Добре дошли в Мистик Таун!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Translator

Вход

Забравих си паролата!



BG TOP
BGtop
Icon
Icon
Icon
Icon
Poll

Имате ли пари за книги или разчитате на безплатните бройки от форуми/сайтове?

38% 38% [ 27 ]
37% 37% [ 26 ]
25% 25% [ 18 ]
0% 0% [ 0 ]

Общо гласове : 71

Последно онлайн
Пазарска количка

Гост това е твоята пазарска количка, използвай я за пазаруване от магазина.

Втора употреба

Рекламации



Top posting users this month


You are not connected. Please login or register

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Къщурката на Алис Кълън on Вто 30 Авг 2011, 11:34

Алис

avatar
Къщата на Алис :

Кухнята:


Спалнята:


Хола:


Музикалната стая:


Банята:






Love is patient
Love is kind

2 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 24 Окт 2011, 07:49

Алис

avatar
Времето беше доста подтискащо и затова седях вкъщи.Направих си пуканки,сипах си малко сок и легнах на дивана в хола да гледам филм.Седях и гледах без дори да се замислям върху филма,само се чудех кога ще свърши.След като най-сетне свърши с най-голямо удоволствие легнах да поспя малко,но точно в този момент някой позвъня на вратата.Станах,оправих се набързо и тичах към вратата,викайки ''Идвам''.






Love is patient
Love is kind

3 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 24 Окт 2011, 07:54

Addison.

avatar
Чудех се какво да правя след работа, като изведнъж ми дойде идеята да отида да видя Алис. Не помня кога се запознахме, обаче беше много приятно момиче. Приготвих се и без да се замислям тръгнах. Вратата се отвори и Алис показа малката си красива главица
- Здрасти, Алис - усмихнах и се





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

4 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 24 Окт 2011, 08:00

Алис

avatar
Когато отворих вратата видях,че е Роуз.Много се зарадвах,тя беше мило момиче.
-Здравей,Роуз-поздравих я аз и я поканих да влезе.
-Е,как си?-попитах я аз.Надявах се поне тя да ми оправи настроението,защото днес ми беше лош ден.Пуснах телевизора и се облегнах на дивана.
-Искаш ли нещо за пиене?-предложих и аз,докато тръгвах към кухнята.






Love is patient
Love is kind

5 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 24 Окт 2011, 08:11

Addison.

avatar
- Добре съм, Алис. Не, не искам благодаря. Ти как си, какво става с теб ? - попитах я
Виждах, че не беше в добро настроение, личеше си от километри. Отдавна не се бяхме виждали с нея, а вярвах че може и да станем добри приятелки. Качих краката си на дивана и седнах по турски.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

6 Re: Къщурката на Алис Кълън on Сря 26 Окт 2011, 09:33

Addison.

avatar
Вече беше станало късно и аз реших да си ходя. Взех чантата си и тръгнах. Алис ме изпрати и се разбрахме да се видим отново. Излязох и тръгнах. Време беше да се прибера най-накрая у нас. От два дена насам не се бях прибирала у нас. Да видя какво прави къщичката ми. Засмях се на мислите ми и отново закрачих.





Not really sure how to feel about it..something in the way you move...
"

make me fell like I can't live without you..[

7 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 07 Яну 2013, 12:01

Алис

avatar
Както обикновено седях вкъщи с купа пуканки в ръцете и поредния ревлив филм . Чудех се какво става с мен . Не бях излизала от може би месец , освен тичането рано сутрин , но то не се броеше тъй като единствените будни освен мен бяха птичките . Все пак не бях толкова луда , че да си говоря с тях нали ? Може би не излизах , защото тичането ме изтощаваше и веднага се хвърлях на дивана , но ако не го правих съвсем нямаше да излизам от срам за фигурата си . Докато мислих въобще не бях забелязала , че филмът е свършил . Добре че го бях гледала , защото иначе нищо нямаше да разбера от него . Станах от дивана , за да оставя купата от пуканките в мивката и чух звънецът . Потърках очите си и ушите си , за да се уверя , че не сънувам , но наистина някой звънеше . Оставих купата , пооправих набързо и изтичах до вратата . И какво да видя на вратата беше стара позната - Зоуи . Прегърнах я много силно и я поканих да влезе .






Love is patient
Love is kind

8 Re: Къщурката на Алис Кълън on Сря 09 Яну 2013, 09:31

Зоуи Редбърд

avatar
Както винаги станах рано направих си кафе и започнах да обикалям из вкъщи по пижама.След това реших , че трябва да излезна някъде.Тогава се сетих за Алис.Отдавна не я бях виждала.
Облякох се набързо и кацнах пред къщата на Алис.Позвъних на звънеца и след като тя ми отвори ме прегърна силно.Влязохме вътре и се усмихнах.
- Как си ? - попитах я.






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

9 Re: Къщурката на Алис Кълън on Сря 09 Яну 2013, 09:40

Алис

avatar
-Самотна- засмях се аз , след като влязохме в къщата ми.Не знам защо се засмях при положение , че това беше самата истина .
-Всъщност наистина съм самотна и затова много се радвам , че си тук . Ами ти , как си ? - обясних аз и я поканих да седне на дивана . Набързо дооправих масата , махнах чашата ми и отидох до кухнята .
-Хей , Зо ! Искаш ли нещо за пиене ? - провикнах се аз , като извадих две чаши.






Love is patient
Love is kind

10 Re: Къщурката на Алис Кълън on Чет 10 Яну 2013, 11:44

Зоуи Редбърд

avatar
- Ами .. все така .. - засмях се отговаряйки на въпроса ѝ как съм.
Седнах на дивана и Алис отиде в кухнята и се провикна питайки ме искам ли нещо.
- Ами .. няма да откажа една чаша вода. - казах.
След както тя ми донесе чашата и ми я подаде отпих и я погледнах.
- Е,нещо ново ?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

11 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пет 11 Яну 2013, 00:47

Алис

avatar
Чух желанието на Зоуи и и налях една чаша вода . Сипах на мен също и отидох на дивана . Подадох чашата на Зо и тя ме попита дали има нещо ново.
-Все същият скучен живот.Мисля , че е време да се позабавлявам . Ами ти ? Как се сети за мен ? - попитах аз , без да мисля . Надявах се да не е прозвучало грубо , просто ми беше интересно . Сетих се , че вчера бях правила от любимите ми сладки . Станах от дивана , без да кажа нищо , отидох до кухнята и ги извадих от един шкаф . Подредих ги в чинийка и се върнах при Зоуи.
- Е , Зо надявам се да не натровя - засмях се аз и отхапах една бисквитка .






Love is patient
Love is kind

12 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пет 11 Яну 2013, 12:45

Зоуи Редбърд

avatar
Тя попита как съм се сетила за нея.
- Ами и аз не знам .. - засмях се надявайки се да не съм груба все пак просто се шегувах.
След малко Алис донесе сладки.Каза , че се надява да не ме натрови.Опитах ги и адски много ми харесаха.
- Кога успя да се научиш да готвиш така добре ?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

13 Re: Къщурката на Алис Кълън on Съб 12 Яну 2013, 03:21

Алис

avatar
-Когато човек дълго време не излиза от тях не му остава нищо друго за правене - засмях се аз . Да , от скоро бях започнала да се уча да готвя и по-специално сладкиши и бисквитки . Вече си бях събрала огромна папка с рецепти . Разбира се , не бях опитвала всичките , но половината от тях вече бяха изпробвани.
-Хей , искаш ли да направим една торта , отдавна искам да я пробвам ? - предложих аз и извадих папката си . Не знаех дали ще се съгласи , но просто реших да извадя папката , за да и я покажа.






Love is patient
Love is kind

14 Re: Къщурката на Алис Кълън on Нед 13 Яну 2013, 07:16

Зоуи Редбърд

avatar
-Хей , искаш ли да направим една торта , отдавна искам да я пробвам ? - предложих Алис и извади някаква папка.
Погледнах я и се усмихнах след това казах:
- Добре,но да знаеш .. няма ме никаква в кухнята. - засмях се.
Станахме от дивана и се насочихме към кухнята.Алис ми даде някаква престилка и взе и за себе си.Божичко, Зоуи Редбърд , кухня и престилка ? Това някак не се връзваше така де наистина ме нямаше в кухнята.
- И сега какво ?






♥There are no happy endings. Endings are the saddest part. ♥

♥So just give me a happy middle and a very happy start.♥

15 Re: Къщурката на Алис Кълън on Пон 04 Фев 2013, 04:04

Алис

avatar
Зоуи се съгласи и отидохме в кухнята. Разбира се веднага извадих престилка за мен и нея.
-Сега... ще извадим необходимите продукти- усмихнах и се. Влез листа и прегледах отново какво ми беше необходимо. Подадох листа на Зоуи да прегледа рецептата,а аз се заех да вадя продукти от хладилника и шкафовете.
-Зоуи... извади една голяма купа от онзи шкаф и миксера от чекмеджето до него- помолих я, а аз започнах да нареждам нещата на плота.
Погледнах всичко пред мен, а Зоуи се появи с купата и миксера.
-Май сме готови да се захващаме с шоколадовата торта.- усмихнах се.






Love is patient
Love is kind

16 Re: Къщурката на Алис Кълън on Чет 07 Фев 2013, 03:28

Алекс Кели

avatar
Докато се разхождаше из града, Алекс видя една хубава голяма къща, която не бе забелязвала досега. Приближи се и чу любимата си песен да звучи от единия отворен прозорец на къщата. Без да се замисли за това, дали някой я гледа.. Алекс си затананика песента и започна да клати главата си в ритъм. Изглеждаше странно, но не и пукаше. "Хмм,- помисли си - момичето има вкус за музика, как не съм се запознала все още с нея??"

17 Re: Къщурката на Алис Кълън on Нед 01 Сеп 2013, 08:35

Алис

avatar
Почти се беше стъмнило , когато се прибрах вкъщи . Хвърлих торбите с покупките на дивана и се запътих към хладилника . Нуждаех се от нещо студено и то на момента . Извадих една вода и я изпих набързо . Взех покупките и започнах да ги подреждам . Сложих книгата при другите на рафта , оставих двата потника в гардероба и продуктите наредих на плота . Отворих пакета с макароните и ги изсипах в една тава . Полях ги със сос и ги вкарах във фурната . Взех си душ , преоблякох се и си вързах косата на опашка . Когато вече бях готова ,  извадих макароните от печката . Доволна от резултата , се усмихнах широко сама на себе си . Извадих няколко диска , за да си избера филм за гледане . Дълго се чудих , но накрая отново се спрях на “Тетрадката” . Падах си романтичка . Седнах на дивана с чиния в ръка и пуснах филма на телевизора.
В края на филма вече се бях излегнала и едва си държах очите отворени . Веднага щом свърши , изключих телевизора и затворих очи . Някак  в просъницата си чух звънене на звънец . Отворих широко очи и започнах да се ослушвам . Звъненето продължи . Ощипах се за всеки случай , за да съм сигурна , че не сънувам . Не сънувах , наистина някой звънеше на вратата ми . Погледнах часовника и видях , че беше малко след полунощ . Станах бързо и отворих вратата . Там седеше едно непознато момиче . Беше с кафеви очи и дълга кестенява коса .
-К-коя си ти ? – попитах аз , заеквайки . Очите ми се бяха разширили и постоянно ги въртях , краката ми се разтрепериха , а ръцете ми не спираха да се потят . Дали тя беше крадец и беше решила , че няма никой в къщата , защото беше тъмно или просто търсеше някой да я приюти . Нямах никакво обяснение . Не можех да разбера какво прави това момиче в толкова късен час пред вратата ми .






Love is patient
Love is kind

18 Re: Къщурката на Алис Кълън on Нед 01 Сеп 2013, 10:32

Джилиан Драгомир

avatar
Събудих се тъкмо към края на залеза. Малко по рано от обикновено. Сигурно бях единствената, която спеше през деня тук, но нямаше как - слънцето не се отразяваше добре на моя вид. Станах и се оправих за 10 - 15 минути. Най - накрая се облякох и излязох навън на една дъъълга и безцелна разходка.

Вече се беше стъмнило и не бях сигурна колко е часа понеже не си бях взела телефона - едва ли имаше кой да ми звъни. Мда... беше една хубава и дълга разходка. Само, че малко се изгубих. Вече ме бяха заболели краката да ходя наляво и надясно без да знам точно къде отивам. Бях стигнала до някаква част от града, в която имаше много къщи наредени една до друга. Понеже беше станало късно вече нямаше никой по улиците. Опитах се да пренебрагна страха и паниката. Успокоявах се с това, че ако почна да крещя ще има кой да ме чуе и да ми помогне.
Нямаше какво друго да направя освен да почукам на нечия врата и да събудя някого. Спрях се на първата къща, до която стигнах. Почуках на вратата. Нищо. Накрая започнах да звъня. Докато едно красиво русокосо момиче не отвори вратата. Изглеждаше стресната. Или по - скоро изплашена. Не знам, но точно сега исках само да се прибера вкъщи.
– Амм...здравейте, аз наистина съжалявам, че ви притеснявам в този късен час, но...ами нова съм в града и се изгубих, а нямам телефон и не знам какво да правя. - казах всичко това на един дъх. - Може ли само да ми кажете как мога да стигна до дома си? - след което казах адреса си.

19 Re: Къщурката на Алис Кълън on Нед 01 Сеп 2013, 13:39

Алис

avatar
Непозната ми каза , че се е загубила , защото е нова и ми даде адреса си , за да я упътя . Живеех в града вече от доста време , но нямах идея къде е тази улица , дори не знаех , че съществува .
-Ъм съжалявам - запецнах аз - нямам идея къде е тази улица . Погледнах към момичето , което ме гледаше с леко натъжен поглед . Зачудих се какво мога да направя по въпроса .
-Ако си навита да спиш на дивана , нямам против да останеш за вечерта тук - предложих аз , след като малко съжалих за това . Бях вампир , но все пак се страхувах , не знаех каква е тя . Можеше и тя да е вампир , демон , върколак или дори и ангел.
Брюнетката се съгласи и влезе в дома ми .
-Аз съм Алис - усмихнах се вяло , защото все още се нуждаех от сън - Желаеш ли нещо за пиене , ядене ? - попитах аз като се запътих към хладилника . Извадих вода от хладилника и претоплих макарони , докато получа отговор от нея , вече и бях сервирала.
-Съжалявам , ако макароните не са хубави , но са много по-вкусни , когато се ядат веднага - засмях се аз . Седнах на дивана на голямо разстояние от нея и нервно потропвах с крак , докато тя се хранеше . Не знаех как да я оставя сама , за да и взема одеало и възглавница.
-На колко си ? - започнах разговор аз след дългото мълчание - Изглеждаш малка - добавих и се захилих глуповато .






Love is patient
Love is kind

20 Re: Къщурката на Алис Кълън on Нед 01 Сеп 2013, 15:11

Джилиан Драгомир

avatar
Момичето не можеше да ме упъти към дома ми. След малко мълчание тя ми предложи да спя на дивана ѝ и ме покани в къщата си. Беше дрюжелюбна, но и сякаш все още притеснена и леко сънена. Е, не се учудвам и моята реакция би била същата ако непозната позвъни на вратата ми през нощта. Или в моя случай: по обяд.  
Поколебах се малко. Дали и тя не беше опасна? Поне не изглеждаше така. Реших да се доверя на инстинктите ми. Кимнах леко с глава и влязох в къщата. Беше хубава. Момичето се представи като Алис. Хубаво име. На лицето ѝ имаше сънена усмивка. Стана ми малко гадно, че съм нарушила спокойствието ѝ. Забих поглед в земята.
– Аз съм Джилиан. - усмихнах се леко. Алис ме съпроводи до хола, предположих, и ми посочи дивана, седнах на него чувствайки неудобство, заради непознатата, която ме покани в дома си.
Започна да ме пита дали искам нещо за ядене или за пиене. Докато успея да отговоря тя отиде в кухнята, която се виждаше от тук. Извади нещо от хладилника, след което стопли купа с макарони в микровълновата.  Е, не бях яла почти нищо. По пътя си бях взела само едно шоколадово кексче и капучино от кафенето, което често посещавах и онова, в което бях срещнала Клеъри. Сега като се замисля никога преди не бях бягала толкова бързо. Мда...
– Благодаря. - казах и реших да се възползвам от възможноста. Отпих от чашата, след което я оставих на масата и пробвах от макароните. Алис потропваше с крак. Явно беше нервна. Ставахме две. Тя се засмя леко извинявайки се, че макароните щели да бъдат по вкусни когато се ядат веднага. Усмихнах се след втората хапка. Тя беше наистина мила.
– Няма проблем. - след което благодарих отново.
Алис ме попита за годините ми казвайки ми, че изглеждам малка и се засмя глуповато. По принцип вида вампири, от който съм аз - мороите, са високи, но аз съм от изключенията. Наистина бях леко по - дребна. Това донякъде беше една от причините поради, които исках да използвам дарбата си, за да се защитавам.
– На 15, почти 16 години. - след третата хапка продължих - Виж, аз... наистина съжалявам, че така те притесних, сигурно съм те събудила. - погледнах я смутено. - Сигурна ли си, че искаш да остана? Все пак съм непозната. Мога да... - замислих се. Мога да събудя още някой и да го попитам. Неее, не беше добра идея сякаш.

21 Re: Къщурката на Алис Кълън on Вто 03 Сеп 2013, 11:32

Алис

avatar
-Наистина си малка - засмях се . Започнах да оглеждам бавно момичето . Седеше на дивана нервно с кръстосани крака , дългата и къдрава коса се спускаше надолу , а очите и не спираха да се въртят . Явно оглеждаше дома ми и преценяваше обстановката.
-Няма проблем - заявих аз дружелюбно - Можеш да останеш , колкото поискаш .
Така и така ми беше самотно , поне някой да ми правеше компания . Дори това да беше само за една нощ . Погледнах към чинията на момичето и видях , че я е изпразнила за отрицателно време . Грабнах я и без да питам Джилиан сипах още и я сложих на масата .
-Сама ли живееш ? - попитах любопитно . Дано не бях притеснила момичето , защото изглеждаше доста уплашена . Джилиан просто седеше и ядеше , без да отговаря на въпроса ми . Станах от мястото си и отидох в кухнята , за да не я притеснявам . Започнах да бърша плота . От време на време поглеждах към брюнетката . Погледът и беше все същият - тъжен и подтиснат .
-Аз...не исках да те притесня . Няма нужда да ми отговаряш - казах аз , като се опитах да замажа положението . Усмихнах се вяло и отново се обърнах да бърша плота . Загледах се през прозореца . Замислих се , затова каква бях аз на тези години - едно момиче насред нищото с много мечти . Бях винаги отхвърляна , нямах никакви приятели . Но човек расте , учи се от грешките си . В мен вече почти не бяха останали черти от старият ми характер . Бях доста по-независима и социална .
-Ако искаш можеш да споделиш - предложих аз след дългото мълчание . Седнах до нея в очакване се загледах в треперенето на крайниците и.






Love is patient
Love is kind

22 Re: Къщурката на Алис Кълън on Сря 04 Сеп 2013, 12:42

Джилиан Драгомир

avatar
След малко се учудих за колко кратко време изядох храната. По принцип изобщо не ядях толкова много. Кръстосала крака, започнах да оглеждам наоколо. Беше хубаво място и изглеждаше безопасно. Алис явно забеляза как погледа ми шари наоколо затова ме успокои, че мога да остана колкото поискам. Е, всъщност се нуждаех само за една вечер, макар че не знам какво щях да правя след като по това време аз не спя. Може би просто щях да лежа и да мисля.
Когато Алис видя, че съм изпразнила чинията без да пита я грабна и ми сложи още от макароните. Не отказах и отново започнах да ям, но вече не бях толкова гладна - сигурно нямаше да стигна дори до половината.
–Сама ли живееш? - попита ме Алис. Притесних се. Не знаех колко да разкривам, макар че тя изглеждаше наистина мила и гостоприемна, но все пак... от скоро бях в този град и единственото, което исках беше да се скрия.
Затова просто не отговорих. Алис стана и отиде в кухнята явно решила да не ме притеснява и започна да бърше плота. Спрях да ям, понеже вече нямах апетит, макар че дори не бях преполовила чинията. Тя отново се извини, че ме е притеснила и продължи това, което правеше. Усмихнах се.
– Вината не е твоя. Изобщо. - направих кратка пауза - Просто е малко сложно.
– Ако искаш може да споделиш. - каза тя, след което тя се настани до мен. Усмихнах се. Имах чувството, че говоря с някоя, с който се познавам от доста време. Поколебах се. Е вече имах малко доверие на Алис, така че не вярвам, че тя щеше да ми навреди.
– Ами на кратко: преди имах нормален живот. Учех в нормално училище и имах поне малко приятели. После братовчедката на майка ми се върна, а ние я мислехме... да кажем за мъртва. После разбрах, че имам полусестра и бях единствената ѝ роднина. От мен зависеха много неща. После трябваше да бягам понеже себеподобните ми искаха да ме убият, заради властта на моята полусестра. Имаше още няколко човека с мен, за да ме пазят. И най - гадното от всичко беше, че аз умрях. Разбира се успяха да ме спасят и аз... - Спрях. О, боже. Toку що разказах на една почти непозната миналото си. Разбира се без частта със свръхестественото. Не бях осъзнала че гледам напред в нищото отнесла се на някъде и, че отново съм казала всичко на един дъх. Най - накрая осъзнах, че очите ми са насълзени и две сълзи са се спуснали по страните ми. Изтрих ги и се засрамих от поведението си. Не трябваше да показвам такава слабост.
– Наистина се извинявам. Отнесох се. Просто ти си толкова мила и такива хора понякога просто ме предразполагат да говоря за по лични неща. - Като Сидни. помислих си. Мда от известно време не я бях виждала или чувала, всъщност никой от кралския двор. Сетих се и за Еди. Мисля, че трябваше да му се обадя.
Взех чашата с вода, която бях оставила по - рано на масата и отпих малко по - голяма глътка, за да се успокоя. Погледнах Алис и ѝ се усмихнах.
- Съжалявам. По принцип не съм такава.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите