Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Иди на страница : Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

1 Островът on Пет 19 Авг 2011, 22:19

Survivor Master


First topic message reminder :

По изгрев, в една гореща , лятна сутрин , десет смели души бяха захвърлени на самотен остров насред океана. С не много голяма лодка , имаха право точно на 5 килограма багаж, най - спешните си и необходими вещи, с изключение на храна и други материали.
На брега имаше нещо като малка клетка, спускаща се от една лиана.Вътре имаше два номерирани плика , там участниците щяха да получават важни ключови елементи, във вид на подсказка за всяко следващо изпитание .
На пясъка с големи букви беше изписано първият плик да бъде отворен веднага .
Посланието гласеше :
"Добре дошли в най-голямото изпитание през живота ви,
тук волята и куража няма да са ви достатъчни, ще ви трябва нещо много повече за да преминете през всичко.
Бъдете смели, но внимателни .. този който най-малко очаквате да го направи би могъл да ви забие нож в гърба.. Не забравяйте , това е съревнование и само един ще оцелее.

Тръгнете всички на север . След 500 метра се отклонете на запад и на изток ,разделени на мъже и жени. Ще откриете късчета от карта , намерете ги и ги пазете добре , там където ги откриете трябва да направите лагерите си, с какво ли ? Бъдете креативни.. Работете екипно и може би с малко помощ от моя страна ще успеете да се спасите от влечугите,тайфуните и бурите , които всяка вечер се разразяват над така спокойното сега море.
Там където се разделяте има сечива, съвсем малко провизии и отличителните знаци и знамена на лагерите ви, разделете ги по ваша преценка .
Ще се видим съвсем скоро, а вие имате прекалено малко време за изпълнението на задачата ..Побързайте! "

И така, както става ясно на всички приключението тепърва започва .. Искам РП пост от всички участници,как отварят , четат писмото, търсят картите и правят лагерите си, но най-важното как поделят храната си . Който не изпълни заданието ще бъде предварително дисквалифициран,покажете малко мотивация , имате време до утре сутрин!
На добър час!


26 Re: Островът on Пон 29 Авг 2011, 12:13

Алис

avatar
Водещият на Сървайвър ни съобщи,че победителите са момчетата.Те спечелиха храна,а ние момичетата нищо.Беше ми много тъжно много исках да победим,но и без храна щяхме да се справим.Върнахме се в лагера.Сготвихме си нещо за вечеря от продуктите,които бяха останали.Направихме огън,взехме храната и насядохме около огънят.Мълчах през цялото време,защото дойдох по-късно в шоуто и не познавах никой.А пък и не знаех какво да кажа.След вечерята около огънят в обилни разговори,решихме да лягаме.Легнах свита и не мърдах.Всякакви комари ме хапеха и не можех да издържа.Исках да се извикам.Всичко ме сърбеше.Замръзвах и не можех да мърдам.Опитвах се да стискна очи и да заспя,но не ставаше.






Love is patient
Love is kind

27 Re: Островът on Пон 29 Авг 2011, 23:08

Пий Пепър

avatar
Водещият бая овърташе докато най-накрая разкри,че нашият отбор печели,а най-добре се беше справил Деймън.На този етап обаче беше важна първата победа и вземането страха на противниковия отбор.Наградата беше всичко за което човек може да си пожелае на остров пълен с всякъкви гадини,които целят само да те нахапят.Освен спалното бельо спечелихме и храна за седмица напред,която щеше да ни повдигне бойния дух и да служи като допинг преди предстоящите състезания.
Когато престигнахме в лагера,всеки се зае с нещо-палене на огън,събиране на дърва за предстоящата буря която щеше да ни застигне късно през нощта.Аз изках да поогледам наоколо,тъй като това ми беше първият път в който стъпвах на острова.
За вечеря всички се събрахме около огъня.Аз се чувстах леко изморен от дългия полет и изпитанието непосредствено след него.Пожелах лека нощ на останалите и легнах.

28 Re: Островът on Вто 30 Авг 2011, 02:41

Деймън Салватор

avatar
След като водещият ни обяви за победители и връчи наградата, се върнахме на острова, където беше лагерът ни. Днешната победа беше наистина важна. Не само успяхме да спечелим наградата, която беше важна за оцеляването ни на острова, но и показахме на момичетата, че няма да им се дадем толкова лесно. И не на последно място, си спечелих имунитет разбира се. Като изключим гадостите, които се наложи да изям, бях доволен от изпитанието, както и от представянето си. Не беше особено трудно, но все пак това бе само началото.
Когато се върнахме в лагера, всеки се зае с нещо. Погрижихме се за лагера, вечерята. Аз самият пренесох дърва и запалих огън, а когато всичко беше готово се наредихме около огъня.
След вечеря, голяма част от останалите легнаха, за да поспят, а аз реших да поплувам. Нямаше нищо по-хубаво от нощното къпане.
Няколко минути по-късно излязох, поразходих се малко по плажа, а след това се върнах в лагера при останалите...

29 Re: Островът on Вто 30 Авг 2011, 04:00

Бони Бенет

avatar
Момчетата се оказаха не само по-силни от нас физически, но и психически. Когато се прибрахме в лагера всички мълчахме. Аз реших малко да се разхода по плажната ивица. Докато вървях няколко сълзи се стекоха по бузите ми, аз ги избърсах с ръкава на горнището си. Чувах гласовете на момичетата от лагера. След езивстно време обикаляне се върнах при тях. Времето беше влажно и топло, направо се задушавах. Наистина Мистик Таун ми липсваше, липсваха ми пирятелите ми и всичко останало. Може би това, че дойдох тук беше грешка..
Легнах на земата, която беше повече от твърда. Чувах звуците на природата, които вместо да са ми пирятни ме караха да се изнервям обше повече. Бях се свила на кълбо и ми идеше още веднъж да се разплача, но нямаше да го направя. Нямаше да позволя на останалите от момичетата да ме виждат такава.
Всъщност оз не се бях сприятделила с никого, пък и не изгарях от желание да го правя. На няколко пъти се опитах да заспя, но не ми се получи. Цяла нощ лежах и тъгувах за дома си.

30 Re: Островът on Вто 30 Авг 2011, 05:57

Оливър Куин

avatar
След изпитанието което ние спечелихме посредством Деймън се запътихме към лагерите си. Докато се прибирахме забелязах че небето беше толкова тъмно, че придобиваше черен цвят. Явно ни очакваше бурна вечер.Когато пристигнахме в лагера всички бяхме с усмивки по лицата. Всеки се зае с нещо.Този път поне не ни беше нужна храна, тъй като от изпитанието ни се полагаше храна - за седмица напред. Повечето останахме в лагера край запаления огън. Всички си говореха, но аз мълчах. Припомнях си за корабокрушението.За нещата които бях научил тогава. Те може би щяха да ми бъдат в помощ за престоя ми тук.След като прогоних тези мисли от главата си. Внимателно изслушвах разговора между момчетата в разгара на нощта...

31 Re: Островът on Вто 30 Авг 2011, 11:33

Серена ван дер Уудсън

avatar
Ъгх.Не беше честно!Не трябваше момчетата да ни победят,но...наистина бяха по-силни и психически и физически.
Всички се върнахме в лагера омърлушени и никой не говореше.Но не бях загубила вяра в нас,това бе едва първото изпитание.Тъй като всички мълчаха реших да ги поразвеселя малко.
-Хайде да играем ан нещо.Стига сме мълчали...така нищо няма да се промени.В следващото изпитание ще ги бием.
казах уверено и с широка усмивка като погледнах момичетата,които все още изглеждаха омърлушени
-Хайде дее,стегнете се!Не се справихме зле,просто момчетата бяха по-добри,но само в тази игра.

32 Re: Островът on Сря 31 Авг 2011, 02:37

Нейт Арчибалд

avatar
Деймън. Това бе името на момчето,което победи в изпитанието,а аз се чувствах ужасно гадно,защото и аз можех да спечеля. Всъщност излязох втори,и ако не се бях прецакал още с тръгването щях да победя. Започнах да се пазя от всички хора в нашия лагер. За сега нямах доверие на никого,защото знаех, че всеки може да ми забие нож в гърба. Най - много се притеснявах от Деймън. Той беше добър и силен противник и определено трябваше да се справя с него,ако исках да се задържа по - дълго време в играта.
Всичко се развиваше добре. Ние бяхме от победителите,роди и да ми беше малко гадно за момичетата,но такива съзтезания не се печелят като ти е гадно за някого.
Не разбирах правилата на "Сървайвър" затова щях да правя каквото ми кажат. Нямах си и на представа кога ще гоним човек,или пък кога ще е следващото изпитание. Имах една вечер да се отпусна и да правя нещо приятно,затова започнах да се разхождам из гората в търсене на още дърва за огрев. Беше ми приятно,спомнях си за толкова много неща,че нямаше как да не удължа разходката. Надявах се само да не се отдалеча предалено много. Спомних си толкова много неща,толкова много спомени изплуваха в съзнанието ми и всичко сякаш не се отнасяше до мен,сякаш аз не бях човека,който трябваше да направи толкова лоши неща,сякаш това беше съдбата на друг,сякаш беше живота на друг.
Късно вечерта аз се прибрах в лагера,където останалите бяха по леглата си,не след дълго и аз легнах,затваряйки очи. Бях доста изморен от днешния ден и се надявах поне утре да си почина малко...но всъщност какво говорех,това беше съзтезание,а не Спа хотел.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите