър, понеже цял ден се размотовахме по женски и започна да ми липсва...Мислех да го изненадам с новата кола, която взех...Влязох през входната врата...
- Хей, прибрах се - провикнах се аз...Докъто вървях му се извинявах:
- Много съжалявам, че снощи се прибрах след полунощ и сега че се прибирам толкова късно - седнах до него на дивана, а той гледаше телевизор. Целунах го по бузата и му съобщих:
- Имам изненада за теб... - Усмихнах се широко, а той ме погледна учудено...Хванах го за ръка и го заведох пред сградата, в която живеехме...
- Честито...Имаме си кола...

Оливър Куин

avatar
Седях си на дивана и отново гледах поредното глупаво риалити което ме изморяваше с скучността си.Бях си отворил нещо за пиене. Чух вратата да се отваря, но се успокоих че е Ванеса и не помръднах от мястото си. Ванеса наистина влезе в хола и седна на дивана до мен. След това ме целуна по бузата. Извини ми се че е закъснявала последните вечери но аз нямах нищо против тъй като знаех че и тя има нужда от приятелки.Докато си мислех това тя възкликна че ми е приготвила изненада. Боже мой не можех да повярвам че точно тази нощ тя ми беше приготвила изненада.Хвана ме за ръката и ме поведе надолу по стълбите.Излязохме от входа, а от пред имаше кола опакована с панделки:
- Честито...Имаме си кола..- честити ми тя.
Аз се затичах към колата:
- О боже...това не просто кола та това е....Бентли- колата беше ослепителна. Прекарвах пръсти през нея. Настаних се вътре и всичко беше луксозно до съвършенство.Излязох от колата,а Ванеса ме гледаше и се радваше. Отидох до нея, прегърнах я и я целунах:
- Не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за всичко- възкликнах аз.Бях най радостния човек на земята. затова че Ванеса е до мен за това че имаме Бентли, а и за още неща:
- Аз също имам изненада за теб казах аз и извадих два билета. Взех ги днес ще дават някакъв романтичен филм - и и подадох билетите за кино.
- Какво ще кажеш да отидем - предложих...

Ванеса Абрамс

avatar
- О боже...това не просто кола та това е....Бентли - възкликна той...Много се зарадвах, когато го видях в колата...Отдавна си мислех за тази изненада...
- Не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за всичко...
Дойде и мецелуна...Все още не можех да сваля усмивката от лицето си, а и той не сваляше своята.
- Аз също имам изненада за теб. Взех ги днес ще дават някакъв романтичен филм - подаде ми билета за филма...
- Какво ще кажеш да отидем ? - предложи той...Аз обожавах да гледам романтични филми, всичко щеше да е идеално, но реших да се пошегувам:
- Оливър, аз не гледам романтични филми - казах аз сериозно. Той ме погледна с най - миличкия поглед, с който можеше да гледа и тогава не се сдържах и се засмях...
- Хеей, недей моля те, просто се шегувах, обожавам такива филми - погледнах към колата и попитах:
- Какво чакаме?...

Ванеса Абрамс

avatar
Ето ни отново в къщи... След дълга почивка и много вълнения отново се прибрахме с Оливър... Всичко беше идеално. Нямах никакви проблеми... Бях сгодена за супергерой, а и идваха празници. Какво повече можех да искам...
- Хей , Оливър... - в момента когато изрекох тези думи и влязох в хола, видях, че всичко беше преобърнато. Нямаше нищо здраво в къщата. Всички книжа и всички снимки бяха скъсани, освен една, по - различна от другите. Беше залепена на огледалото и скъсана през средата.На снимката бяхме аз и Оливър и в нея беше забит кървав нож с послание : Да, Куин... Живей си сега, защото това не е всичко... Когато часът ти настъпи, дори и скъпата ти приятелка няма да може да те спаси както последния път. ТИ СИ МЪРТЪВ!!!
В момента, в който Оливър видя бележката, измъкна ножа от счупеното огледало и се разнегневи до такава степен, че дори и аз не го познах...

Оливър Куин

avatar
След всички ситуации и всички случки които бяхме преживяли заедно с Ванеса се прибрахме във вече общия ни дом всичко беше страхотно.Аз закичих якетата ни на една от закачалките когато чух че Ванеса извика силно.Влязох в хола където бе тя. Всичко беше бъркотия. В огледалото беше забит нож и наша снимка, а всички останали бяха разкъсани.Имаше и бележка която гласеше че някои има намерение да ме убие.
Но как е възможно - разгневих се аз.
- Всичко се случва винаги в едни от най - хубавите моменти в живота ми .- Ще си в опасност Ванеса - успокоих се аз.
- Трябва да с покриеш за известно време - допълних.
Нямах идея кой или кои може да са написали това но очевидно знаеха кой съм и какво можеше да ми навреди.
- Съжалявам че ти причинявам това- казах тихо аз и я целунах....

Ванеса Абрамс

avatar
- Трябва да се покриеш за известно време... Съжалявам, че ти причинявам това - каза тихо и ме целуна...
- Не, Оливър, аз съм просто човек, да, но няма и за миг да се отделя от теб. Ние се сгодихме... Няма да те оставя...
Погледнах го и видях, че наистина е притеснен. Искаше да ме предпази, но и аз му се опълчих. Гледаше ме и не мърдаше. След известно време захвърли ножа и притеснено се забърза към спалнята... явно беше оставил нещо важно там....

Оливър Куин

avatar
Тя упорстваше и искаше да остане до мен.Държах ножа в ръцете си и не мърдах. Изведнъж погледнах ножа и осъзнах че могат да ни навредят единствено с оръжията на Зелената стрела.Тази мисъл се забоде като стрела в ума ми. Този път Зелената стрела беше обстрелван.Изтичах до спалнята.Изрових всичко от всички шкафове много бързо но....го нямаше.Проклетото дистанционно за оръжията ми го нямаше.Трябваше да троша стената къде го бях скрил вместо да я отключа с дистанционното управление.Засилих се и ударих силно с ръката си от където потече много кръв понеже стената беше проектирана против вампири.В този момент обаче изобщо не мислех за ръката вгледах се в далечината и открих че оръжията ми не бяха там.
- Взели са ги - промълвих аз и се строполих на коленете си.
- Хванах се за главата и просто не знаех какво да правя.Оръжията можеха да са толкова мощни за да избият половината население на земята.Бях готов да жертвам себе си о половината население заради мен щеше да ме убива до края на дните ми. Тези хора наистина знаеха какво правят.Нищо не можех да разбера.- хванах Ванеса за ръката:
Обичам те и не знам какво да правя.Ситуацията наистина беше много сложна дори и за свръхсъщество като мен....

Ванеса Абрамс

avatar
Последвах Оливър... Започна да търси нещо и щом не го намери се засили и удари здраво в стената. От ръката му потече кръв.. Стреснах се... Не го бях виждала такъв...
- Взели са ги - каза той и се строполи на земята отчаяно. Присъпих бавно до него. Не знаех дали да го успокоя или просто да го оставя така. Изведнъж ми каза, че ме обича и не знае какво да прави. Погледнах в страни и видях, че оръжията не са на мястото си. Веднага разбрах какво става...
- Тези уръжия могат да съсипят всичко - мислих си аз...
- И сега какво? - попитах аз и погледнах Куин с надеждата, че има план... Стоеше и мълчеше... Беше като пронизан... Аз продължавах с въпросите:
- Оливър, ти си супергерой, а и си вампир, не можеш ли да направиш нещо...? Сетът сега се нуждае най - малко от безнадеждната Зелена Стрела. Стегни се...!!! - окуражавах го, но вътрешно ми идваше да заплача. Нямах си ни най - малка представа какво е Оливър без някой от най - важните си оръжия...
- Хей... Вярвам в теб - подадох му ръка и той стана...Взех бележката и размишлявах наглас:
- ...дори и приятелката ти няма да може да те спаси както последния път... - чакай малко! - възкликнах аз...
- Това са същите онези хора, който те бяха нападнали преди да разбера кой си... Аз никога друг път не съм те спасявала....

Оливър Куин

avatar
Ванеса започна да ме утешава подаде ми ръка и аз изправяйки се застанах до прозореца.Тя взе бележката и започна да разсъждава:
-Това са онези същите хора който те бяха нападнали преди да разбера кой си.- Каза тя. Аз гледах отчаяно през прозореца
- Трябва да измисля нещо. Мисли мисли - говорих си сам....
- Не мисля че са те Ванеса. Та те бяха дребни крадци.Единият от тях хвърли стрела която едва ли би ме убила щом не уби теб - разсъждавах аз.
- Първо трябва да си направя оръжия и ти трябва да ми помогнеш.Трябва да откраднем средновековно злато от музея.Като за начало- казах аз и блясъка в очите ми се завърна.С бързото си бягане отидох до близкия техномагазин и купих всички подслушвателни микрофони и устройства върнах се при Ванеса преди тя да е мигнала:
- Вземи ги включи ги към лаптопа. Ще виждаш лицата и пазачите в музея. Направлявай ме - казах аз . Целунах я и продължих:
- Ванеса ако нещо се случи някога искам да знаеш че винаги ще бъда до теб....

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър не се съгласи с мен. Не мислеше че са те, но аз не намирах логиката от бележката. Изведнъж каза нищо и единствиното което чух беше... - ...трябва да ми помогнеш Ванеса...
Погледнах го. Каза нещо за музея и златото. Не разбрах защо са му тези неща, но се съгласих и.... Той се появи с кабели и микрофони. За секунда се усмихнах, защот никога не би им омръзнало да се появава ей така от нищото. Седнахме и каза нещо странно:
- Ванеса, ако нещо се случи някога, искам да заеш, че винаги ще бъда до теб...
Знаех защо го казва, но не исках да го приема. Можеше да го убият или да убият мен. За миг почувствах ,че това е раздяла, но също така бях убедена, че нашият съвместен живот започва тепърва. Отърсих се от мислите си и го попитах без никакво притеснение:
- Кога ще ходиш в музея...?

Оливър Куин

avatar
Преди Ванеса да ме попита кога ще ходя до музея вече бях облякъл стария си костюм:
- Поне него не ми бяха взели.
За сега трябваше да използвам само ловкостта си за да си направя оръжие от средновековно злато.Ванеса ме видя и се усмихна аз и отвърнах и изфучах към музея. Имаше много пазачи сякаш чакащи някой като мед да се изпречи на пътя им. Трябваше да съм много внимателен.Надявах се всичко да е по сценарий:
-Ванеса можеш ли да ме чуеш -прошепнах аз.Вече бях навлязъл в музея когато Ванеса ми каза нещо което не можах да разбера.Връзката прекъсна......

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър се преоблече набързо и изфуча към музея. Включих предавателите и виждах как Оливър се приближаваше към всяко едно нещо. Имаше много пазачи... Страшно много... Пазеха така добре заради "плячката" на Куин. Златото беше безценно...
Докато следях монитора, Оливър ми каза нещо... Не го чух добре... В един момент видях как точно пред него, зад ъгъла се движат хора... Беше странно, защото музеят беше затворен... Опитах се да кажа на Куин, но не се получи. Виках в слушалката, но никакъв сигнал... Докъто хората се приближаваха, зад него се появиха още трима... Притесних се. Бях решена да ида до там, каквото и да стане. Захвърлих слушалките, грабнах монитора и ключовете за Бентлито и потеглих с бясна скорост. Докато карах видях, че Оливър стоеше пред мъжете. Натиснах газта, но късно.. те вече се бяха спречкали...

Оливър Куин

avatar
След прекъсването на сигнала 6 едри на вид мъже ме сграбчиха и хвърлиха.За щастие по миризмата им знаех че бяха хора...с..изключение на един.Никога не бях помирисвал подобен мирис на кръв.Беше проницателен и сякаш проникваше дълбоко в мозъчните ми клетки.Тази миризма дразнеше всичките ми сетива.Хората не бяха проблем за мен бързо се справих с тях, но другият човекоподобен или поне изглеждаше на такъв ми нанасяше тежки поражения.Замахнах за да го ударя но той успя да парира удара и отвърна с много пъти по силен. Един такъв удар и миризмата която идваше от неговата кръв ме остави безсилен на пода.НЕ можех да мръдна. Видях само как той извади сплав от криптонит и дърво. Единствено само тази сплав можеше да ме убие. В този момент видях колата ни Ванеса слезе отвътре. и носеше с себе си лаптопа.В момента в който се приближи до врага съществото пое електричеството като магнит и изчезна безследно. НЕ знаех какво става нито какво беше това същество, нито защо избяга. Знаех само че не се чувствах добре.Отпуснах се на земята и затворих очите си в безсъзнание.....

Ванеса Абрамс

avatar
Карах колкото се може по - бързо, за да помогна на Оливър. Макар ,че карах, внимавах и над монитора. Куин разхвърли всички освен един... След секунди батерията на монитора падна... Всичко,което Оливър беше купил беше развалено... Някой се бе заел сериозно с нас. Спрях пред вратите на музея...
- Странно... Защо няма охрана? - мислех си аз...
Натиснах бравата и вратат се отвори. Не се замислих защо, а веднага влязох. Намерих любимия си и един едър мъж над него, в коридора. Когато се появих, мъжът избяга... Изтичах до Оливър. Той се усмихна съвсем леко и сякаш примря... Не знаех какво да правя. Нямаше никой около мен. Ако извиках линейка, трябваше да обяснявам защо съм там, така че не го направих... Завлякох Оливър към колата и се опитах да го сабудя. Извадих аптечката и се погрижих за него. Започна да се съвзема, но още беше в безсъзнание. Знаех защо отиде, така че трябваше да довърша започнатото. Върнах се в музея. Беше зловещо пусто вътре. Нямаше дори и пазачи. Влязох и внимателно издърпах съкровището... Нямаше и аларма... Грабнах всико и се запътих към изхода, но тогава не мина много леко... Онзи същия човек, който видях над Оливър беше пред врата. Започнах да пристъпвам бавно назад, а той се приближаваше все повече. Извиках силно "Оливър" , но той не дойде веднага... Мъжът извади нож... Познах този нож... Беше на Зелената Стрела. Непознатият ме придърпа към себе си и ми прошепна зловещо:
- Започвам от най - ценното на Оливър - теб!!!
Усетих острието на гърлото си и тогава се появи Куин...

Оливър Куин

avatar
Тъкмо когато се бях свестил забелязах че съществото беше опряло нож в гърлото на Ванеса. Изправих се, но не можех да се движа бързо защото тялото ми изпитваше силен токов и шоков удар.Вървях към тях когато свързах нещата.Лаптопа....лампите..на всякъде от където минеше той взимаше тока. А в тялото ми сякаш протичаше ток. Бях много слаб и със сигурност нямаше да мога да го победя с собствени сили.Вървях към тях..когато ми хрумна идеята че ако съществото използва ток то следователно мога до го прогоня с това.Явно токът въздействаше добре на мозъчната ми дейност.Събрах всички токови жици които непознатият беше съборил по пътя си.Токът проникваше дълбоко в тялото ми, но продължавах да вървя защото трябваше да спася Ванеса.Ръцете ми бяха изгорели когато минах зад съществото. Токът започна да бушува в жиците и аз с последните си немощни сили забих в гърба на съществото всички електрически неща.....
То извика и след това добави с метален глас:
- Аз съм най - слабият от тях, Оливър. Интересното е че ти знаеш кои сме но не виждащ - след това се изсмя и изчезна като черен дим в въздуха. Токът се беше толкова наслоил в кожата и тялото ми че ме изхвърли към едно дърво където се блъснах и очите ми се затвориха.

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър се появи и успя да повали съществото. Преди да изчезне заяви твърдо, че Куин знае кой е злодеят и кои са тези, които са зад него, след коета Оливър изпадна в несвяст. Грабнах златото и довлякох Оливър до колата. Прибрахме се. Опитах какво ли не, но Куин не помръдваше. Целият гореше. Това беше от напрежението минало през него. Почти шест часа го обливах със студена вода, но той все още беше в тежко състояние. Беше вампир, но защо не помръдваше. В един момент се досетих, че мириса на кръв може и да помогне. Взех нож и прорязах малка част от ръката си. От дланта ми потече кръв, но Оливър все още не помръдваше. След около още половин час взе да се свестява. Отвори очите си, огледа се и започна да говори несвързани неща. Питаше къде е и какво се е случило. Питаше коя съм. Силно се разтревожих...
- Ами ако е забравил всичко... Това ли е краят...?!?!?! - стоях и гледах аз без дори да говоря. Само лоши мисли минаваха като ток в главата ми и се забиваха като ледени парчета в сърцето ми...
- Оливър, шегуваш ли се с мен?... Това съм аз, Ванеса... - приближих се до него и хванах ръката му. Опита се да стане, но не успя. Беше загубил всяка способност на движение на крайниците си. Токът беше засегнал по - голямата част от мозъка му... Знаеше само кой е - Зелената Стрела и вампир... Нищо повече...

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите