Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

Оливър Куин

avatar
First topic message reminder :

Хол:


Кухня:


Спалня:


Баня:


Тоалетна:


Оливър Куин

avatar
....Всичко което помних след като отворих очите си беше че съм вампир и Зелената стрела.Някакво непознато момиче стоеше пред мен уплашено. Бяхме в някое напълно не познато за мен място:
- Оливър, шегуваш ли се с мен? - та от къде тя знаеше името ми?!?
Тя се опита да ме повдигне но нямах сили и паднах на земята:
- Коя си ти? Къде сме?Какво е станало с мен? - не спирах да задавам въпроси, а момичето ставаше все по бледо и по бледо.Изведнъж главата ме заболя много силно. Сякаш кинжал мина през черепа ми. Никога не бях изпитвал подобно нещо.Стиснах очите си и видях Ванеса пред мен. Явно спомените ми се бяха възвърнали. Прегърнах я:
- Добре ли си ? - попитах аз.
Изправих се:
- Не успях да взема златото.- промълвих съжалявайки аз....

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър продължаваше с въпросите.
- Не, не не.... не и това - мислех си аз - всичко, което имахме... това ли е краят - продължавах да се измъчвам...
След секунди Оливър се сви сякаш нещо го смаза... Отвори очите си и ме разпозна:
- Добре ли си? - попита той... Избърсах сълзите си и се усмихнах, а той продъллжи:
- Не успях да взема златото...
- Оливър, добре ли си.... - попитах... - Не ти..... аз... аз го взех, златото е тук, но какво стана?
Не го изчаках дори да ми отговори и продължих:
- Нека се откажем. Хайде да заминем отонво някъде, но този път завинаги. Ще върнем златото без никой да разбере и ще се махнем - погледнах го право в очите и продължих - Не искам да те изгубя... Видя и разбра на какво са способни онези, които ни заплашват. Приеми го! По - слаби сме Куин, не искам всичко да свърши така...

Оливър Куин

avatar
Ванеса се беше уплашила наистина:
- Не искам да те изгубя Куин. Нека се откажем. Ние сме по слаби - настояваше тя.
- Нека изчезнем някъде - предложи годеницата ми.
- Не можем да избягаме Абрамс. Където и да отидеш те ще те намерят - казах аз гледайки я с празен поглед.
- Нямаме друг избор трябва да се борим - казах аз.
- Съжалявам че те забърках във всичко това, но наистина смятам че ти все още можеш да се покриеш за известно време.- настоявах аз.
- Дори не знам къде са те или какво правя!! Дори не знам кои са - казвах аз когато Ванеса ме прекъсна...

Ванеса Абрамс

avatar
- Нямаме друг избор трябва да се борим... Дори не знам кои са те...
- Как така?!? - попитах аз... Онзи много добре те познаваше, познаваше и мен. Той знае кой си ти, а ти не знаеш кой е той, така ли?... Замисли се, Оливър! А и той много ясно ти каза, че ти знаеш кой е... - замълчах за малко и продължих, но този път по - спокойно:
- Добре, няма да бягаме. Не се опитвай да ме убедиш и аз да го направя, знай, че съм с теб. Ето го златото, да действаме, но ако нещо се случи с теб...
Станах и отидох до прозореца, погледнах навън и видях мъж и жена хванати за ръка... Стана ми мъчно, защото сега с Оливър трябваше да се крием и не бяхме свободни да живеем нрмален живот...
- Оливър, ти знаеш кои са - казах аз тихо... Той се приближи...

Оливър Куин

avatar
- Оливър, и знаеш кои са - каза тихо тя. Приближи се и ми даде златото което очевидно е успяла да вземе.
В момента в който видях че беше взела златото сърцето ми се изпълни с радост.Сега поне имаше светлина в тунела че може да им отвърнем:
- Ванеса не знам какво щях да правя без теб - казах аз
- Сега ще трябва да се потрудим и да направим от златото оръжие. Междувременно трябва да се пазим от полицията и от по - опасния ни враг.Трябва да проектираш лък на лаптопа останалото го остави на мен. По стрелите трябва да има ток.... Знаеш защо - казах аз с усмивка на лицето:
- Зелената стрела вече е тук Ванеса - казах аз радостно и прехвърчах до лаптопа като го отворих и зачаках Ванеса.

Ванеса Абрамс

avatar
- Зерлената Стрела е вече тук Ванеса - каза радостно Куин. Опитах се да конструирам набързо лък за него. Естествено ова не ми се опря, защото бях учила и малко от тази част в Ню Йорк. Оливър стоеше до мен докато се опитвах да изпипам всичко в детайли. След около час всичко беше готово. Принтирах проекта и го връчих на Оливър:
- Сега си ти миликък! - усмихнах се и включих телевизора за малко. Облегнах се на дивана, а Оливър отиде до другата стая за малко. Когато си мислех, че вече почти всичко е наред по новините казаха, че имат свидетели на обира на средновековното злато. Станах и извиках Куин притеснено:
- Оливър.... - той дойде и видя репортажа, седна до мен и каза притеснено...

Оливър Куин

avatar
След като видях репортажа почувствах сякаш всичко се обръща наопаки в живота ми за един ден. В един момент всичко е прекрасно като в приказка а в другия момент губя всичко:
- Сега най- вероятно целия град ще узнае що за чудовище съм аз - казах тихо на Ванеса..
Хвърлих дистанционното с такава сила че то се заби право в телевизора и остана там. Строполих се до дивана:
- Всичко което ми остана си ти- промълвих.
- Не мога да те изгубя...
- Знаеш ли ... никога не сме говорили за нашето бъдеще..имайки впредивид че аз съм вампир а ти човек...
Имах тази щура мисъл в главата ми която не биваше да се прокрадва в моя ум...
Въпреки това се й се потдадох и зачаках отговора на Ванеса....

Ванеса Абрамс

avatar
- Знаеш ли ... никога не сме говорили за нашето бъдеще..имайки впредвид че аз съм вампир а ти човек- каза Оливър...
- Какво искаш да кажеш? Нали сме заедно? ... Не мисля, че разликите между нас могат да ни разделят... За мен най- важното е да знам, че си до мен и че съм с теб... всичко друго би могло да е просто формалност...
За миг замълчах и погледнах Куин в очите...
- Хей, не забравяй... сега градим бъдещето си и е важно да сме защитени... Не трябва да губим фокуса си от случая и тези които искат да ни нападнат...

Оливър Куин

avatar
Ванеса ме посъветва да се фокусирам..но опитите ми за това не бяха никак успешни.
- Знаеш ли какво Ванеса...писна ми да бъда бягащия, писна ми да се опитвам отчайващо да те спасявам.Искам да прекарам вечността с теб!- казах гневно сякаш ядосвайки се на всички неприятности случвайки ни се напоследък.
- Не беше предвидено да става така...
- Искам да бъда с теб ЗАВИНАГИ...- казах аз и изчезнах..
След минути се върнах с банка кръв.Изпих я до дъно.
- Виждаш ли аз съм чудовище.. което иска да прекара с теб глупавата ВЕЧНОСТ - с гневен поглед натъртих на тази дума и я погледнах и вампирския си лик очаквайки отговор...

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър започна да се държи странно, да говори за вечността и други неща, за които се притесних много...Показа ми се в друга светлина, такава каквато не бях виждала досега... тази част от него, която предпочитах да не го измества, но ето .. случи се...
-Искам да бъда с теб ЗАВИНАГИ... искам да прекарам с теб глупавата ВЕЧНОСТ...
Подаде ми банка с кръв и каза да пия...
- Оливър какво ти става...? Полудя ли? Аз не съм вампир и не искам да пия...
Продължаваше да ми гледа с вампирския си вид... беше ужасно... сякаш чакаше да направя една погрешна стъпка и щеше да ме ухапе...
- Оливър.. НЕ! Няма!!! Не искам... За какво ми е тази кръв... Имам си достатъчно - казах с лек сърказъм, но той не помръдваше и част от тялото си... Подаде ми банката, поех я в дланта си и усетих топлината... сякаш беше прясна... Все още блуждаеше въпроса: Защо ми дава да пия, но не смеех и да попитам... В един миг усетих как просто захвърлям пакетчето ...
- Ти добре ли си, за да искаш такова нещо от мен... НИКОГА няма да стана онова от което се страхувам...
В този миг Куин загуби контрол...

Оливър Куин

avatar
Не можех да се контролирам чупих всички предмети подред в къщата и не можех да овладея вампира в себе си... дори ми се искаше да захапя Ванеса и да я изпия до последната капка кръв . Не знаех какво да правя...:
- Не разбираш ли че или трябва да си като мен или нямаш бъдеще с мен - извиках аз в лицето й с типичните вени по очите кърваво оцветените очи и заострените зъби към нея.
Това е единствения начин...
В този момент осъзнах какво правя... изчезнах за малко от стаята и след като се успокоих се върнах. Прегърнах я и и казах колко много съжалявам.
Но все пак поставих въпроса за нас и нашето бъдеще...

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър побесня... Не го бях виждала такъв никога... дойде и ми се разкрещя... Това не беше той, а онзи злодей в него... Не исках да ставам като него... Просто стоях и гледах и след малко той излезе... Помислих си, че отива за жертва или нещо подобно, но видях, че се върна почти веднага... Прегърна ме и непрестанно повтаряше колко съжалява за станалото... и отново зададе онзи въпрос...
- Оливър, разбери.. не съм готова да бъда това нещо... Не го искам... Няма ли друг начин...? Просто искам да бъда с теб, но човек... И не мога да повярвам на звяра,в който се превръщаш...
Ядосах се ...
- Ако знаех, че си вампир, повярвай ми, Никога, НИКОГА, Никога нямаше да те допусна до себе си!!!!!!Не искам да живея със звяр като теб Оливър... Не ме интересува кой си или какво си... Ако звяра надделява, не искам да бъда близо до него...
.... Казах нещо, което дори не мислех, но той не знаеше това... стоях безмълвна и не знаех как да обясня, че това което изрече тези неща не бях аз...
- Оливър... стоях и го гледах със сълзи на очи...
- Олив..ър....

Оливър Куин

avatar
-НИКОГА...НИКОГА.Никога..никога- тази дума продължаваше да отеква дълго след като Ванеса я изрече...Стояхме така в мълчание и никой не смееше да отрони и дума но най - накрая аз убих тишината:
- Приеми факта Ванеса аз съм чудовището.Никога не съм искал и ти да ставаш такова.. Но ако не си се страхувам че не мога да бъда с теб за това моля те избери своя път...- промълвих аз тихо и отстъпих отваряйки път към входната врата:
- Нашата връзка явно е невъзможна Ванеса...
Казах аз с просълзени очи и я оставих да направи избора сама....

Ванеса Абрамс

avatar
Когато Оливър отвори вратата просто стоях неподвижна... Мисълта за живота ми без него беше ужасна... Но в същото време не исках и да си помисля да стана вампир...
- Оливър, ако няма друг начин може ще е по- добре да прекратим всичко сега... - В момента , в който изричах тези думи сърцето ми се разкъсваше сякаш на милиарди парчета... Но продължих... Правех се на твърда, но всичко, което казвах беше неразумно...
- Мисля, че това беше всичко...
Единственото, което исках е Куин да пророни само дума... Само едно "Обичам те", но той просто стоеше пред мен. И все пак не надвих егото си и излязох... Вървях надолу по стълбите и плачех ... Скоро започнах да тичам... Излязох навън и валеше обилно... Не знаех къде да отида и просто тичах по улиците на Мистик Таун...

Оливър Куин

avatar
Ванеса напусна дома ми...
Никога не бях очаквал по сложен развой на събитията случващи ми се.Бях толкова объркан и си задавах толкова много въпроси.Въртях се из стаята и мислих какво да правя след около 10 минути всичко ми стана много ясно...Трябваше да действам мигновено.Нямах нужните средства за това но щях да се оправя по късно. Тръгнах с вампирска бързина по улиците на Мистик Таун и най накрая се озовах пред Ванеса:
- Не можеш да избягаш от мен нали? - попитах шеговито аз. Подадох и ръката си и я поканих в парка като и обясних че трябва да и покажа нещо. Не ми се искаше всичко това да става така но нямах друг избор. Зачаках Ванеса да ме поведе натам...

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър седна до мен, и донесе китарата, която му бях подарила. Започна да пее и после ми каза неща, които звучаха като искане на прошка... В един момент се приближи и .............
Отворих очите си, но нямах спомен да съм заспивала. Видях, че съм у нас, а тъмен силует, вероятно този на Оливър, гледаше през прозореца в стаята. Опитах се да се повдигна, но цялото ми тяло беше изтръпнало, главата ме болеше страшно много и изпитвах странен глад... Бях жадна, но не ми се пиеше вода, усещах, че прегладнявам, но дори не исках и да вкуся любимата си храна. В този момент Куин се обърна. Седна на леглото до мен и попита как съм. Стоях сякаш безмълвна и гог гледах само в очите. Изведнъж отвърнах погледа си настрани и видях около 10 банки с кръв скупчени на нощното шкафче. Гладът в мен стана неконтролируем... Станах и изпих всяка една издъно, а когато облизвах устните си усещах остротата на зъбите си... Преглътнах бавно и вдигнах очи към счупеното огледало насреща ми... Там не виждах никого... Всичко в мен изтръпна и си спомних какво стана там, в парка.
- Не... Оливър, не!!!!! Не, не, не... Какво се направил?!?! Вбесих се и започнах да му крещя, удрях го с всичка сила, но той беше по мощен от мен и ме спря само с едно докосване...

Оливър Куин

avatar
Ванеса привидно ми се беше изнервила и ми викаше колкото има сила:
- Седни долу и се успокой - казах строго аз и я блъснах на дивана:
- Контролирай се !! - извиках
- Ванеса всички твои чувства и емоции са повишени заради това че си вампир - обясних и аз по спокойно.
- Ще ти нося банки кръв за да не се налага да убиваш хора първоначално ОК?- запитах аз сякаш не исках да получавам отговор защото знаех жаждата и.
Изкарах пръстена който между впрочем беше направен от вещица за да предпазва вампирите от слънчевата светлина а и за да могат да виждат своя лик. Най - вече аз да не се различават от хората. Сложих го на пръста и . Сега вече за винаги си с мен.
Наистина много съжалявах за това което и сторих, но все още бе рано да и го казвам.
- Ще си способна да си изключваш емоциите по нататък, но ако го направиш ще изключваш цялата си човечност.За това бъди внимателна...казах аз когато тя ме прекъсна...

Ванеса Абрамс

avatar
Оливър, за какво ми говориш? Хиляди пъти ти казах да не ме правиш на това - крещях с цяло гърло...
- Не разбираш ли... това не съм аз... В този момент замахнах с ръката си и сякаш ударна вълна събори всичко около нас... Стреснах се и за миг се спрях. Усещах как ръката ми тлее. Погледнах Оливър и се разплаках. Всичко в мен беше объркано. Не знаех какво ми има и исках да плача и да крещя. Станах от леглото и започнах да блъскам по гърдите му плачейки... Усещах как силата ми свършва и просто останах в обятията му. Той ме прегърна силно. Стояхме така в продължение на около 10 минути... Нямах представа за времето, но се чувствах по спокойна, макар и не както бях преди... Просто не се чувствах в тялото си... В един мег Оливър ме отдръпна от себе си и избърза сълзите ми. Щеше да ми каже нещо, когато на вратата ни започна да се удря... Имаше полицаи и чувах само един глас, който казваше - Да, ето това е... тук става нещо- Куин погледна през прозореца и ме хвана за ръка...

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите